Чу се звукът от пускането на водата в тоалетната. Беше по-малката сестра, чието изражение беше уморено и безразлично, както напоследък се случваше доста често. Изглеждаше така, сякаш в апартамента не ставаше нищо необичайно. Беше влязла в жилището им без дори да извади ръце от джобовете си. Вратата бе широко отворена, но това не я заинтригува...

Малката престъпи прага на кухнята с наведена глава. Вдигна бавно убийствения си поглед и прониза с него всеки един от навляците, закова го върху сестра си и попита с леден глас:

   -Кола има ли?!

Лекото кимване отсреща бе напълно достатъчен отговор. Възмутеното сякаш от живота, едва осемнадесет годишно момиче, само с няколко отработени движения вече си бе наляло една чаша. Изпи я на екс,след което повтори. Без да става взе от масата шишенце с аспирин и две от хапчетата бяха изпити със следващата глътка. Извади от джоба си изпомачкана цигара и запали. Бе направила едва няколко дръпки. Остави цигарата в преливащия пепелник и излезе на терасата, от която беше паднал баща им.

   Голямата хвърли поглед изпълнен с ненавист към мъжа с прошарената коса.

   -Мисля,че е време да си тръгваш!

Той изсумтя недоволно, но стана заради Райчо. Не искаше да се набива в очите му. Двамата се запътиха към все още отворената входна врата, а ченгето се загледа в криволичещия дим от цигарата. На прага, прошарения тип тръгна да целува момичето. То рязко се отдръпна, в очите му ясно се виждаше омразата,която изпитва. Мъжът понечи да я удари, но се спря. От горния етаж, „въоръжена” с метла и парцал слизаше усмихнатата леля Дора, която от край време се грижеше за чистотата на входа. Жената се зарадва искрено на момичето, защото бе отсъствала доста време, а то и липсваше. Без да каже нищо, мъжът хвърли презрителен поглед на двете, обърна гръб и бързо заслиза по стълбите.

 * * *

Момичето се върна с насълзени очи в кухнята. В момента изобщо не и бе до поредния разпит. Чувстваше се доста тегаво. Огледа се за сестра си, тя все още беше на терасата.

-Етилено, ела веднага! – викна тя и седна разплакана срещу помощник-следователя.

Другата влезе в кухнята, дръпна за последно от почти изгорялата си цигара и я загаси. Образувалото се слънце на филтъра бавно се смачка под пръстите и. Настани се на стола между тях и попита:

- Тоя за какво по дяволите беше тука?! До кога ще плащаш за грешките на Митко?

Отговор не последва.

- Обясни ми... Е такова!

В главата на Райчо беше пълна каша. Всичките му теории се изключваха една – друга, отново бе на изходна позиция. С всяка изминала минута започваше все повече да изпитва симпатии към сестрите, което незнайно защо го притесняваше. Незнаеше какво да направи  и как да започне, и за него тези разпити бяха доста тегави. Най-малко очаквано за момичетата, с едва доловима усмивка, може би опитвайки се да ги разведри подметна шеговито:

                        <<Предишна                     Следваща >>