Групарите с нескрит интерес разглеждаха интериора на кораба. Наред с ултрамодерните апаратури, по стените висяха всякакви рекламни материали на тях самите. Имаше снимки от невероятния им култов клип „Conquer the world“, който разказваше за една парашутна бригада, която завземаше Европа. Разбира се в главната роля бе Веселяка, като почетен член на поделението в Пловдив. На огромен транспарент се виждаха кадри от най-великия им сингъл „Сакам да строим“, който момчетата написаха още в началото на 80-те и веднага бе откраднат от Металика под формата на „Seek and destroy“. Едва с цената на много нерви, дела и няколко персонални разправи, групата успя да си върне правата върху собствеността.

Дрехи, снимки, музикални инструменти .... тия извънземни бяха яки фенове. Освен това се забелязваше, че са фенове и на друг член на екипа. Главният вече петнадесет минути разговаряше с Щепс, а очите му бяха излезли като очите на охлюв, докато оглеждаше оскъдната опаковка на импресарката и пълнежа й.

- Момчета, имам една добра и една лоша новина за вас. - Съобщи накрая Щепс

- Уф писна ми от лоши новини! – Започна да мърмори Веселяка отново. – Искам да ПЕЯ, мамка му!!!

- Спокойно, Веселяк! Това е добрата новина – отиваме на Алфа Кентавър на концерт! Какво ще кажете?

- О, мамка му – изрева Ледения – а кога ще пием бира!

- О, ние на Кентафър има фсицка фаса любима бира, мистъл Леден! Ние големи фаси поцитатели!!! Са съсаление ние няма фасе слато и пари но мосе плати с уран, плутоний, какфото поселае!

- Ухааа! Най-сетне можем да си направим атомна подводница за турнетата!!! - Викна Странника, докато откачаше с трепет фендера от една от стените – точно копие на неговия.

***

Няколко хиперскока по-късно, направени за около двайсетина минутки, седмината се подготвяха за концерта на Алфа Кентавър, която се намираше на едва четири светлинни години от Земята. Ледения и Ангела бяха успели да погълнат около каса от любимата си марка бира „Рейвинг Лайънс“ и вече завалваха думите.

Местните бяха построили огромен открит стадион на самата повърхност на планетата. Капацитетът му бе милион седящи места, а ултрамодерни триизмерни устройства позволяваха образите да се приближават и до най-отдалечените редове. Специална ложа, изградена на стотина метра от повърхността, издигаше Щепс като някоя богиня над народа на планетата.

На сцената излезнаха Ледения и ГеоргАта. Осигурени им бяха комплекти барабани, които дори и те не бяха виждали. Заеха местата си и започнаха невероятна партитура. Останалите излизаха един по един и се включваха с нечувани по тези краища на галактиката сола. Накрая излезе и звездата на групата – Веселяка. За учудване на всички, той реши да се включи отново с устната си хармоника и само няколко нотки бяха достатъчни на Скитника да направи изигран пирует и да фрасне с китарата си Веселяка през устата. Викът на болка, подобен на този на стадо ранени слонове, който издаде Веселяка бе изкривен от звуковата уредба, а ефектът който се получи накара милионната публика да изригне в екстаз. Невероятни пироефекти загърмяха около цялата планета. След четири години, някой учен на Земята щеше да получи награда за откриването на свръхнова в съзвездието Кентавър.

Последва тишина. Групата, заедно с импресарката, липсваше. Публиката не вярваше на ушите си или на това, с което възприемаше звукова информация. Всички бяха утихнали и дори подобни на щурци същества наддадоха глас в тихата нощ.

- Те изчезнаха за втори път!!! Изиграха ни отново!!! - Започна владетелят на планетата на местния език. – Да унищожим Земята и да си вземем това, за което платихме!!!

Бурни овации посрещнаха тези думи, а няколко часа по-късно цялата бойна армада на Алфа Кентавър се отправи бавно към Земята.

***

Веселяка се разбуди на странно място. Устата го болеше жестоко от удара с китарата, а няколкото режещи неща вътре показваха загубата на някой и друг зъб.

Около него имаше само пясъци, скали и странна растителност. Другарите му бяха натръшкани наоколо, а Щепс ги оглеждаше един по един и цъкаше с език.

Земята започна да вибрира. Първоначално по-лекичко, но се ускоряваше прогресивно. Очите му се отправиха към хоризонта, което предизвика разширяването на зениците им и неистов смъртен крясък:

- Бягайтеееееееееее.....

С последни сили седмината успяха да се прикрият зад огромна скала и да проследят как стадо подплашени трицератопи предизвикаха слабо земетресение в околността, преминавайки на десетина метра от тях.

<<Предишна                                         Следваща>>