Подхващам тази тема, защото нашият апел за изясняване на "Посоката и характера на незапочнатата реформа" към приятелите на Новото образование, предизвика разнопосочни реакции, някои от които демонстриращи тотална липса на стратегическа мисъл по темата "Смяна на системата".

Идеята ми е да ви лепна тук каквото си писахме с една активистка, като маскирам името ѝ (ще я наричам Светла), след което да разсъждавам, защо ни е толкова трудно да се разберем, макар че сме "добри герои" и двамата. После да изясня що е то стратегия и защо тя е толкова важна, та си хабя времето и клавиатурата да я обяснявам.

Работата е там, че едва вчера си дадох сметка, че с някои неща или си се сблъсквал и преодолявал, или няма как да ги познаваш. Моята гледна точка е на стратег (не го разбирайте като комплимент в никакъв случай!), гледната точка на Светла и повечето хора е друга. Светла е действаща, конкретна,... оперативна, работеща ежедневно за "спасяването" на едно-две деца. На пръв поглед нашите две позиции са в конфликт: аз умувам, Светла действа. Ако питате Светла какво е най-важното в момента в (реформата на) училищното образование в България, тя ще ви каже едно, аз - друго. Думичките, речника, с който боравим са различни, дори значението на една дума тълкуваме по различен начин.

Та... проблемът е какво да сторим, че да се разберем и заработим заедно в желаната и от двама ни посока (За посоката конфликт няма, защото само аз ползвам това понятие, докато за Светла то е поредната мъглявина на поредния мърморко, както ще видите в писмата й).

За това е този постинг, който ще пълня днес и утре (по предварителни сметки). Почертавам, че (отново!) това мое изложение е от гледището, от кулата на стратег, заел се да реформира цяла една система - Системата "Образование". Ето, молбата ми е всеки, който ще ме "критикува", да има това предвид и да заявява на свой ред от коя кула, от кой ъгъл гледа цялата тази работа. Това ще ни помогне много.

Коментарите са винаги добре дошли, знаете.