Воайори убиват....

Първото нещо, което не разбирам е че 200 души са застанали пред компютрите си да гледат смърт, но никой не е приемал смъртта на сериозно!!!

И второто нещо, което ме потресе е че са чакали смъртта да настъпи, за да се обадят за помощ.

Абе, това момче не е ли имало един истински приятел, който да отиде и да види какво се случва?

   Manka, най-лесно е да кажем, че сме омагьосани и да заспим 100-годишен сън като Спящи красавици! Не, не сме омагьосани и не са  ни виновни боговете! Те са добри към тези, които са добри към себе си околните.   Нали си  чувала поговорката "Помгни си сам и господ да ти помогне!" А ние не си помагаме, напротив търпим и безропотно мълчим...

   Колкото до общуването в Интернет, човек винаги трябва да е наясно колко и докъде му е позволено, защото чувството за безнаказаност наистина упоява някои хора, а животът си е живот и правилата и нормите трябва да се спазват във виртуалното със същия успех както и в реалното!

  Нека не бъдем  виртуални воайори! Да се постараем дори и във виртуалното пространство да останем реални и живи  хора!

   С поздрав за хубав реален ден! :-)

  Да разбирам ли, Лорде, че ти би бил от тези, които седят пред екраните и гледат?   Не вярвам!

  Животът е най-ценното нещо, което имаме! Ако някой е решил да го попилее (и още повече, ако той е само на 19), ние другите трябва да го спрем! И Ген го е казал много точно - въпрос на временна криза в мисленето, но ако някой не натисне спирачката навреме(а това сме ние наоколо), тогава от перманентна се превръща във вечна с летален край! И защо? Заради някаква депресия или настроение....

Така че, Лорде, би ли гледал....

+ за  Lord deSword

...ще свия рамене и ще отмина...Така постъпваме много често, когато нещо не ни касае пряко! Да,  когато е нещо дребно, но това е ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, за бога! Това не е нещо, което може да се пилее с лека ръка или вдигане на рамене от другите! Наистина е право на собствен избор и воля, но ако този избор е взет под влияние на външни фактори, може и да не е най-правилният! И ако  успеем да дадем втори шанс на един такъв, смятащ, че е стигнал до дъното на отчаянието си, човек, какво по-добро бихме могли да сторим на този свят! Нищо! Най-безценното нещо  на този свят  е Животът и не можем да го подминем с вдигане на рамене! Не!

     С поздрав!

Лорде, това са твои думи.ами ако  това се отнася за децата ни ,приятелките ни, любимите ни, родителите ни как би постъпил.?

Трето, ако децата ти тръгнат да се самоубиват, доакто са още деца - то тогава в повечето случаи ти си виновен, защото не си им обрънал внимание на проблемите. Ако вече са големи - главата си е тяхна да си я чупят - колкото и да м ие мъчно това е така - точно това ви е проблема на всички - законите са за другите, нашите са наши, когато опре до прицнипи - няма свои, няма чужди - има принципи. И дали бих спрял детето си - най-вероятно да, за да го помеля от бой, защото щом има възможност да го спра, значи се опитва да привлече внимание, а не това е начинът. Детето ми ще е възпитано в някои закони на честта, и ако тръгне да се самоубива, ще го направи, така че аз да не мога да го спра, иначе на нищо няма да съм го научил. Казана дума хвърлен камък - не казвай, че ще правиш еди какво си - направи го. И когато си казал нещо, то нямаш право да се отмяташ. А, ама аз ще се самоубия - действай, ето ти ножа/пистолета/бърснача/въжето...

Много е просто!Ако някой наистина го иска-ще го постигне!Решението е лично!Има толкова начини и моменти,в които си сам!Но,ако някой ме направи свидетел или разбера по някакъв начин-ще се опитам да го спра,защото не бих могла да живея с мисълта,че може би само е имал нужда от помощ в момента!

 А,ако става въпрос за евтаназия-не знам как да постъпя!Не искам и да ми се налага да решавам!

И ген, я кажи ти, като толкова обичаш да задаваш въпроси - стававш много известен скулптор (а дано) и си си направил склуптура, която обичаш и с която не искаш да се разделяш. Обаче (не ти го пожелавам) стават разни мизерии и ти се налагада я продадеш за да има какво да ядеш, кому би я продал, На твой приятел, който от години иска да я има, защото е влюбен в нея, или за тройно повече пари на някой, който иска да я има, само за да казва на приятелите си сноби - вижте, имам оригинален Ген?

