"Трябва да се сетя как се управляваха спомените! Трябва да се сетя как се управляваха спомените!" си мърмореше под носа Синеокият Добряк, докато поливаше звездното цвете. А звездното цвете тъкмо беше цъфнало. Цветовете му бяха като поръсени с пеперуден прашец. Ако не знаете, звездното цвете растеше само в градината на Синеокия Добряк. Всяка пролет то цъфтеше и радваше Синеокия Добряк цяло лято, а наесен семенцата му отлитаха в другите градини, но то просто не се захващаше никъде другаде. Всички съседи на Синеокия Добряк бяха опитали да си отгледат от звездното цвете, но безуспешно. И когато онази съседка с дългия нос реши, че трябва да си откъсне стрък от звездното цвете на Синеокия Добряк, той й се скара. Той, който досега на никого не се беше карал. Но как да остави тази дългоноса жена да  нарани цветето. Та нали самото цвете плачеше: "Не ме оставяй в ръцете на дългоносата!" И от тичинките му капеха истински сълзи. Как да не му помогнеш! И тогава онази дългоносата се разфуча и му пожела да забрави как се управляват спомените. Е, важното е поне, че цветето е живо и здраво! Но Синеокият Добряк усещаше, че трябва да се сети как се управляваха тези проклети спомени. Наближаваше моментът, когато ще трябва да предаде уменията си на друг. Той просто го знаеше. Упорито търсеше в къщурката из чекмеджетата, из книгите, дори обърна килера наопаки, надявайки се да намери така нужното му просветление. Разбира се всичко друго откриваше: рецепта за бъркани яйца, поздравителни картички от инопланетните му другарчета за Нова година, дори текста на едно стихотворение, което бе написал, когато стана пълнолетен. Синеокият Добряк направо се бе превърнал в нещотърсач. Докато една сутрин той просто я видя - картичката със звездното цвете и пеперудите. А тя винаги си е била там - на огледалото в антрето, при бастуна с въртящата се глава и сменям-температурата-си шапка. А пеперудите не бяха какви да е, а подсмърчащи! И тогава Синеокият Добряк зяпна от изумление, кихна и изпусна картичката. Докато се навеждаше да я вземе, бастунът падна от закачалката и го удари по главата. Добре, че сутринта беше студено и той си беше сложил сменям-температурата-си шапка. Така че, дори цицина не му остана. Но пеперуденият прашец от картичката се завъртя пред очите му и той разбра, че някъде вече е виждал тоя прашец. Къде ли, къде? "Ще отида да питам звездното цвете", помисли си Синеокият Добряк. И когато след 2 минути вече беше в градината при цветето, с учудване видя, че цветовете му са покрити с такъв пеперуден прашец. И тогава вече спомените нахлуха: Синеокият Добряк се сети за своята внучка Синеоката Принцеса и с успокоение въздъхна. "Ето на кого ще предам уменията си - на моята внучка! Ще я науча как се управляват спомените." И докато си мислеше всичко това, се появиха кихащите пеперуди, но Синеокият Добряк след първата кихавица бе вече имунизиран и не кихаше. Само трябваше да си стегне пътната чанта и пеперудите щяха да го отведат на гости при неговата внучка. Влезе в къщата и започна да събира багажа си. Беше 15.06. - първият ден от ваканцията. А каква интересна ваканция се очертаваше за Синеоката Принцеса! ...