Вчера присъствах на уникално събитие: благотворителен концерт, изнесен от децата на 15-то ОДЗ, гр. София, в полза не на своята детска градина, защото събраните пари няма да останат за тях, а в подкрепа на други деца без семейства, живеещи в медико-социален дом „Света Параскева”.

Ето и поканата, която получих по пощата.

Както разбирате от текста, екипът на ОДЗ 15 заедно с Настоятелството са организирали Седмица на благотворителността, която вчера, на светлия Празник на християнското семейство, завърши с приказен мюзикъл за добротата.

Сигурно ще попитате как съм се озовала там. Ще ви кажа. Защото лично бях поканена от автора на сценария и един от авторите на режисурата и сценографията на спектакъла – нашата Шели.

Ето как започна бляскавият концерт на малките възпитаници. В залата, пред красивите декори, се появиха познати приказни герои като Малката кибритопродавачка, Снежната кралица, Кай, Герда, Снежанка, нейната завистница – злата царица, джуджетата, феи и много принцеси.

Децата пяха за Добрината, която „изпълва със радост сърцата” и възклицаваха как "е сложна таз дума крилата”. Защото тя „струва трошица, когато я даваш, а цяла вселена, щом получаваш”.

Пяха за Надеждата, от която всички се нуждаем и която всеки заслужава да има.

Пяха за Взаимопомощта, Приятелството и Любовта между хората и питаха „много ли струва това да протегнем на някой ръка”.

Докато с възхищение и умиление наблюдавах спектакъла, си мислех, че зад ослепителната красота от декори и костюми, зад чудесната игра на малките актьори, стоят усилията на техните учители. Онези хора, които още от детската градина възпитават подрастващото поколение високо да цени щедростта и с радост да извършва благотворителност. Развиват у децата от най-ранна възраст потребността да даряваш и да помагаш на другите.

Онези хора, които в представите на малките човечета градят тухличка по тухличка, бавно, упорито, с много любов и търпение вярата в Доброто. Онези хора, които внушават на децата, че Семейството е основна християнска ценност и трябва да се уважава.

Онези хора, българските учители, които днес за „награда” могат да чуят или прочетат по адрес на гилдията ни безпардонно изречени хули и подигравки.

Онези хора, българските учители, които днес неограничавано са наричани с всякакви обидни имена от свои сънародници. Струва ми се, че това грозно явление само в България може да се наблюдава.

Онези хора, българските учители, които по презумпция не получават уважение, което значи че по презумпция се ползват с неуважението на част от родителите, внушаващи същото на своите рожби.

Онези хора, българските учители, които въпреки всичко не могат да си позволят да кажат на едно дете: „Ще започна да те уважавам, когато го заслужиш, а дотогава…” или „Ще започна да уважавам родителите ти, когато го заслужат, а дотогава…”.

Защото учителите знаят, че детството е най-крехкият период, в който е престъпление да бъде травмирана неукрепналата детска психика, а лошите последствия остават за цял живот. Затова ние, учители и родители, сме длъжни да се погрижим детството да бъде опазено от разрушаващите чувства на Омразата и Злобата и да му помогнем да остане слънчево, безоблачно, спокойно, щастливо и наситено с много любов.

И за да запазим  магията и красотата на детството, всичко зависи от нас, възрастните, които носим отговорността за всяка изговорена дума или сторено действие пред децата ни.