Искам да се абстрахирам малко от темата и да кажа нещо такова...

Не ме е страх от смъртта, но най-много ми тежи смъртта на онези мой близки, с които нямах възможмост да си поговоря, преди да си идат от този свят /баща ми и баба ми/.

Независимо дали един човек иска сам да си отиде или просто му е дошло времето, на мен би ми се искало да си поговорим, ако е мой познат.

Затова когато прочетох поста се запитах дали това момче е имало приятели. Просто никой ли не е искал да си поговори с него?

За скулптурата.Произведението на изкуството ,когато е в ателието не се оценя в пари.Когато е в новия притежател също е безценно.Значи ,когато трябва нещо да се продаде, то се продава.Ако обаче преди това е имало желание да се притежава точно това, защото ти харесва и е голямо желание от приятел ,художника винаги го подарява.Но това е труд и човека ,който го пожелава винаги трябва да е готов да заплати трудът на другия.Аз ако съм най-голям приятел на собственика на "Боинг" той няма да ми го подари пък и аз никога не бих го пожелал даром.

Ген, ако сестра ми беше на релсите с абсолютна сигурност ще  взема количката и ще се разкарам. Защото и двете със сестра ми знаем за жалост колко гадно нещо е смъртта и ако тя е решила, че предпочита нея - нямам право нито като човек, нито като сестра да налагам собствените си виждания. Иначе става тирания. Но! Ако сестра ми е с акъла си ще литне след мене в момента в който пипна количката. И така ще постъпи всяка майка. Ако пък не е с акъла си и не ми обърне внимание, ще я пратя в болница до приключване на случая.

Много хора са на мнение, че съм жесток човек. Да, много е възможно. Отстоявам принципите си на всяка цена. А свободата е първият ми принцип.

Ако свободно и обмислено си взел решение,а не ако това е психично отклонение,предизвикано от силен стрес!

За скулпторите и аз знам.Един скулптор камъни ще носи,но няма да продаде творба,която сам не харесва,колкото и да му плащат.Странни са хората на изкуството и различни!Затова и имат дарба!

И на Вас ще Ви създам ситуация ,защото на тази, която ми отговорихте беше за Лорда.Та да Ви попитам ,Случайна, ако видите някой, че се дави в морето и Вие, Случайна, сте добър плувец, как ще постъпите ?Може би от брега ще викате."Алооооо ,Вие, там във водата давите ли се или се самоубиватеееееееееееееееееееее?"И като чуете отговор тогава ще действате.

Сигурно принципно обаче ще стоите на брега и ще наблюдавате пейзажа и ще се любувате на свободния избор на човека, а водата ще чипка босите Ви крака .

И по тоя повод!За самоубийство,което не можах да предотвратя,защото бях далеч:В памет на циганката Невена!

http://www.youtube.com/watch?v=DwA_Zg_z-FI

Искате ли и аз да ви поставя в ситуация? Представете си, че гледате най- близкия си човек да се гърчи в ужасни болки в продължение на 7 (седем) години. В един момент той обмислено и с целия си останал стоицизъм взима решението да прекрати страданието си - и това на околните. Естествено, околните изпадат в ужас и човекът в продължение на още три години всеки божи ден ги моли за помощ , защото вече е напълно парализиран и няма възможност да прави друго освен да се моли. Накрая - понеже е взел обмислено решение и няма как по друг начин да го изпълни, човекът загива от глад. Просто отказва да приема храна - течна, твърда, глюкоза - отказва всичко и си отива . Какво трябва да се направи според вас? В интерес на истината, аз давах вода с мед в спринцовка до последно. Никога няма да си го простя обаче. Защото това е издевателство над човешка личност.

 Бихте ли гледали безмълвно, как някой се самоубива? Бихте ли му помогнали?

 Интересен постинг ще е за евтаназията.

Няма да обсъждам повече смъртта. Главното в този постинг беше, че сме длъжни да уважаваме решението на една личност дори когато не ни харесва резултата.

Не, не бих гледала чуждо самоубийство, нито пък бих му попречила.

