СЕДМА СЦЕНА
/Нощ. Клетката на лъва. Влиза Дороти.Носи кофа с вода./
Лъвът:
Дороти, Дороти!
Дороти:
Шшшт! Ще ни чуят!
Лъвът:
Ох, тя ей-сега беше тук. Иска да ме язди, като кон. Щяла да ме умори от жажда.
Дороти:
Аз ти нося вода, пий!
/Зад гърба й бързо се стрелва магьосницата и грабва обувката й/
Дороти:
Върнете ми веднага обувката!
Западната магьосница:
Хе, хе! Няма да я върна!
Дороти:
Вие сте една лош ажена!
Западната магьосница:
Ами да! И сега ще ти взема и другата!
/Дороти започва да отстъпва назад. Злата Маьосница върви към нея. Притиска я в края на сцената. От другия край се появява Плашилото./
Плашилото:
На ти, вещица такава! /Грабва ведрото и го плисва върху магьосницата./
Западната магьосница:
Ах! Какво направи ти? Цялата ме измокри!
Плашилото:
Така ви се пада!
Западната магьосница:
Ами аз ще се стопя!Ах,ах! Петстотин години не съм се къпала, не съм си мила зъбите, не съм се докосвала до вода! Бяха ми предсказали, че ще умра от вода и ето – дойде моят край!
Плашилото:
Вие сте си виновна!
Западната магьосница:
Ето, стопявам се! Фффт….
/Вещицата изчезва. От нея остава само златната й шапка. Появя се Тенекиеният човек./
Плашилото:
Това е най-щастливият ден в живота ми!
Тенекиеният човек:
Дороти, вземи й шапката. Сега тя ти принадлежи.
Дороти:
Благодаря. Я, тук пише нещо! /Чете/
Еппи, пеппи, кекки. Хилло, хелло, холло, Зоуззи, зуззи, зик!
/Влетява крилатата маймуна/
Маймуната:
Аз съм вождът на Крилатите маймуни. Къде ще заповядате да ви отнесем?
Дороти:
Ние искаме да идем в Изумрудения град!
Маймуната:
Каквото пожелаете.
ОСМА СЦЕНА
/Тронната зала на Оз. Оз не се вижда./
Оз:
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Защо сте дошли пак при мен?
Дороти:
Къде сте?
Оз:
Аз съм навсякъде. Какво искате?
Дороти:
Дойдохме да изпълните обещанието си.
Оз:
Какво обещание?
Дороти:
Нали обещахте да ме върнете в Канзас!
Плашилото:
Обещахте да ми дадете мозък!
Тенекиеният човек:
А на мен сърце!
Лъвът:
А на мен смелост!
Оз:
А Злата Западна магьосница унищожена ли е?
Дороти:
Да. Стопи се от една кофа чиста вода.
Оз:
Така ли? Колко странно! Добре, елате друг път, когато пак имате искате нещо.
Дороти:
Нима няма да изпълните нашите желания!?
Плашилото:
Не можем да чакаме повече!
Оз:
На вашите желания са отдавна изпълнени. Всъщност вие никога не сте нуждаели от мен.
Тенекиеният човек:
Но какво говорите? Аз все още нямам сърце.
Оз:
Ако това беше вярно, щеше ли ти през всичките нощи на пътуването ви да се грижиш за своите приятели, са поддържаш огъня, да гониш насекомите от лицето на Дороти, да държиш в скута си малкия Тото?
Плашилото:
Всичко това е вярно, но дoкато не ми дадете мозък ще бъда нещастен!
Оз:
Нямаш нужда от мозък. Малкото бебе има мозък, а нищо не знае. Опитът дава знания и колкото по-дълго живееш, толкова по-голям опит ще добиеш. А и единствен ти се сети как да унищожиш Злата Западна Магьосница.
Лъвът:
А какво стана с моята смелост?
Оз:
Не съм забравил. Но ти и без това си храбър. Няма живо същество, което да не се страхува, когато срещне опасност. Но истинската смелост се състои в това да се изправиш срещу опасността, въпреки страха си. На тебе такава смелост не ти липсва. Спомни си как прогони звяра Калиди, когато той застраши приятелите ти.
/Дороти се приближава мълчаливо към Оз/
Дороти:
А аз.. Аз как ще се върна в Канзас?
Оз:
Удари токовете на сребърните обувки, които носиш един о друг и кажи три пъти мястото където желаеш да идеш. Те ще те отнесат там за миг!
Дороти:
Значи, ако знаех за тяхната вълшебна сила можех да се върна у дома още в първия миг, в който стъпих на тази земя.
Оз:
Нали ви казах, че никога не сте се нуждаели от мен..?
Дороти:
Все пак, мисля, че вие сте велик и добър вълшебник.
/Удря с крака и повтаря “Отведете ме в Канзас. Отведете ме в Канзас. Отведете ме в Канзас.”/
Всички:
Сбогом, Дороти!
Дороти:
Сбогом, Приятели!
разказвач:
И така, след куп приключения, Дороти се върна у дома при добрите леля Ем и чичо Хенри, които страшно й се зарадваха. А за вас остана поуката да не спирате никога да вярвате в своите собствени възможности и да запомните, че когато силно искате нещо, не ви е необходим велик магьосник, а просто мъничко вяра. Довиждане!
К Р А Й
назад
|