Хахааа! :))) Стигнах до същия резултат! Това е много забавно тестче, Orri, радвам се, че си го споделила с нас.

Знаеш ли, убедена съм, че това не е истина, само когато искаш. Ти си такава винаги, но понякога успяваш да го прикриеш адски добре, да го скриеш и от себе си даже. Защото децата обичат да играят на криеница и са достатъчно изобрателни да накарат нещо да изглежда сякаш е изчезнало. Те са и достатъчно смели във въображението си, за да се мушнат под завивката и да кажат "Ето, няма ме!". И си вярват, че никой не ги вижда там.

Ти твърдиш, че понякога си различна, че не винаги забелязваш малките неща... Излез сега от завивката и ми кажи кога за последно видя охлюв след дъжд и не се усмихна? Кога регистрира присъствието на дъга и не ти мина мисълта за желания и вълшебства?

Защото дори когато си безкрайно тъжна, ти си дете. И ако някоя глупава сълза се търкулне бавно по носа ти, сигурна съм, ще протегнеш игриво езиче да я оближеш и това макар и за миг само, ще ти се стори забавно.
В една книга прочетох, че единствено хората, които умеят да се наслаждават истински на света, знаят какво е тъга.
Просто се усмихвай повече, сега дърветата цъфтят! :)