Смятам, че ако се случи да видим човек, който прави опит да се самоубие, ние можем поне да се опитаме да го разубедим. Разбира се, че не можем да му забраним, ако е взел категорично решение, но тъй като никой не знае какво точно става в душата на решилия да напусне този свят, сме длъжни да направим някакво усилие да му помогнем. Но не да отминем с безразличие.

  Виждам, че тук дискусията се е разгорещила до максимум! Нямаше ме за известно време, но се радвам, че спорите, защото както е казано от умни хора "в спора се ражда истината"!

   Случайна, питате ме какво мисля за евтаназията? Тук нещата за мен са напълно на друга основа от тези при самоубийците.  Тя е един вид спасение за болния човек, край на страданията и мъките му! Според мен не е редно близките му да го оставят при себе си от егоистични подбуди, защото не могат да се разделят с този човек! Но той страда, мъчи се и какъв е смисълът да се удължава тази негова агония, която е чисто физическа! Дано никога не ми се налага да решавам подобен казус, но аз бих  дал съгласието си, за да го отърва от мъките му! По-добре мен да ме боли душата, отколкото близкия да страда в чисто физическия смисъл!

     Но за самоубийците имаме  коренно различни становища! Уважавам твоето мнение, но непоколебимо заставам зад собственото  си, че ако можеш да спасиш нечий живот, трябва да действаш с всякакви средства, дори и непозволени, като, например, лъжи ( макар и временни!) Не може да има примиренческа позиция по този въпрос - ами той е решил и край! Ако обичаш истински този човек, трябва да го спасиш! Иначе - ти си безразкличен и за каква обич говорим? Ако е непознат, трябва да се пребориш да му покажеш, че има хора, които го обичат и искат да е с тях! За да тръгнеш да се самоубиваш, означава, че се чувстваш излишен, ненужен, непотребен! И ако успееш да убедиш отчаяния човек,че това не е така, то ти си го спасил!

     Ген, благодаря ти за интересните примери! Наистина може да се замислим върху тях! Но най-важното, и което е рашаващо за тази дискусия и ти  си го  казал, е това, как е възпитаван един човек! Дали е научен да цени живота и дали е готов да спасява дори и непознати!Какви книги е чел, какво е преживял и кави с а душевните му устои и критерии! С теб сме на едно мнение!

  Лорде, уважавам и твоето мнение, но според мен си още млад и ти трябва малко време, малко житейски опит за да можеш да видиш нещата през тяхната призма! Тогава те вече ще са неща, с които си се срещнал, преживял,(дано само хубави неща те съпътстват!),  а не само имагинерни разсъждения! Не ми се сърди, казвам ти го с цялото ми уважение към теб лично и твоята позиция!

  Манка, твоята позиция за приятелството е искренна и точна, но не църквата или разни догми могат да ни научат да бъдем хора и приятели! То идва отвътре и не е нужно да ни го насаждат отвън!

  Куини, с теб никога не сме имали различия и ти благодаря за изказаното мнение!

   С поздрав и уважение към всички, които зачетоха с присъствието си моето виртуално  кътче!   ;-)

   Да, Манка, така е, но църквата отдавана не е това, което е била! Тя се е превърнала в една безскрупулна машина за пари, за какво възпитание да говорим тогава!   Който носи  Бог в душата си няма нужда от посредници, а оше по-малко от ояли се попове! 

 А сега да видим кава е равносметката от този постинг. Ако приемем, че 18 гласа, които са дадени за него, са 100% от нашето общество - тогава повече от половината, някъде около 70% биха гледали безмълвно, как си отива един живот (това са 8 минуса, които са поставени, гласувайки отрицателно по повдигнатите от мен въпроси!) Само 30 % биха се притекли на помощ в екстремална ситуация като тази! Е, за какво говорим, приятно гледане и... затова сме на този хал, само от гледане, скъпи отрицателни воайори!

   С поздрав.

Всеки трябва да има правото да прекрати живота си и ние можем да се опитаме да ги вразумим, но не и да ги спрем. Дали човекът е слаб психически или го е обмислял години е все едно-все пак той ще си живее с психиката, каквато и да е тя. Ако е решил, че не му се живее с нея-това е негов избор. Стига да е взел решението без въздействие на други хора или опиати/лекарства, значи си има право.

