Асфалтови усмивки
Не знам щях ли да бъда по същия начин щастлива, ако ги нямаше
малките феи, които раздават бонбони и децата, готови да се
включат творчески в асфалтовата ни композиция... Там, на
езерото с лилиите, си помислих, че светът на Питър Пан не е
никак далече, щом още мога да карам колело и да правя
сапунени мехури..
Кофти е, че нямам нет този месец и се налага да пиша това в
зала, та съм малко притисната откъм време и удобства, но исках
да споделя радостта си от вчера и да ви покажа снимките.
Може да ги разгледате ТУК.
малките феи, които раздават бонбони и децата, готови да се
включат творчески в асфалтовата ни композиция... Там, на
езерото с лилиите, си помислих, че светът на Питър Пан не е
никак далече, щом още мога да карам колело и да правя
сапунени мехури..
Кофти е, че нямам нет този месец и се налага да пиша това в
зала, та съм малко притисната откъм време и удобства, но исках
да споделя радостта си от вчера и да ви покажа снимките.
Може да ги разгледате ТУК.
Хвърлените камъчета във водата..., концентричните окръжности и мисълта за вълшебства - това може да накара всеки да се
чувства специален.
Може ли разрешението на автора да използвам снимката със сапуненото мехурче за аватар в някой форум?
Mo , а дали и малките феи щяха да са щастливи и да раздават бонбони ако те нямаше теб. Много се радвам , че те познавам безкрайно съм ти благодарна за идеите , които даваш и cбирките ,които си правим в мехурите. Та дори и да сме само две.
П.C. А на тези, които не дойдоха, мога само да кажа изпуснахте много весело преживяване.
Довиждане до следващата среща на мехурите.