Ще се спортува, ей, край на мързела! Изравям кънките от шкафа и айде на най-голямата на Балканите пързалка... Редя се на една едвам помръдваща опашка, купувам входния билет и се пускам на пързалката. Хубаво си е на белия лед, пързалям си се и на 15-та минута - хоп на леда, почти като Щорс (голова обвязана, кров на рукаве...). Абе не беше чак толкова страшно, дори цицина нямам, ама ме боли главата и врата и за известно време спирам със спортните опити, поне докато се наспя на спокойствие. :)
Диагноза: неправилно изразходване на енергията.
Добре, че GP-то ми е жена на място и ме утеши, че цялата тази сценка можеше да се случи и по някоя заледена Софийска улица. :)
|