Това, че някой не е успял и години след това е щастлив не е доказателство за нищо- животът на здравия човек е рядко непрестанно скапан и без лъч светлина. Това си е въпрос на нагласа.

И примерът с "твоите деца, родители и т.н. " е просто неправилен. Ако децата са под 18, е престъпление да не им се помогне. Всъщност не мисля, че едно дете трябва да има право да се самоубие- все пак самият му мозък не е съзрял, за да вземе такова решение. А колкото до родители, братя и сестри-щом са пълнолетни, ние не сме хората, които да определят дали да живеят или не. Те, макар и наши близки, са човешки същества и имат собствен път, който те трябва да си изберат. Ние можем само да ги съпътстваме и убеждаваме.

И последното- не смятам, че освен в случай на евтаназия, самоубийството трябва да става пред свидетели и след споделяне с всички останали. В този смисъл- аз бих направила каквото мога ако някой пред мен умира-просто защото дори и да иска да го направи, няма право да ме въвлича в неговите решения и да ме прави свидетел на събитието. Била съм в такава ситуация, не мога да гледам. 

Хах, много интересен извод се налага - не съм очаквала да стигнем до тук.

Та изводът, който аз от няколко мнения си съставям, е, че онези, които биха се втурнали да спасяват човешки живот, т. е. да се помъчат да откажат някого да се самоубие, са упреквани, че имат нахалството да влизат в личното пространство на самоубиеца. Той, самоубиецът, взима сам за себе си решението дали да го бъде, или - не. Външни намеси са нежелателни.

Но това, което май изпускаме, е, че човек, който е на прага на самоубийството, може би не е в състояние да взима разумни решения, защото такава стъпка не е хладнокръвна, а предприета в резултат на силна емоция.

И тогава?

Ако мнението ми не ти допада, просто го кажи, не ме обвинявай, че съм чела на скрол-в крайна сметка не съм и длъжна да чета подробно всеки коментар. Изказах си мнението по въпроса. В сравнително кратък вид и то не подлежи на обсъждане-за мен всеки човек има право над собственото си тяло и собствения си живот и то е абсолютно.  Никакви обяснения не са нужни. Ако някой иска да се самоубие, това си е негово право, стига да не го прави в мое присъствие. Ако е около мен, ще се опитам да го спра.

Колкото до зяпането на самоубийства по интернет-аз също не бих повярвала ако го видя. В крайна сметка как мога да преценя истинско ли е или не? Или да изпратя полицията от България в САЩ? Това е абсурдно.

Да,това беше основната теза.А нашите мненя са базирани на нашия си житейски опит.Преживяванията,които сме имали(а явно на някои от нас са дошли вповече)са формирали отношението ни към темата!Това,което сподели Случайна е формирало възгледите и.Ако на мен ми се случи-не знам как ще ме промени!А Лорда разсъждава философски също след преживяни загуби!

 Вече писах:Този,който е решил и иска да го  направи-ще намери начин!Този,който ни прави свидетели,може би не е сигурен и си оставя вратичка,но със сигурност целта му е по-скоро да докаже,да си го върне,да извика !

  Здравейте отново! радвам се, че темата продълажава да ви вълнува! Това означава, че съм докоснал някоя струна от душите ви и тя звъни ( което пък е добре, значи не всичко е загубено!) Благодаря ви за споделеното!

 Коприва, ти си точна и ясна както винаги в съжденията си и те подкрепям, че много зависи от това какво си преживял и с какво си се сблъскал по житейския си път!

  Лорде, позна 30% за мен! Не съм математик (тази наука ми е противопоказана по натура и забранена от лекарите:-)), пази боже да работя в Народното събрание(гнездо на оси, интриги и безчестност), и останаха 30% истина- да преподавател съм!

  Дени, благодаря ти за мнението, наистина не можеш да прочетеш 60 коментара толкова бързо, но ти си човек с титли (пак честито!) и можеш да оотсеееш най-важното! А на Ген не му се впрягай, той е добър и обича да се бъзика, като дори малко те и сваля (ако не си забелязала);-) Приеми го с чувство за хумор!

  Ген, ти си направил резюмето на всички коментари и то е, цитирам

"Тогава, Поли ,ще наблюдаваме,как наркоманите си бият хероина в ръката,как по силният бие по слабия,как просяка проси, как .................................до безкрай ще наблюдаваме.А да не изпусна, че като пане снегът ще наблюдаваме някой да ни го почисти.Любимата тема .Свободни наблюдатели."

