Пролог:
 Нека си представим средностатистически столични училища. Не от уж "елитните", но не и най-западналите. Част от случките, които ще разкажа тук съм видял лично, други са ми разказани от достоверни свидетели. В тях няма хипербола или художествено доукрасяване. Само стилът на преразказа е художествен. И не казвайте, че тези неща са невъзможни.Те се случиха.
Изложение:
 Първи епизод:
Колега-учител според забраните във Вътрешния правилник на училището не пуска да време на час учениците от горен курс до тоалетната. Неговите доводи, че "децата" вече са големи и могат да сдържат естествените си потребности не срещат ентусиазъм и разбиране. Един юнак от 12-ти клас предизвикателно напира: "Пускаш ли ме или не?". И като получава отрицателен отговор демонстративно си сваля гащите и...се изпикава в кошчето......
Втори епизод:
Отивам на гости при бивш колега в бивш елитен техникум /пардон - Професионална гимназия/. По едно време в коридора на втория етаж се вдига джабала. Двама десетокласници се дебнат един-друг, размахващи бая големи ножове. Впоследствие ще разберем, че двамата "работяги" не са си разделили сферите на влияние по паралелки за продажба на малко по-специалните цигари с тревичка, но в момента това не е важно. Дори в униформа на охранител и с газов пистолет в кобура се поколебавам да застана до тях. Но не и колегата. Без излишни скрупули той издебва отзад единия и с яка тупаница го сваля на земята. После се нахвърля смело и върху втория дуелист. /Първият се изправя, ала аз му извивам ръцете отзад/. В резултат на общите усилия потенциалните убийци са хванати и изтикани от нас в кабинета на директорката. Изненадващо бързо, до половин час пристигат и родителите на двамата. После още по-бързо /10 минути/ родители и деца излизат от дирекцията. Странно, майки и бащисе хилят, а едното от момчетата  откровено ни показва среден пръст. Накрая аз учтиво съм помолен да напусна училище. На колегата е четено "конско" да внимава със здравето на добрите деца.
На другия ден разбираме, че бащата на едното момче е полицай и при директорката 100 лв. "оправили работата".
Трети епизод:
Директорка на основно училище често привиква на събеседване учителката по литература. В диалозите недвусмислено препоръчва на кои деца от 7-ми клас трябва да бъдат поставени отлични оценки. Учителката разбира, че тарифата на шефката е 250 лв. на дете, парите са взети авансово и сега трябва да бъдат отработени. Но инатливо отказва да изпърни "заръките" поради остаряла причина. Въпросните ученици са наредили като текущи оценки предимно тройки, шестицата е математически и фактически невъзможна. И тя отказва. До една хубава майска вечер, когато се разминава с две яки момчета на улицата. След секунди усеща как е паднала на земята. Коремът боли. Единия от бабаитите се навежда над нея и просъсква: "Разбра ли, даскалице за шестиците?". "Разбрах!" - отговаря колежката. И още на следващия ден нанася необходимите оценки в дневника.

Щастлива развръзка:
Моят бивш колега по икономика взе да дига кръвно от блестящите преживелици на професията. Накрая демонстративно хвърли заявлението за напускане. От месец бачка като общ работник в магазин. Изкарва колкото учител. И се чувства доста комфортно и физически, и душевно.
Ударената колежка си взе година неплатена отпуска. За тази учебна година е наета в частна школа, замества преподавателка излязла по майчинство. Работи с групи от 3 до 5 деца при малко по-ниска заплата. Не и се мисли за мига, когато титулярката ще си дойде на мястото. Но категорично е решила да не се връща в училище, съгласна е да стане чистачка / не че е срамно!/
Епилог:
Ей, хора в уж глухата, уж забравена "провинция" няма ли нормални училища? В тях пък може да е оцеляло нещичко от "онова" , нашето училище?! В тях може да има деца, които обичат да четат, не са индеферентни към Ботев и Дебелянов, "гълтат" "Тютюн" с увлечение и отмятат със спортна злоба и пъргав ум задачите. Вземете ни там, ние никак не сме лоши учители.

Очаквайте продължение: http://www.bglog.net/blog/swetew/site/posts/?
Аз мога да ви разкажа още такива истории. Всичките ще бъдат истински. Ако искате - помогнете ми със своите преживелици.....