В миналата част на публикацията разказах за подготовката преди пътуване с автомобил към Кушадасъ или Мармарис. Разбира се, донякъде тези съвети могат да бъдат полезни и ако пътувате до Айвалък, Дидим, а също и до Анталия. Последната дестинация обаче е доста по-далеч и не съм сигурен, дали няма да е необходимо да предвидите още един престой по пътя.
Първа част може
да прочетете тук.
На границата
На границата се подгответе за чакане, особено, ако сте решили да пътувате в периода юни-август, когато много гастербайтери се прибират в Турция от Германия, Испания, Италия, Австрия, а понякога и други държави. Ще ги познаете не само по чуждестранните автомобили, но и по големите ванове в които се вози цялото голямо домочадие, а задния прозорец е пълен с бохчи багаж. Ако шофирате след такъв автомобил бъдете нащрек - често шофьорите им правят доста дълъг преход без почивка и не може да сте сигурни, че реакциите им ще бъдат адекватни на пътя. Затова ги задминавайте внимателно.
Минавате първо българската граница, а след това и Турската. На българската на Капитан Андреево може да ви питат къде отивате, ще вземат паспорта или личната карта и това е. На турската обаче имайте предвид, че след последното гише, на което подавате само документите на автомобила ще ви чакат за да видят багажа. Често това се изразява единствено в нуждата да излезе шофьора от автомобила и да отвори багажника. Униформен служител поглежда в него, може да зададе въпрос къде отивате, да размести някои неща оглеждайки и да ви махне да вървите. За да нямате проблеми, прочетете на
сайта на Външно министерство какви стоки и количества може да пренасяте. Имате възможност да пренесете една бутилка от 700 мл. твърд алкохол или 2 двулитрови бири на човек. Не превишавайте тези количества! Чувал съм и, че не може да носите ракия в съд без бандерол. Месо също не може да внасяте.
Първа спирка след границата
Малко след като минете границата ще видите една бензиностанция на Shell на която може да заредите гориво и да ползвате тоалетна. Тоалетната е отвън и има вход с турникети като на метрото, трябва да имате турски лири за да платите, но ако нямате, човекът при тоалетната ще ви приеме и евро, левове и долари. Разбира се, не се знае по какъв курс, но ще ви върне в турски лири.
Както споменах в първата част, ако смятате да платите за горивото с банкноти, плащате директно на момчето, което ще ви обслужи. Ако плащате с карта, тогава влизате вътре и казвате номер на колонка.
HGS - такси за магистрали и пътища
В Турция има много добре развита пътна мрежа с чудесно поддържани улици, шосета и магистрали. Но за някои магистрали, а също и за мостове и тунели се заплаща такса за преминаване. Най-удобно е да закупите стикер за HGS, който можете да купите около 2-3 километра след първата бензиностанция. Ще видите табела HGS и отбивате в дясно и паркирате. От автомобила взимате шофьорската книжка, талона на автомобила, зелената карта и разбира се - задграничния паспорт. С лична карта още не съм пътувал и не знам, дали има някакви особености при покупката на HGS стикер с лична карта. Също вземете една химикалка. Вътре в сградата най-вероятно ще видите опашка от българи, но може да я изпреварите и да си вземете формуляр. Кажете на чакащите, че отивате да попълните формуляра само. Вътре има образец по който го попълвате. Образецът е много важен, защото в Турция както ще забележите, някак недолюбват английския език. Дори знакът Stop при тях е DUR. Ако си свалите приложение за телефона - за HGS, приложение на някой местен мобилен оператор или дори сайт за пазаруване и с радост видите, че има и бутон за превключване на английски език ще установите, че не целия интерфейс е преведен. Примерно съобщения за грешка или друга насочваща информация, което успешно ще ви попречи да направите каквото и да е. Такова е положението и с доста от техните сайтовете, където се предполага, че би трябвало да си заредите карта, да следите за наличност и др. Уж преведен, но донякъде. Съответно в тези случаи инструкции къде да кликнете в интерфейса са много важни, иначе без тях няма как да се справите, освен ако не знаете турски, разбира се!
