Имам такъв разказ в първия си сборник: "Да докоснеш махалото". Естествено общата идея между известния роман на Умберто Еко и моя скромен разказ беше една: Човек веднъж докосва абсолюта!
Но преди време едно събитие, на което никой не обърна внимание тук, ме накара да си спомня, че да докоснеш абсолютното ти трябва съвсем малко.

Разбрах от интернет-сайтове, че Купата на Шампионската лига ще гостува и в София. И с едната дъщеря решихме, че моментът не е за изпускане.
Шатрата на ШЛ съвсем неслучайно бе опъната пред Народния театър. Тъй, големият, истинският футбол (не нашенската "ритни топка") също е култура! Пред нея е камионът на лигата с празния постамент за купата. Празен ами! Нали най-интересното тепърва предстои...
Остава ти само да минеш пред бдителните погледи на многобройни, но любезни охранители и да попаднеш в друг свят....
Отляво и отдясно са витрините с фанелките на футболните идоли. Три екрана постоянно въртят най-интересните моменти от летописа на турнира, а край нас се леят химна на ШЛ и баладата на Куин "Ние сме шампиони, приятели!"
Едва ли аз трябва да отварям дума, че турнирът има своята богата история. Затова целенасочено започваме обиколката със снимки пред старата Купа на европейските щампиони (КЕШ) и пред екипите на легенди като Платини и Ди Стефано.

Не пропускаме и колосите на вратарското изкуство и техните "вълшебни" ръкавици - Шмайхел, Ван дер Саар и Кан. Дъщеря ми е особено щастлива да се щракне до нещо докосвано от един от нейните идоли за футболист и мъж - Оливър Кан.
Тук му е мястото да разнообразим визията. Щерките ми си падат предимно по футболистите от нашето "средно" поколение. Не само за тях съвременните момченца с гелосани прически и епилирани крака не стават нито за футболисти, нито за мечти. Затова девойката, премрежва мигли до култовата фанелка на нейния футболен идол - Паоло Малдини.

 Неусетно идва и кулуминацията. Изкачваме се по осветения подиум, за да се обезсмъртим с "Купата на живота". И независимо, че любезната охрана те е уведомила да не докосваш трофея, ти с крайчеца на пръстите си го правиш.И се сливаш за миг с многохилядните ликуващи тълпи по стадионите, с радостта от победата, с върховното щастие да си на върха. Това е твоята прашинка от вечността, твоя миг на щастие в пясъчния часовник на времето...

 Купата.doc

 После, някак неохотно излизаш и поемаш в реалния свят. Но споменът остава. Гледаш снимките и си пускаш пак:
Купата на живота