  Ето това е страшното! А и както гледам минусите за постинга се увеличиха , така че наистина има върху какво да се замислим! И още по-страшно е, че не сме и свободни, защото ни манипулират отвсякъде, а сме просто безразлични наблюдатели (воайори), обръгнали и глухи за чуждата болка и страдание! Кредото е "Какво ме засяга това? Нали не съм аз..."

  Манка, ти повдигаш също интересна тема за бездуховността! Само че не ги разбирам тези условности за Княза, който ни дебне.Кого визираш - дявола ли?Дяволът  е символика - той е злото, той е точно тази бездуховност, алчност и егоизъм в хората, стремеж да властваш, да мачкаш и тъпчеш себеподобните! 

 А иначе моето уважение към всички святи хора, които са живяли на тази земя и чиито дела трябва да ни служат за пример! Но пак казвам църквата се изроди (като институция)! То не бяха синоди, то не бяха боричкания, та дори и до убийства се стигна! Така че тя сама себе си така е осквернила, че ще трябват десетилетия за да отмие срама от челото си! Аз вярвам в Господ, но не в църкавата! Съжалявам за оф-топика, но той има косвена връзка и с темата!

   С поздрав и хубав ценностен ден!

   Съжалявам, че след пожеланието си за хубав и ценностен ден ще добавя този материал, но той е жива илюстрация на това, за което разсъждавахме до тук! Ето какво прочетох току що, прочетете и вие!http://dnes.dir.bg/2008/12/05/news3698569.html

    За какво говорим?....

Това е смисълът на вярата-да направи хората по-добри,по-състрадателни,по-смирени(да понасят по-леко ударите на съдбата,не бъркайте с примирени)!

Вярата е в сърцата ни,а храмовете пречистват мястото,където живеем.Доказано е,че са заредени с положителна енергия.На толкова малък остров като Майорка имаше и в най-малкото селце храм и той беше най-високата и осветена сграда.И животът на местните е спокоен-за българите спокойствие няма.Според една теория сме черният дроб на света-пречистваме всички отрови,така че да му мисли Светът-без нас не може да оцелее!!!

http://dnes.dir.bg/2008/12/05/news3698569.html

   Какъв ще е вашият коментар на това?

  Какви ценности, какво възпитание, какъв начин на живот трябва да си имал за да пребиеш като животно един млад човек? И наоколо всички отново се скатават и крият - ни чул, ни видял! А момчето го няма....И докога така? Хора ли сме или скотове? мммммммммммммммълчим и гледаме....

        ЖЕСТОКО!

15 - 3 = 12 гласа съдържат 50:50 плюсове и минуси

12 : 2 = по 6 гласа ДА и 6 гласа НЕ

6 + 3 = 9 плюса

Не знам дали нещо разбра от обясненията ми, но в крайна сметка за поста с плюс са гласували 9 души, а с минус - 6. Което значи, че преобладават хората, които биха попречили с действията си да бъде отнет човешки живот.

  Благодаря, Куини! С математиката, както писах по-горе, съм абсолютно на Ви!  Въпреки това, разбрах те, защото обясняваш чудесно! А това, че положителният вот надделява, е чудесно! Иначе бях започнал да се чудя, дали някои хора не са накарали и роднините си да пишат минуси! Шегувам се!  Моите извинения и пак благодаря на всички за изказаните становища!

   С поздрав към всички, които бяха тук!

1. Ако някой умира покрай мен, ще направя всичко възможно да му помогна. 2. Ако някой дойде и се опита да се самоубие в мое присъствие, ще се опитам да го разубедя, но ако си държи на своето ще го помоля да го направи далеч от очите ми.  3. При всички случаи ВСЕКИ има право да реши дали да живее или да умре и това право е абсолютно, единственото условие е ако го прави, да не въвлича други хора в решението си.

Тезата на Лорда, както аз я разбрах, че всеки има право да се самоубие ако толкова иска, съвпада с моята. А това дали Лорда ще се опита да помогне на евентуален самоубиец, само той си го знае. Докато не се сблъскаш със смъртта, всички приказки са без значение.

