Идята  ми за анкетата беше не  да  променяме небето, а  просто за миг да го направим различно, по-вълшебно... Защото винаги се усмихвам на следите от реактивни самолети и се питам къде ли водят... А понякога просто ми се струва, че небето сякаш се е одраскало и това ми напомня за брането на шипки в късното лято и за наранените ми детски колена..
Винаги се усмихвам на дъгите като на нещо адски рядко и необикновено.. Спомням си за пречупването на светлината, което се опитваха да ни обясняват в часовете по физика и за мечката,  която се жени в такива дни.. Не знам защо се сещам винаги и за мечетата с нежни сърца, които образуват дъги от коремчетата си и за малките момиченца, които минават под многоцветната лента и стават момченца...
Усмихвам се на облаците с форма на цветчета и се радвам на миговете, в които небето е една синя поляна с маргарити...
Приятно ми е да вярвам, че някой ден ще видя на небето да се гонят деца или да пускат хвърчило и тогава бих си помисла, че Малкият принц не е съвсем сам там горе...
Харесвало би ми и да има две слънца... Може би точно така поставени, че да е ден по цялото земно кълбо (не, че не обичам нощта).. И тогава, в този ден с две слънца... ако аз правя сапунени мехури, вероятно и други щастливи хора по целия свят ще правят същото и ще ми е едно такова много хубаво.. и сапунено...

Наистина добра идея: да напиша "обичам ви" със следата на самолет.

Толкова е тъмно навън. И е толкова светло пред екрана на монитора.

E как да не ви обичам, а?! =) Моите светли, шаренки петна в сивотата...