Прибрал си се вечерта. Включваш телевизора и започваш да “свириш” на дистанционното. Реклами. ТВ игра. Реклами. Сапунка. Реклами. Из живота на звездите... life-style...
GSM-ът ти измърква, за да ти съобщи за нов SMS. О, Уесли Снайпс е поствал нещо ново в блога си. Как няма да го прочетеш! Веднага.
Отваряш си RSS-четеца, а там – потоп! Новини, обновени блогове, подкасти... Скролираш нагоре-надолу по списъка... Па си кликваш върху иконката на блогинг-клиента и споменаваш майката на света.
Та каква е разликата между ТВ и блога? Мърдок казва: няма разлика. И си купи възможно най-популярния блог-хостинг сайт – MySpace.com. Всъщност, там блоговете са като маслинката в коктейла. Сайтът е за социални контакти - запознанства, размяна на информация, календар на интересни събития, промоции на албуми... Идеята е да се съчетаят възможностите за самоизява, комуникация със себеподобни и консумация на поп-култура. По посещаемост му се опира само Yahoo! Предполагам, статистиката е само за САЩ, но пък и парите са там. 70 млн нови потребители след обявяване на покупката. Колкото повече потребители, толкова повече пари от реклама. Ама дали е само това?
“Не – казва Мърдок на 75-ия си рожден ден, - старите медии няма да умрат. Но бъдещето е в тия – новите”. В симбиозата между тях?
Та да се върнем пак на разликата между масмедиите и блоговете. Има ли я тая разлика? Някои намират, че блоговете привличат с “аз-формата” си. Човек пише това, което му се струва важно; така, както иска и тогава, когато сам реши. Няма формалности, няма поръчки, няма цензура... Всичко идва от сърцето. Е, да, засега е така. Но кои са двете най-важни думи, за да бъде един блог успешен, т.е. да се чете? “Вие” и “защото”. “Вие”, не “аз”. Точно, както и в останалите масмедии. Както и другите автори, блогерът трябва да се ръководи от вкусовете на публиката си, ако иска посланията му да стигат до някого.
А да имаш популярен блог е сладко. Освен пряката изгода от реклами, можеш да попаднеш в полезрението на Големите. Съществува сайт, който подбира интересни блогове и ги предоставя на вниманието на вестниците. Удобството на последните е, че спокойно могат да се позовават на тия материали, а същевременно да поддържат обратна връзка с читателите си. Без да се охарчват за собствени форуми и пр. Пък блогерът (“и сам войнът е воин”) изведнъж се превръща във фактор на общественото мнение. Е, какво сега, няма ли разлика по същество между традиционните медии и блоговете? Ами има. Разбира се, че има.
Не помня кой го беше казал, но си е така: който описва ситуацията, той я контролира. Всеки иска да контролира своята си ситуация. Да я опише, демек. Доскоро не всеки можеше да си има за целта вестник, радио, телевизия. Сега вече може. На практика, безплатно. Даже и да няма кой знае каква публика...
А на всичкото отгоре блогът не е само това, не е само медиа.

Update: Написах "медиа" с "а", както имам навик да изписвам тая дума, за да я направя необичайна и да я подчертая по някакъв начин. Та се сетих и за друг аспект на блогирането - за езика. Защото до тук разсъждавах в плоскостта "пишеш в блога, за да те четат". И гледаш да си нагодиш и стила, и правописанието, и всичко... към вкуса на масата от блогочитателите. Да си генерираш публика, демек.
Обаче повечето блогове си нямат публика. Я се завъртят един-двама приятели, я не. Има си и приватни блогове - чете си ги само авторът. Технорати миналото тримесечие отчете такъв феномен: броят на блоговете се увеличава, но броят на блогочитателите се задържа на същото ниво. Пишат си хората, независимо дали ги четат. Ето, затова казвам, че блогът не е само медиа.
Обичате ли Black Metall? Или предпочитате рап? "Рапът" - се казва в една статия на The Guardian, - въведе модата на уличния език. Затова стана популярен по цял свят. Пълен е с клишета, които са познати на всички и никой не се интересува от идеите, които са родили този стил, от това, което стои зад тия клишета". Също като телевизията, нали?
Докато Black Metall крие тайни. Неговите фенове се събират в клубове и се радват на "избраността си", на тайнството, което само те могат да постигнат. Има някакъв подобен дух и в блогерските среди.
Рап или Black Metall? Или нито едното, нито другото. Или и двете...