Не мога да разбера какво се случва със сутрините ми последно време. Питам се дали е от новата работа, дали от времето или всичко отдавна си е било такова, а аз чак сега започвам да го забелязвам.
Ставам си примерно тази сутрин. Подозрително начало, но трудно се забелязва след 3 часа сън. И то що? щото до 4:30 се занимавах с една нова звезда. Убавец:) От Пловдивско, мястото известно още като Бермудския триъгълник. Тегава работа, ама за нея друг път.
Ставам аз 7:45. Трудно. Много трудно. Дори и аз незнам как. И скачам в банята... Предусещам удоволсвтието. Пускам си водата и... изненада... поради причина неизвестна на такива като мен, очевидно в тръбите има въздхух в завидни количества. Целия душ се тресе, а къде се чува не искам и да знам. Водата бива изтласкана със сила и в количество едно канче. Е*ала съм го, ще се къпя. Че даже си ударих и една контричка ;) Добре е, че за някои неща не е нужно нищо друго освен присъствието ми. Ръцете знаят как. Така де, доспивах си.
Направих си и кафе. За пръв път от незапомнени времена, нито загорях млякото, нито олях цялата печка. Дори не разлях кафето докато го наливах в бутилка от Пепси. Това си беше направо за Нобелова награда, в категория научен труд. От оня научен, тежко физически.
Смисълът на живота ми (за повече инфо виж За Смисълът на живота и още нещо ) Не просто същестуваше, беше приел и съобщения от новите ми възлюбени. Каква романтична сутрин... ставане рано, кафе, смисъл и любовни съобщения. Явно от снощи ме държи. Дори получих обичайното сутрешно събуждане по телефона от Фен номер 24564. Човек трябва да се подсигурява. Котките още повече. Че с това ходене на работа в 11:00, при положение, че работния ден започва в 9:00...
Изпуснах трамвая. Майната му, ще дойде друг. След мъж и градски транспорт не тичам. Следващия е след 2 минути. Тази сутрин минутите бяха повече от 2, но го преживях. Та дремя си на спирката. Ей така, от любов към спорта. И се чудя от къде и кога града се е напълнил с крокодили. Женски. Не, че им има нещо на жените, просто явно са спали докато са се клепотили. Викам си смело, давай напред и се правя, че не забелязвам. е, имаше го обичайното повдигане на вежди, околорения поглед и отворената уста, но те са ми част от чара.
Дочаках превозното средство, известно и възпято като трамвай номер 5. Незнам защо тази сутрин беше пълен с откровено мощни лелки, с къси потничета и големи коремчета, едва закопчани панталони и празни сутиени. Сигурно имат конгрес. Така де, на хората с липса на вкус към облеклото.
Всяка сутрин обаче има един неизменен въпрос, който така и не можах да си обесня за толкова години живот в столицата. Накратко.. ей ме, уж млада, уж здрава... Напускам пещерата само при изключително екстриймни условия. А тези възрастни хора де ходят всяка божа сутрин, при положение, че едва се движат... И романтиката в трамвая става пълна. Ех!
По принцип не закусвам. не обядвам. Вечерята е по изключение. Немам време да се занимавам сизлишни глупости. Ядене. Че за какво? Разходи и губене на време. А и надали ще заслабна. Малко ми става лошо от време на време, но поне си имам извинение за киселото настроение.
Днес обаче си взех за хапване. И цигари разбира се. За поредна сутрин и сутрешната преса ме посрещна на НДК.
Сега ако взема да разпратя малко задължения към Виввател на хората в групата... и някакви фактури.. и да си додремя:)