Вчера присъствах на уникално събитие: благотворителен
концерт, изнесен от децата на 15-то ОДЗ, гр. София, в полза не на своята детска
градина, защото събраните пари няма да останат за тях, а в подкрепа на други
деца без семейства, живеещи в медико-социален дом „Света Параскева”.
Ето и поканата, която получих по пощата.
Както разбирате от текста, екипът на ОДЗ 15 заедно с
Настоятелството са организирали Седмица на благотворителността, която
вчера, на светлия Празник на християнското семейство, завърши с приказен мюзикъл
за добротата.
Сигурно ще попитате как съм се озовала там. Ще ви кажа. Защото
лично бях поканена от автора на сценария и един от авторите на режисурата и
сценографията на спектакъла – нашата Шели.
Ето как започна бляскавият концерт на малките възпитаници. В
залата, пред красивите декори, се появиха познати приказни герои като Малката
кибритопродавачка, Снежната кралица, Кай, Герда, Снежанка, нейната завистница –
злата царица, джуджетата, феи и много принцеси.
Децата пяха за Добрината, която „изпълва със радост сърцата”
и възклицаваха как "е сложна таз дума крилата”. Защото тя „струва трошица,
когато я даваш, а цяла вселена, щом получаваш”.
Пяха за Надеждата, от която всички се нуждаем и която всеки
заслужава да има.
Пяха за Взаимопомощта, Приятелството и Любовта между хората
и питаха „много ли струва това да протегнем на някой ръка”.
Докато с възхищение и умиление наблюдавах спектакъла, си
мислех, че зад ослепителната красота от декори и костюми, зад чудесната игра на
малките актьори стои трудът на техните учители. Онези хора, които още от
детската градина възпитават подрастващото поколение високо да цени щедростта и
с радост да извършва благотворителност. Развиват у децата от най-ранна възраст потребността
да даряваш и да помагаш на другите.
Онези хора, които в представите на малките
човечета градят тухличка по тухличка, бавно,
упорито, с много любов и търпение вярата в Доброто. Онези хора, които внушават на децата, че Семейството е основна
християнска ценност и трябва да се уважава.
Онези хора, българските учители, които днес за „награда”
могат да чуят или прочетат по адрес на гилдията ни безпардонно изречени хули и
подигравки и неограничавано са
наричани с всякакви обидни имена от свои сънародници. Струва ми се, че това
грозно явление само в България може да се наблюдава.
Онези хора, българските учители, които по презумпция не
получават уважение, което значи че по презумпция се ползват с неуважението на
част от родителите, внушаващи същото на своите рожби. Защото трябвало първо да го заслужат, и чак тогава щели да бъдат уважавани.
Онези хора, българските учители, които въпреки всичко не
могат да си позволят да кажат на едно дете: „Ще започна да те уважавам, когато
го заслужиш, а дотогава…” или „Ще започна да уважавам родителите ти, когато го
заслужат, а дотогава…”.
Защото учителите знаят, че детството е най-крехкият период,
в който е престъпление да бъде травмирана неукрепналата детска психика, а лошите
последствия остават за цял живот. Затова ние, учители и родители, сме длъжни да се
погрижим детството да бъде опазено от разрушаващите чувства на Омразата и
Злобата и да му помогнем да остане слънчево, безоблачно, спокойно, щастливо и
наситено с много любов.
И за да запазим магията
и красотата на детството, всичко зависи от нас, възрастните, които носим
отговорността за всяка изговорена дума или сторено действие пред децата ни.