Година по-късно, отново излизаме на протест срещу насилието над жени, защото борбата не е приключила, докато полово базираното насилие не е разпознато като специфична категория, нуждаеща се от специфични мерки.

Миналата година формулирахме серия от искания – превантивни, рехабилитативни, образователни, институционални, информационни мерки. Никое от тях не беше изпълнено, въпреки твърденията на парламентарните групи на БСП и ГЕРБ, че ги е грижа за насилието над жени и искат да предотвратят повече жертви. Докато исканията са неизпълнени, борбата продължава.

И през 2019 г. жени бяха убивани от бивши и настоящи партньори, понякога дори и след потърсена помощ в полицията, от която не следва нищо. Сред убитите имаше и деца. Въпреки това не са открити нови кризисни центрове, в които жертвите на домашно насилие да потърсят убежище – напротив, някои от тях бяха закрити. Не са въведени обучения на полицейски служители за това как да реагират в подобни ситуации. Не са въведени програми за намеса и работа с извършителите на домашно насилие, които да предотвратят бъдеща ескалация. Република България все още се държи сякаш насилието, основано на пола, домашното насилие и насилието от интимен партньор не са проблеми, изискващи целенасочени действия от институциите. Все още няма мерки за превенция. Все още не се разпознава свръхуязвимата позиция, в която се намират жертвите на тези типове насилие. Докато това е така, борбата не е приключила.

Исканията на протеста ни не са насочени само към властимащите, но и към цялото общество на страната, в което женомразството, расизмът, хомофобията и трансфобията са нормализирани, вместо осъждани. Общество, в което да биеш децата си е изконна семейна ценност. В което на жени им се казва да се върнат при насилника си, да си мълчат и да търсят вината у себе си. В което всички социални услуги са в разпад, оставящ най-уязвимите – бедните, тези в неравностойно положение, малцинствата – в още по-опасна позиция. В което спадът на раждаемостта се разглежда като следствие на „недоразумението“ жените да имат телесна автономия, вместо като следствие на здравеопазване в криза, стагниращи доходи, увеличаващо се социално неравенство. В което няма солидарност със стачкуващите от месеци медицински сестри, чийто труд остава неоценен, или с работничките от сектори като шивашкия, които се трудят в мизерни условия за още по-мизерни пари. Докато няма солидарност, борбата не е приключила.

Източник:​ facebook.com/events/...

Протест срещу насилието над жени: 26/XI/18, 18ч, "Орлов мост"
https://bglog.net/
+ връзките!

„И мен също“
https://bglog.net/
+ още много ценни връзки!
24.10.2018

Бедният работник е жена
https://bglog.net/
15.01.2019

Допълвам с опита на две френски асоциации и една книга за свободно сваляне от сайта на едната от тях, които може да помогнат на движението у нас:

Асоциация СТОП на Сексуалните Насилия !
Association Stop aux Violences Sexuelles !  (Dre Violaine GUERIN)
http://www.stopauxviolencessexuelles.com/

КНИГАТА

 

И на сайтовете и на двете асоциации ("Травматична памен" е изцяло на френски) има купища интересна документация и информация от различен характер и под различна форма по тези въпроси, както и налични статистически проучвания, информации за обучението на специалисти, информации по държавните и институционални политики и практики и техните недостатъци, стереотипи и предразсъдъци... защото и двете асоциации са особено активни и в институционален план, работейки дейно за промяната на манталитета, функционирането на институциите и подобряването на законите и политиките.


Асоциацията "СТОП на сексуалното насилие!" организира и ежегодна международна конференция по тези взпроси. Тази година тя ще се проведе на 6ти и 7ми януари в Сградата на ЮНЕСКО в Париж. Може да видите програмата на конференцията и ателиетата на английски, испански, немски, руски и френски: http://www.stopauxviolencessexuelles.com/assises-2020/ Видеата от лекторите на предишните конференции са достъпни на страницата на всякo едно от изданията (горе в дясно).