Ще ме побъркаш, страшна си!

-Мамо, кой е натъмнил небето? - пита моето малко момченце.

-Слънцето прави небето светло, и сега то е отишло да нанка зад планината Витоша, затова небето е тъмно, - следва моят незабавен и високонаучен отговор.

-Небето свети само. Кой е натъмнил небето?

Повтарям мойта версия: че небето не свети само, а Слънцето го осветява, и когато Слънцето се крие да нанка, тогава небето е тъмно.

В следващите 2-3 вечери продължаваме да се питаме и да си отговаряме, все същото. Докато една вечер, след поредния въпрос "Кой е натъмнил небето, мамо?" 5-годишната ми дъщеричка се намесва:

-Земята се върти около Слънцето, и където Слънцето огрява, е ден, а където не огрява, е нощ.

Синът ми започва да плаче и да се кара:
-Ама ха! Ама ха! Суънцето е отишуо да нанка зад планината Витоша!

Aaaaa,Шогун, няма скука :):):) Аз помня как постоянно питах защо на слона носът е дълъг...Само че не си спомням какво ми отговаряха, само помня,че накрая на майка ми и писна и нещо ме скастри:)
Момо, браво, много е нежно :)

Чешмата има ли корем?

Парното пие ли компот?

" А защо пианото само пее, а не говори?"
" Защо не сте ме кръстили Герданка?"
" А дървото има ли си бебенца?"

(кръщелницата ми Гергана, като беше на 3 )