Полицаят отида при младежа и произнася следната прочувствена реч:

-Ето сега, ти ще скочиш в реката да се давиш. Само си представи колко студена е водата.... Аз ще скоча след теб и ще те измъкна. След това двамата, мокри, зъзнещи, ще отидем в участъка и ще пишем два часа обяснения в протокола.

Момъкът се замислил, а полицаят продължил:

-Виж, последният трамвай минава. Ето ти две лири. Качи се на трамвая, прибери се у вас и се обеси.

Да, Лорде, и сигурно искаш да ти повярвам, че ако един ден двадесет и пет-годишният ти син, недай си, Боже, реши да се самоубива и ти случайно се озовеш на мястото, където това се случва, ще отминеш с безразличие? И ще си кажеш: а бе то това си е негова работа – няма да му се меся в личния живот, я.

Определено си мисля, че подхождаш шеговито по темата, ама малко в стил „черен хумор”.

  Е-е-ех, Лорде! По-добре се намеси, но го спаси! Ненамесата води до летален завършек и цял живот мъртъв! Черен хумор! Да!   Но да бъдем добри и небезразлични! Спаси, ако можеш....За да можем да се поздравяваме с "жив и здрав", а не "лека му пръст"!

    Хубав и усмихнат ден!

  Лорде, нещо съвсем ги смеси нещата! Явно си прочел новия ми пост за етажната собсвеност, а коментираш тук! Виж сега, едно е да не пуснеш някого да ти се разходи из къщата по никое време с неопределени цели, друго е да се ОПИТАШ (подчертавам опиташ) да помогнеш на някого! Двете неща са абсолютно несъпоставими като ценности и категории! А за мерудия към манджата си добавил и садо-мазо отношенията, ами това си е перверзия, човече, и какво общо има с чисто човешките измерения за добро и зло! Изобщо компотът е пълен!

   Но аз уважавам твоето мнение, затова сме и хора, за да сме различнии  да имаме собствени мисли и разбирания!

  С поздрав

Ми това си е въпрос на вкус-щом ги влече да се бият с камшици, какво лошо има? Някои се самобичуват в знак на религиозност, други в знак на покорство. Защо някой трябва да им се меси? Щом няма принуда значи всичко е ок. Независимо дали на нас ни харесва или не.

Веднъж попаднах на един садо-мазо наръчник, докато ровех са една руска дума в гугъл, докато се готвех за изпита. Няма да коментирам малкото от това, което прочетох, видя ми се ужасно хора да се принизяват до такива първични състояния (като описаните), но явно някой го влече. Беше пояснено обаче, че трябва да се прави без насилие (колкото и тъпо да звучи в случая, но смисълът беше, че си има сигнал, който да значи стига и да е окончателен). Така че явно сами си решават какво да си причиняват. Нямат ли право на това?

Ако ще говорим за намеса в личното пространство, то тя е неизбежна, понеже сме човешко стадо и непрекъснато влизаме във взаимоотношения. Дори блогът е точно такава форма, и то доброволна, защото ние, хората, неистово се нуждаем именно от това навлизане в личното пространство. Аз пиша блог, защото искам хората, на които им е интересно моето писание, да влязат в личното ми пространство. Блогът ми се явява своеобразна покана за тях.

Само особняците, които търсят пълно усамотение, човекомразците и откачалките не изпитват потребност който и да е да навлиза в личното им пространство.

И сега да се върнем на темата за самоубийството. Особено важно е да се откроят причините, които пораждат решение или желание за самоубийство. Смятам, че в почти всички случаи преди акта на самоубийство човекът е имал нужда от помощ, от някого, който добронамерено да навлезе в личното му пространство и да прояви разбиране към неговия проблем. Да поискаш да сложиш край на живота си, според мен, е крайна мярка, следствие на много викове за помощ, на които никой не е отговорил.

Понякога хората не оценяват чувствителността на другите. Не взимат насериозно и присърце воплите им, докато не настъпи моментът, в който човекът, решил, че болката от студенината, равнодушието, безчовечността са станали повече, отколкото може да понесе, слага край на живота си.

Но аз мисля, че дори секунди преди края има смисъл човекът да бъде спрян и разубеден. По простата причина, че светът е много пъстър, всеки има право на щастие и не бива да се отказва да го търси.

