Искало ли ви се е понякога да затворите очи и когато ги отворите пак да се озовете в един друг - по-добър свят, от този, в който живеете?

Искало ли ви се е понякога да затворите очи и когато ги отворите пак - да се пренесете в някоя приказка?
Или пък да участвате в такава, която още никой не е написал, или ... дори не е измислил?
Е, какво пък - затворете очи и елате с мен!
Приказката започва сега!
...................
Много хора минават всеки ден покрай Вълшебната гора.
Виждат я, но не я забелязват. Изглежда им като най-обикновена гора.
Има си дървета, трева, полянки, билки и цветя, птички по дърветата, зверове, като навлезеш по-навътре в нея...

Да, те виждат това, без да забелязват Вълшебството!
Пътеката, която води към Вълшебната гора на пръв поглед си е най-обикновена пътека. Но стъпя ли на нея, краката ми продължават да вървят сами, докато не стигна до това приказно кътче.
В един момент спирам и отварям по-широко очи - за да попия с тях цялата тържественост на красотата, която ме заобикаля отвсякъде.
Виждам тънките снаги на стотици брезови дръвчета, срамежливо разперили клони, по които като зелени накити трептят нежни листа.
Тук - таме между тях малки борчетата издигат детските си стебла и пият слънчевите лъчи, проникващи между брезите.
Чувам шепота на вятъра, който гали свежите листа на красивите дървета и неусетно полягам под някое от тях.
Долепям ухо до брезата и затварям очи...