След като се наредите на опашка и дойде вашия ред ще дадете на човека на гишето попълнения формуляр, както и талона на автомобила. Той ще ви каже цена на стикер, ако не се лъжа около 20 лири и ще попита с колко пари да го зареди. До Истанбул и обратно, ако не се качвате на мостове или не минавате през платени тунели около 200 лири биха били достатъчни. Но за Мармарис или Кушадасъ заредете поне 500 лири. Най-вероятно ще ви останат и за друго пътуване, но е далеч по-добре да ви останат, отколкото да се окаже, че дължите! Освен това дозареждането е сложно - ще опиша процеса в отделна публикация за зареждане чрез приложението HGS, но иначе може да го правите и пощенски станции в делничен ден! Което ако се връщате може да не ви е удобно.
Като ви дадат стикера трябва да го лепнете по средата на предния прозорец, някъде където се лепят и нашите нови стикери с еко категория.
Когато стигнете заграждения за плащане търсете бариерите с надпис HGS. Там минавате с бавна скорост, при което системата сканира чипа в стикера и отнема стойността на таксата, като на някои бариери се изписва и оставащата стойност, но не на всички. Следете колко пари ви остават. Разбира се, като бъдете таксувани ще се изпише на екрана и Gule Gule!, светофарът ще стане зелен, а бариерата ще се вдигне и може да минете. Възможно е на гишето да има човек и да протегне ръка. Ако ви се случи, посочете стикера. Възможно е таксува с него или ако поради някаква причина това не е възможно да поискат да платите в брой.
Имайте предвид, че в Турция по време на празници - Рамазан Байрам, национални празници, дори денят на детето пътищата са безплатни. Тогава системата HGS работи, но не ви таксува реално. Аз имах възможност да се възползвам без да знам :) Дори градския транспорт е безплатен и на същия принцип - уж таксува карта, но не отнема пари.
Но да се върнем на стикера HGS. Когато се върнете в България, запазете го, не го махайте от стъклото на колата, ако престоят ви е харесал и планирате да се върнете. После издаването на нов стикер е сложно, както разбрах, попълват се някакви бланки, правят се някакви декларации.. Така, че запазете го! Стикерът е обвързан към номера на автомобила ви. Пазете и документа, който ви дадат - там има номер, който може да ползвате след това за да зареждате пари или за да следите оставащата сума.
SIM карта за интернет
Докато чакате за стикера на HGS ще видите, че има щанд за покупка на SIM карта на местен мобилен оператор. Цените на роуминг в Турция са доста високи, дори и след като наскоро нашите мобилни оператори обявиха, че са постигнали значително поевтиняване. 1 MB данни може да ви струва 3 лв, така че не е добра идея да ползвате данни на български оператор. Можете да си активирате пакет с данни, но количеството включени мегабайти е малко и би ви стигнало само ако ходите за един ден. Затова добра идея е да си купите местна SIM карта.
Аз си взимам карта на Turk Cell, като за такава давам 80 турски лири и мога да ползвам около 8 GB данни, което е напълно достатъчно за няколко дни, стрийминг на музика и дори споделяне на интернет от телефона с другите членове на семейството. Имайте предвид, че ще ви искат задграничния паспорт, тъй като всяка продадена SIM карта се регистрира с данни на собственика. Впрочем, ще установите, че и публични Wi-Fi точки за достъп също искат регистрация с въвеждане на ваши данни за държава, имена и номер на паспорт. В Турция властите трябва да знаят кой ползва интернет.
Отскоро операторите продават туристически SIM карти, които важат 1 месец, ако не бъдат презаредени, така че следващия път когато ходите ще е нужно да си купите нова. Можете да купите карта от пункта за HGS стикери или ако предпочитате да го сторите в първия по-голям град по маршрута, което обаче е чак Чанакале. Ползването на интернет докато пътувате е важно, особено ако разчитате на навигация, която няма предварително свалени карти, така че не пестете точно от това!
Продължава