Безспорно най-красивата аудио постановка, която съм слушал, това е "Незнайко в слънчевия град". Ето сега пак си я слушкам и се радвам най-искрено на невероятните песнички и красивия начин на представяне на тази незабравима история. Ето и впечатленията на Незнайко и Кърфичка, когато пристигат в Слънчев град:

"Къщите не са от слънце
и са малки като зрънце.
Няма никаква ограда,
все едно си на площада.
А по улиците чисти
върху плочките сребристи
има маси подредени
със фъфтъци и бадеми.

Дрееееебооооосъчета вежливи
с дрешки чисти и красиви
се разхождат между тях,
а пък други търпеливо
си играят мълчаливо
лото, домино и шах.

Ах каква е красота в този град на радостта,
ах каква е красота в този град на радостта!"

Приказката може да си свалите от тук. Чудно, как след толкоз години, тези приказки, разказани по този начин, отново олицетворяват проблемите на ежедневието. Но също така помагат за себеоткриването и израстването на всички слущаши ги със сърце...