Слънцето се показваше над блоковете. Беше хладно, но не чак толкова за март месец. На пустата поляна зад блока се беше насъбрала тълпа. Безжизнено тяло бе покрито с бял чаршаф, а двама униформени говореха с хората и си водеха записки. Съседите гледаха невярващо и шушукаха помежду си.

В тълпата се очертаваха две момичета, които пушеха цигари. Гледаха безизразно покритото тяло и като че ли се бяха отнесли нанякъде. По всичко изглеждаше, че имат връзка със жертвата, защото комшиите се надпреварваха да ги успокояват и да им се умилкват. Не, че имаха нужда, но все пак добросъседската етика изискваше подобно поведение.

По улицата се зададе раздрънкан Роувър. Сви в ляво и внимателно качи бордюра. Още по-предпазливо премина през калните бабуни и спря на метър от тялото. От автомобила слезнаха двама цивилни. Единият държеше малка чантичка, а другият – фотоапарат. Докато първият отмести чаршафа и започна да оглежда тялото, колегата му започна да снима. Местеше се напред, назад, в страни и с всяка крачка произвеждаше нова снимка. А светкавицата му пукаше сред тишината на онемялата полянка.

Този долу оглеждаше мъртвеца внимателно и задълбочено. Слабо тяло, на около четиридесет-петдесет години. Отворени, невярващи очи. Следи по врата и странно разкривени крайници. Всъщност не беше особено странно, имайки се предвид, че по предварителните съобщения, човечецът бе паднал от седмия етаж.

Разбираше си от работата. Толкова бе свикнал, че за няколко минути бе свалил всички възможни отпечатъци от човечеца, докато колегата му приключи със снимките. Петнайсетина минути по-късно дойде зелен бус. Двама санитари натовариха тялото и отпрашиха в неизвестна посока. Цивилните размениха няколко думи с тълпата, след което се отправиха към двете момичета. Поговориха си с тях няколко минути и им показаха Роувъра. Момичетата тръгнаха леко и спокойно. По-едрата отвори задната врата и се настани на седалката. По нисичкото и слабо момиче, със странно изразени момчешки черти, я последва. Старшият затвори вратата след нея. После с колегата си се качиха в джипката и поеха внимателно към улицата.

***

Пет часа, откакто двете момичета бяха седнали в следствието. Пушеха поредните си цигари и продължаваха да гледат безизразно. Оперативният говореше монотонно и сравнително бързо. Момичетата отговаряха простичко, а по някой път и едносрично, докато той си записваше нещо в стар и омачкан тефтер.

На вратата се почука и последва бавно и зловещо проскърцване. Новодошлият униформен полицай показа с жест стола на жената, която влезе в стаичката. Кимна на следователя и излезе. Тя бе хубава жена. Но животът бе оставил своите следи по лицето й. Изглеждаше жива и мъдра, но много, много уморена. Огледа дъщерите си за част от секундата и седна до по-малката.

- И така, госпожо – започна следователят – тази сутрин намерихме съпруга Ви мъртъв зад Вашия блок.

Следваща >>

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10