Така че много е важно с какви намерения навлизаш в личното пространство: с кални обувки да изцапаш всичко наоколо или с най-чисти и благородни помисли.

   Ето някои мъдри мисли на мъдри хора за нещата, които дискутирахме

Когато всички мислят еднакво,никой не мисли достатъчно. - Уолтър Липман

Реалността е въпрос на гледна точка.
Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.
Мисля, че най- голямата награда от това да направиш нещо, е възможността да направиш нещо повече.
Джонас Солк

„Животът рядко бива толкова непоносим, какъвто трябва да е съдейки по фактите.“ — Брукс Аткинсън
"Човекът не е създаден, за да разбира живота, а за да го живее"

„Трябва де се наслаждаваме на живота като на хубаво вино — глътка по глътка, с поемане на въздух между тях. Дори най-хубавото вино губи всякаква прелест за нас и преставаме да го ценим, когато го пием като вода.“ — Л. Фойербах

Животът е възмутителен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.“ — Карол Корд
„Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.“ — Сенека

„Този, който не цени живота, не го заслужава.“ — Леонардо да Винчи

Често да живееш изисква повече смелост, отколкото да умреш.“ — В. Алфиери

     С поздрав и пожелание за  хубав ден!

... това, което ти може да смяташ за добри и чисти помисли, може изобщо да не се струват такива на човека, в чието пространство влизаш...

Ако някой чак толкова много настоява да си сложи край на живота, никой няма да успее да го спре, защото намесата няма да се изразява във връзване и закопчаване, а в убеждаване с думи.

Един ден, когато намеря време, ще ви разкажа покъртителните истории на моя дядо, бащата на майка ми, и неговата сестра. И двамата са самоубийци, но не защото те истински са пожелали да напуснат този свят, а заради така създадените обстоятелства.

       Куини, някак неволно усетих, че темата живо те касае, и сега разбирам, че наистина има защо! Когато имаш време, може да ни го разкажеш! А на Лорда му трябват още годинки житейски опит и тогава съм сигурен, че ще е на друго мнение! А пък и обича да спори заради самия спор, иначе е добър човек, нали Лорде?

  А сега лека нощ и сънувайте ведри и усмихнати неща!

Всъщност, ние всички се самоубиваме, само че го правим на по-късна възраст. Както може би ви е известно, смъртта не е момент във времето,а процес. Всъщност при естествената смърт няма причина за смърт, клетките продължават да живеят известно време докато им се изчерпят ресурсите. Проблемът е, че по някакви причини, сърцето спира и мозъкът умира. Забележете, мозъкът не умира веднага при спиране на сърцето, той умира от липсата на кислород в някакъв момент. Но няма директна физическа причина за случващото се- вярно, всички органи са стари, но няма особена причина да се случи на 70, а не на 75 или обратно. Системата наистина е износена, но самият момент е произволен. Да не говорим, че тялото може да работи при абсурдни състояния. Спомням си как дядо кашляше през зимата, защото имаше разни болести. Но нито една от тези кашлици не го уби. Всеки път се оправяше. След това баба ми получи инсулт, и за 1 година, на него му се развали ВСЕКИ орган. При аутопсията бяха намерили, че абсолютно всичко е било развалено.

Мисълта ми е, че човешкото тяло е много чупливо, но и много издръжливо. И все пак, всички умираме. Така че, без изобщо да одобрявам самоубийството, не го смятам за най, ама най-трагичното нещо на света. Трагедия е детската левкимия, защото децата нямат дори възможност да я преборят. Но самоубийството е някакво решение, което взимаш по някакви причини. Какви са причините-едва ли ще са по-добри от останалите ти в живота. Дали ти се месят в избора на цвят за косата или в избора на живот или смърт, все е намеса. Добронамерена? Какво значи добронамерена. За кой? Кой го определя. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Не казвам, че не трябва да се месим в ничие пространство, напротив. Но изгонят ли те веднъж, просто трябва да се спреш.

Всеки от нас има правото и задължението да изживее живота си както той/я сам/а намери за добре. Затова сме тук и никой няма право да очаква от нас да му позволим да си натрапва добрите или лошите намерения или да ни контролира живота. Това си е наш избор и всеки си решава за себе си каква помощ иска и кога да я приеме. Дори и да е най-искрената и добронамерената.