Май се случва
Дойде време и за разглеждането на едни доста важни резултати. Последната анкета се задържа доста дългичко, но все пак пкриключи. Ето и резултатите от една доста болна тема на съвремието и един от основните ключови моменти в пропадането по порочната фуния на човекоотдалечаването:
Наранявате ли приятелите си? 49 гласа:Доста често2,04%
Да, случва се42,86%Много рядко18,37%Не, никога!6,12%Всъщност, знам ли?!30,61%
От 49 анкетирани, само един единствен си признава чистосърдечно, че доста често му се случва да наранява приятелите си. Дали го прави съзнателно или не, статистиката мълчи, но със сигурност този индивид осъзнава какво върши, а и сигурно му е доста тежко.
Най-честия отговор дават почти половината от запитаните (42,86% или 21 човека). Случва се, разбира се, да нараняваме приятелите си. Понякога го правим несъзнателно, а понякога дори и в стремежа си да им помогнем с нещо. Все пак, никога не можем да бъдем сигурни, че това което ние мислим за добро, ще бъде добро и за човека отсреща. Но такъв е животът - не можем да угодим на всички.
Девет от запитаните 49 човека (18,37%) мислят, че само много рядко им се случва да нараняват приятелите си. Браво хора, това е похвално от една гледна точка, но от друга може и да се разглежда като дистанцирани и ненапълно чисти отношения. Не знам, но според мен, е хубаво да обърнете повече внимание на взаимоотношенията си.
Трима от анкетираните (6,12%) отговарят, че никога не нараняват близките си. Това може да се дължи на факта, че или са абсолютни праведници, живеещи по каноните на висшето душевно състояние, или просто няма кой да нараняват.
И накрая - 15 човека (30,61%) смятат, че си нямат идея как се отразяват действията им върху приятелската част от човечеството. Предполагаема причина отново може да бъде слабата двупосочна комуникация между индивидите или просто слаба заинтересованост у някоя от страните.
Като заключение можем да кажем, че нараняването между приятели не е рядкосрещано явление. Това изглежда нормално в обикновеноизползвания двуполюсен модел на Всемира. Все пак хубавото и лошото винаги вървят ръка за ръка, а там където има любов и щастие, неизменно трябва да има и болка, за да можем да оценим истински стойностните неща от живота.
Говорител на агенция "Порок Рисърч" - Кокьо Пороклийски
Наранявате ли приятелите си? 49 гласа:Доста често2,04%
Да, случва се42,86%Много рядко18,37%Не, никога!6,12%Всъщност, знам ли?!30,61%От 49 анкетирани, само един единствен си признава чистосърдечно, че доста често му се случва да наранява приятелите си. Дали го прави съзнателно или не, статистиката мълчи, но със сигурност този индивид осъзнава какво върши, а и сигурно му е доста тежко.
Най-честия отговор дават почти половината от запитаните (42,86% или 21 човека). Случва се, разбира се, да нараняваме приятелите си. Понякога го правим несъзнателно, а понякога дори и в стремежа си да им помогнем с нещо. Все пак, никога не можем да бъдем сигурни, че това което ние мислим за добро, ще бъде добро и за човека отсреща. Но такъв е животът - не можем да угодим на всички.
Девет от запитаните 49 човека (18,37%) мислят, че само много рядко им се случва да нараняват приятелите си. Браво хора, това е похвално от една гледна точка, но от друга може и да се разглежда като дистанцирани и ненапълно чисти отношения. Не знам, но според мен, е хубаво да обърнете повече внимание на взаимоотношенията си.
Трима от анкетираните (6,12%) отговарят, че никога не нараняват близките си. Това може да се дължи на факта, че или са абсолютни праведници, живеещи по каноните на висшето душевно състояние, или просто няма кой да нараняват.
И накрая - 15 човека (30,61%) смятат, че си нямат идея как се отразяват действията им върху приятелската част от човечеството. Предполагаема причина отново може да бъде слабата двупосочна комуникация между индивидите или просто слаба заинтересованост у някоя от страните.
Като заключение можем да кажем, че нараняването между приятели не е рядкосрещано явление. Това изглежда нормално в обикновеноизползвания двуполюсен модел на Всемира. Все пак хубавото и лошото винаги вървят ръка за ръка, а там където има любов и щастие, неизменно трябва да има и болка, за да можем да оценим истински стойностните неща от живота.
Говорител на агенция "Порок Рисърч" - Кокьо Пороклийски
Коментари