Препечатано ot jivko1128
------------------------------------------------------------------------------
1991 г. - започнал е логичният разпад на една абсурдна държава, която с кръв бе създадена и с кръв щеше да бъде унищожена. Докато се водят ожесточени боеве между сърби, хървати и бошнаци-мюсюлмани Македония обявява своята независимост от Белград. Със студено мълчание сърбите изтеглят войските си от там оставяйки Македония без никаква армия и оръжие, явно решени да се завърнат след като приключат с хърватите. България веднага признава държавата Македония изхождайки от виждането, че така е по-добре отколкото тя да бъде в състава на Югославската федерация. Сърбите реагират остро и придвижват Моравската и Нишавската армия към границите на България и Македония. Моравската армия има за задача да нахлуе в опразнената от войски Македония и в кратко време да я присъедини обратно. Нишавската армия трябва да следи реакцията на България и евентуално да започне бойни действия срещу нея. Тогава проблемите бяха много и не се споменаваше за това напрежение и надвисналите опасности. Но един приятел, който тогава е служел близо до сръбската граница ми каза, че тогава всичките тамошни поделения са били мобилизирани и в пълна бойна готовност. Той е седял в окопите почти две седмици и е очаквал заповедта за нападение, а отсреща са стояли частите на Нишавската армия. Всичко е висяло на косъм! Но в крайна сметка конфликтът се разминава в последния момент само поради две причини. Първо генерал Радко Младич настоява да не се отваря втори фронт срещу България, тъй като в същото време той води мащабни бойни действия в Босна и иска силите на сръбската армия да бъдат съсредоточени изключително там за да се утвърди току що създадената Република Сръбска в Босна. Въпреки че воюва в отделна държава и за отделна държава той е един от главните генерали към централния щаб на сръбската армия водена от Слободан Милошевич и думата му натежава. И второ президентът Желю Желев замина за Москва и след кратки, но успешни преговори извоюва една рядка победа на съвременната ни дипломация - Русия също призна независимостта на Македония. Това вече съвсем охлади плановете на сърбите, които не желаеха точно в този момент да имат търкания с Русия, която единствена ги подкрепяше. Тези събития се развиват само за период от десетина дни и нарочно остават потулени за обществото и медиите.