Мой превод на "What is the money" на Бернард Летаер - www.lietaer.com 

 Истинската същност на парите

Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който те (парите) обкновено изглеждат - под формата на хартия, монети, чекове, кредитни или дебитни карти и т.н. Обаче ако се случеше така, че след корабокрушение да попаднем на някой необитаем остров, щяхме да открием скоро, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, в брой или чекове, са станали абсолютно ненужни. Естествено би останала хартията, но тя не би се наричала повече „пари”. За да съществува едно „нещо”, изпълняващо функцията на пари, то трябва да разполага с една общност, която да е съгласна, че точно това - тази вещ, а не нещо друго, има дадена стойност в търговските операции.

Парите могат да бъдат дефинирани като онова "нещо", за което между членовете на една общност има съгласие, споразумение, договор да го използват като инструмент за улесняване на размяната на стоки и услуги помежду им. Както всяко споразумение, парите се нареждат до другите социални творения, като брачния договор или договора за наем. Тези творения са реални, макар да съществуват само в умовете на хората.

Паричният договор може да бъде приет и подписан формално или неформално, по желание или насила, съзнателно или несъзнателно. Очевидно е, че повечето от нас не са давали съзнателно одобрението си да използват американския долар, еврото или японските йени, и още по-малко са се напъвали да разберат каква е тяхната истинска същност. Ние просто ги използваме, сключвайки несъзнателен договор с банкова си система.

Всяко парично споразумение-договор е валидно единствено в границите на една общност. Някои парични договори са валидни само в съвсем тесен кръг, пример са чиповете в играта на карти или рулетка сред приятели; такива са били за кратко цигарите - разменна монета сред войниците на фронта през II световна война; други са валидни в значително по-големи общности - като гражданите на определена нация. Общността може да бъде и географски разпръсната, пример ползвателите на интернет, или може да включва много обширни части от световната общност – такава е общността на ползващите американският долар в ролята му на основна/референтна интернационална валута.

Ключовата функция, която трансформира един предмет в пари, е ролята му на посредник в размяната на стоки или услуги. Има ред други функции, които днешните пари се опитват да изпълняват, като например мерна, счетоводна единица, инстумент за спекулация или съхраняване на богатство, и т.н., но тези функции могат да се считат за второстепенни, тъй като в историята на човечеството са съществували и съществуват ефективно функциониращи валути, които не изпълняват последните роли. С други думи, магията на парите им е придадена от обстоятелството, че една общност се е съгласила да ги използва като разменно средство. От това следва, че де факто парите и паричните ни системи не са реалности като въздуха и водата, ами са избор, кавито са гражданските или бизнес договорите. Терминът „пари” се използва в тази статия като общ, генерален и многофункционален термин.

Един специален тип пари се нарича „валута”. Има 2 генерални подкатегории валути: национални валути и допълнителни валути. Ние сме свикнали да считаме за „реални” пари само своите национални валути. Независимо от това националните валути са проектирани за покриването само на някои специфични нужди, докато не са в състояние да задоволят други важни нужди, като едновременното стимулиране на търговията и сътрудничеството, или опазването или възстановяването на естественото равновесие в околната среда. Някои други вече действащи валути са проектирани и реализирани така, че да задоволят тези нужди. Те оперират най-добре, когато се ползват паралелно с националните валути.

Защо е толкова важно да разберем, че парите не са "нещо", ами са споразумение

Когато се отнасяме към парите като към „неща”, това ги превръща автоматически в даденост, която не сме в състояние да променяме. Третираме парите като че ли са дадени от Бога, като дъждa или броя на планетите в слънчевата система. Ала парите съвсем не са даденост. Работата е там, че ако не ти харесва качеството на дъжда, не можеш да направиш нещо, че да го подобриш кой знае колко. Обаче ако не ти харесва паричната система, ти можеш да направиш нещо за подобряването й. Когато си дадем ясна сметка, че парите са продукт на известен брой разбирания и процедури, ние можем да започнем да анализираме условията в основата им, за да видим дали те наистина помагат в реализацията на колективните ни желания и цели, или не. Валутите могат да бъдат преосмисляни и препроектирани, така че да отговарят по-добре на нуждите ни.

_______________________

Още по темата в този миналогодишен мой постинг.