Момче попитало майка си:
-        Какво е НЛП?
Майка му отговорила:
-        Ще ти кажа след малко, но първо трябва да направиш така, че да може да разбереш. Виждаш ли дядо си, който седи на стола ей там?
-        Да – казало момчето.
-        Иди и го питай как е артритът му днес.
Момчето се приближило до дядо си.
-        Дядо – казало то – как е артритът ти днес?
-        Ох, зле е,синко – отговорил старецът. – Винаги е по-зле във влажно време. Днес едва мога да си движа пръстите.
Болка преминала по лицето на дядото. Момчето се върнало при майка си.
-        Той каза, че е зле. Мисля, че го боли. Ще ми кажеш ли сега какво представлява НЛП?
-        Обещавам да го направя след минута – отговорила майката – сега иди и попитай дядо си кое е най-смешното нещо, което си направил като малък.
Момчето отново се върнало при дядо си.
-        Дядо, – казало то – кое е най-смешното нещо, което съм направил, когато съм бил много малък?
-        О, - усмихнал се той – ти правеше много неща. Едно време играеше с приятелчето си на Дядо Коледа и бяхте поръсили цялата баня с талк, като се преструвахте, че това е сняг. Аз много се смях, но не бях аз този, който трябваше да почисти.
Той се взрял в далечината с усмивка на лице.
-        Един път те изведох на разходка. Беше прекрасен ден и ти пееше детска песничка, която току що беше научил. Пееше силно. Един мъж мина покрай нас и те изгледа накриво. Той мислеше, че ти си прекалено шумен. Помоли ме да ти кажа да бъдеш по-тих. Ти се обърна и му каза: “Ако не харесвате пеенето ми, можете да идете и да си сварите главата.” И ти продължи да пееш още по-силно...
Старецът се изсмял със задоволство. Момчето се върнало при майка си.
-        Чу ли какво каза дядо – попитало момчето
-        Да. – отговорила майката – Ти промени настроението му с няколко думи. Това е НЛП.

 ___________________________________________________________________

 
Един мъдрец замръкнал в пустинно село една вечер. Слизайки от камилата си. Той помолил един от селяните си за вода.
-        Разбира се – казал селянинът и му дал чаша вода
Пътникът изпил цялата чаша
-        Благодаря – казал той – мога ли да ви помогна с нещо преди да продължа пътя си?
-        Да – отговорил младият мъж – Имаме спор в нашето семейство. Аз съм най-малкият от трима братя. Баща ни почина неотдавна, мир на праха му, и всичко, което притежаваше беше малко стадо камили. Седемнадесет, да бъдем по-точни. В своето завещание той каза, че една втора от стадото е за моя най-голям брат, една трета за другия ми брат и една девета за мен. Но как можем да разделим стадо от 17 камили? Не искаме да режем нито една камила, те струват много повече ако са живи.
-        Заведи ме у вас – казал мъдрецът.
Когато влязъл в къщата, видял другите братя и вдовицата на бащата да седят до огъня и да спорят. Най-малкият брат ги прекъснал, за да представи пътника.
-        Чакайте – казал мъдрецът – Мисля, че мога да ви помогна. Ето, подарявам ви моята камила. Сега имате 18 камили. Половината отиват при най-големия брат, това са 9 камили. Една трета отива при средния брат, това са 6 камили. Една девета остава за моя приятел, най-малкият син. Това са 2 камили.
-        Но това прави17 камили общо – казал най-малкият син
-        Да, по някаква щастлива случайност камилата, която остава, е тази, която ви подарих. Ако ми я върнете, ще мога да продължа пътуването си.