Одобриха ме за работа!
Преди малко ми се обадиха от училището, в което кандидатствах за работа, че съм одобрена. Още съм доста развълнувана, защото не бях уверена, че при такъв наплив от кандидати ще бъда избрана.
Разбира се, ще бъда назначена на пробен срок за една година, както всички новопостъпили, което вече е напълно в реда на нещата. Утре ще разбера под "една година" какво се разбира - календарна или учебна година.
Досещате ли се в кое училище ще започна работа? Няма да кажа веднага, а ще ви предложа сами да се сетите. В това училище работи една от нашите елитни блогерки учители, на която се възхищавам за страхотните софтуерни умения. И всъщност главно заради това кандидатствах - за да сме заедно с нея.
А колегата може би е Деси Миленкова? Училището???
Интересно как така се сетихте, че е Деси, след като има толкова добри професионалисти в блога?
Между другото- и от двете места до "Люлин"-4 разстоянието е кратко.
Искам да ви разкажа нещо, за което Деси знае, защото е жив свидетел.
Преди десетина дена, когато ходих до училището да си подам документите за работа, с Деси имахме среща в училищния двор. Тя малко позакъсня и аз, чакайки я, се загледах в малката тревна алея. Видях детелинки и веднага ми мина мисълта, че ако сега намеря четирилистна детелинка, значи ще имам късмет със започването на работа.
Само преместих погледа си встрани и веднага я видях - една хубава четирилистна детелинка, която стоеше някак встрани от другите и се открояваше. Откъснах я, прибрах я и, когато Деси се появи, първите ми думи бяха: "Да знаеш, че сигурно ще ти стана колежка", и й показах свежата детелинка.
Днес, след интервюто, едно, че някак нямах усещането, че съм се представила особено добре, и второ - имаше много кандидати, и започнах да допускам, че може и да не ме одобрят. Но в мига, в който се сещах за детелинката, пък си казвах, че нищо не се знае.
И ето какво се оказа - че знакът си е знак. Глупак е онзи, който не вярва в знаците.
В старото училище също имам чудесна директорка и за нея ще ми е мъчно, но иначе някои други неща като например усещането, че аз като професионалист съм в застой, ме накараха да търся промяната, новото.
Руска - да, така се казва училището :)
Доче - а дано! О твоите уста - в Божиите уши! :)
Нека късметът не те напуска не само през тази "пробна" година, но и през целия ти живот, Поли.Защото знам как се свива гърлото на учител, който не е учител на 15 септември, защото знам, че ще се справиш чудесно, където и да си, защото си добър Човек.Успех и честито ново начинание...
Няма ли кой да каже наздраве за успеха на Поли, или още е рано? Пожелавам много успехи и удовлетвореност, сигурна съм, че ще си допаднете с целия екип!
Чудесен клип, "облечен" в прекрасно стихотворение. Стиховете, музиката и вълшебните снимки галят душата...
Аз обаче съм на малко по-различно мнение за думите... Не те са онези, които нараняват и рушат, а онези, които ги изговарят... Не думите ни обичат, а хората...
Честито, колежке !
Браво и от мн и попътен вятър ти желая ! roza6.jpg
Поли,усещам вълнението и радастта ти.Поздравявам те и ти желая удоволетворение и много успех!Страхотно е, че с Деси ще бъдете заедно.
Представяш ли си си как би изглеждало едно училище с колектив от активни потребители от блога?!
Поли, знам с какво вълнение очакваше интервюто, затова от сърце ти желая късмет, ползотворна и лека работа в новото училище!!!!
Всъщност, това събитие трябва да се полее ......:))))))))))
Чудесно, сроделям радостта ти! Честито! Започвам да търся детелини....
Поздравявам те и аз. Успешен старт!
Но може би трябва да поздравим и директорката, че е направила прекрасен избор!
Честито, Поли! От няколко дни чакам да я чуя тази добра новина. Когато си говорихме с Деси, тя имаше и още едно желание - сега, ако и то се сбъдне....
Вече съм в новото училище и пиша в момента от учителската стая, където има безжична връзка! Какъв късмет!
Тази нощ почти не съм спала след вчерашните емоции, но то е така - все пак, за първи път местоработата си.
Желая ви всички най-прекрасни неща на света и, разбира се, успешна учебна година :)
Дани, за думите си права, че те са такива, каквито сме ние всъщност, но понякога се случва да грешим при избора им. Може някой добър човек неволно да ни нарани или пък някой мръсник да ни ухажва с красиви думи, за да ни използва с определена цел.
Чудесна новина, Поли!! Поздравявам те от сърце!! Остави далеч отминали разочарования, носи в себе си житейския урок, стартирай с надежда, че те очакват нови - градивни предизвикателства!
Историята с детелинката е наистина като някакво вълшебство, извадено от приказките. Но аз вярвам, че приказките имат реална основа, на която човечеството е позагубило дирите, защото голяма част от хората са престанали да вярват в чудесата. Има и такива хора - не са малко, които изпращат лоша енергия на другите, пожелавайки им трудности, беди и проблеми, вместо да се радват на успехите им.
Добрите чудеса, според мен, се случват само на онези, които вярват в тях. Но това не е суеверие, а просто извод в резултат от много мои наблюдения.Ето двата минуса на публикацията ми казват, че някакви двама души се дразнят от моя успех и просто са го изразили мълчаливо с минус. Може би това им създава усещането, че могат да намалят радостта ми, но ще ги разочаровам - мога само да изразя съжалението си към тях. Завистта няма почивен ден и измъчва онези, които са под влияние на отровата й.
Този път и минусописачите ще ги поздравя с едно тематично постче, което преди малко пуснах в блога си, в който няма как да цъкнат любимите си минусчета.
А сега можете да отидете и да се обесите от яд на най-близкото дърво :))))))))))))))
Навсякъде чувам как назначаването става с връзки и как стартовата заплата била минимална - не повече от 450 лева. Ами вижте - в моя случай имам уверението на директорката, че връзката ми с Деси не е била взета под внимание - просто комисията е преценила, че представянето ми е било най-добро. А за заплатата по-горе писах, че даже ще ми бъде по-висока от досегашната.
С което, колеги, искам да кажа, че не бива да се вярва на слуховете и да се отчайваме, а да вярваме в себе си и в собствените си възможности.