В Етрополе си имаме 3 малки котета. Котката на майката на Ицо роди две (4, но две умряха :( ) и са прибрали едно малко по-голямо от улицата. Много са сладки. С Ицо обмисляме да вземем единия дребосък при нас в София. Ако обещае, че като порасне, няма да яде морските свинчета.
Ето ги и дребосъците какви са сладки:) По-голямото е мъжко, но двете мънички не знаем какви са.

. Много нечестно ми се стори да избирам, и двете са безумно сладки, но чисто бялото (то тук не личи, едното е чисто бяло със сиви уши, другото има сиво петно на гръбчето и сиви уши), когато го видях предния път, беше толкова шашнато, не искаше да яде...и изглеждаше много стреснато. Другото още тогава ядеше като...малко лъвче.
Ето го и бялото шушонче:

Разбира се, ще се наложи да минем през чичо доктор, че си има порядъчен брой бълхи. Пък и да ми кажат момче ли е или момиче :)