След две кучета (по-скоро кучки..:)) - една "порцеланова" английска сетерка с две-три кафяви петънца на ушите и една луда за връзване далматинка - и двете златни медалистки от разните му киноложки изложби (за какво ли? - чудя се сега...), се зарекохме, че не можем повече да имаме куче у дома....

 

Много грижи, храни, разходки, любов, ядове с изядени мебели, дрехи и обувки, докато растяха. Много време и грижи изискват, ако ще ги гледаш както трябва.

Накрая и двете имаха рак, сетерката Марджи претърпя три операции от рак на гърдите (колкото и смешно да звучи на някого..), а далматинката Куини една - същия вид рак... Баща ми носеше Куини на ръце по 3 пъти до ветеринарния доктор за преливки преди края... Ужас и скръб.

 

Накрая децата трябваше да се сбогуват с Куини, преди да я приспи докторът... Беше като раздяла с човек. Рев, безсъния...

И така, решихме - невър агейн.

Сега, обаче, Траяна почна офанзиви, трогателни, от вида: "Мамо, аз знам, че няма да имаме любимец, но може ли, когато стана голяма да си купя аз? Не сега, не..., когато стана майка, да купя на моите деца жовотно? Котка, куче, пор, рибка, папагалче, или всичките заедно?"

Мдааааа.... Като не дават лошите й мама и татко, е, тя сама ще се оправи, като стане тя майка... Добра майка, с добро сърце, демек...

Дори си избрахме порода куче - английски спрингер шпаньол :



Калоян отдавна е спрял да ни врънка за куче, макар че много иска. Усещам, че и аз предадох отбора, защото съм се понавила вече... Е, само Жорката още държи фронта на здравия отказ, но не бива да се забравя, че някога сетерката беше моя, но когато стана на 8 години, тъкмо Жорко си взе далматинката, която се водеше "негова"собствена кучка.... Обичаше я като гадже...;))

Как, обаче, да намерим време за разходки и грижи днес - това е въпроса? Не че ще ни се отрази зле, но Жоро пътува много, а децата животни не гледат, както знаете - само си играят с тях... Значи, ще "раждам" за трети път? Бебе с козина? Ще пишка по мокетите из цялата къща? Ще яде обувки? Ще боледува, повръща, плаче? Ммммм, не знам.....

Абе, ще мислим. Хем ми се иска, хем не ми стиска, а и Жорко после ще ми натрива носа - "Казвах ли ти аз? Ти го искаше..." А децата ще се отдръпнат "да учат" и "да рисуват", докато мама се юрка по разходки... А тук въздухът е райски за разходки - като в Боровец, Пампорово, Девин, ... Добре ще ни дойде.

Уф, ясен ви е порядъка на мислите ми. ПО-скоро БЕЗПОРЯДЪКА НА МИСЛИТЕ МИ... Кажете, харесва ли ви муцката на този шпаньол? На ръст е по-нисък от сетер, но значително по-висок от кокер-шпаньола, да речем, че и от бретон-шпаньола...

????? Ще ударите ли едно рамо в триумежите ми?????

....................................................................................................

като бебе...:)))



   като голям...:)))


Мдаа.... Размисъл идва......