За Флоренция като за Флоренция
от Lilia на 24 март 2006, 16:47
Категории: Купон
http://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Firenze/?g2_GALLERYSID=ca326188240893f17d6551c2944e3f29
Ще се опитам да предам усещанията си от Флоренция / Firenze/, но не ме съдете строго, защото не мога да се меря с безспорните таланти на блога-АРАГОРН и BasiDi.
Бях в този невероятен италиански град миналата пролет. Първото, което си представям от тогава е много слънце и нацъфтели дървета. Казват, че през лятото там е непоносимо горещо. Флоренция е люлката на Ренесанса /така смятат в Италия, понеже никой не е чувал за българския Ренесанс/, и понастаящем главен град на областта Тоскана. Там са родени колоси като Данте, Микеланджело, Макиавели и Медичите. Медичите са били владетели на Флоренция. Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция. Екскурзоводката ни се казва Здрава. Тя самата също си е една атракция- дребничка на ръст, около 50-годишна усмихната бургазлийка, която от години живее във Флоренция , и говори български с италиански акцент. “Привет, българи! Аз се казвам Здрава, когато не съм болна!” – с тези думи ни посреща, и започва да говори за красотата на изкуството, литературата . ..
Най-напред ни води в църквата “Санта Кроче”/ 13 в/- превежда се като “Светият кръст”. Вътре има монтирани скелета, защото продължават с няколкогодишната реставрация.Това е една от най-старите църкви в града, тук са погребани повече от 200 от най-известните флорентинци– между тях Галилей, Росини, Макиавели, Данте и Микеланджело. Разглеждаме фреските на Джото, мозайките и склупторите на Донатело. Над саркофазите на по-известните личности има статуи. Специално в “Санта Кроче” се чувствах като в пантеон, и потръпвах от това,че под краката ми се намират костите на толкова известни личности. Самата църква е пищна отвън, и семпла вътре. На външната фасада на няколко места се вижда герба на Медичите с прословутите шест топки и кралска лилия . Този герб се среща на още доста места из Флоренция- стига човек да е наблюдателен ще види водната лилия . На площада пред църквата наблюдавах с интерес мраморна фигура на загърнатия в дълъг плащ увенчан с лавров венец, Данте .
Вървейки след знаменцето, което носи Здрава, стигаме до катедралата “Санта Мария дел Фиоре” . Това е третата по големина катедрала в света – след “Свети Петър” в Рим, и “Св. Павел “ в Лондон. Куполът е дело на архитекта Брунелески. Първото впечатление за катедралата мога да опиша с една дума- огромна. Човекът наистина е малък в сравнение с тази красота, и тези размери. . Това, което прави зрителя основно, гледайки катедралата е да цъка и да се диви на размерите- купола е висок 106 метра, ако не ме лъже паметта. Отвън цялата величествено извисена в небето сграда е покрита с изящни мраморни гирлянди и филигранни каменни украси в три цвята - бяло, розово и зелено; главната порта и страничните крила са в респектиращ готически стил с дълги колонади и островърхи арки, и нищо не ни подготвя за простора и пустотата на огромното празно пространство под високия купол на главната зала. Всичко е решено в бяло-зелен мрамор вътре, сякаш за да подчертае зеленината и красотата на областта Тоскана. Щом вдигнеш поглед към свода ще видиш прочутата сцена на Страшния съд, изобразяваща избрани моменти от адските мъчения сред много огън, дим и кръв, противопоставени на божествения блясък и неземни наслади в Рая. Камбанарията на катедралата е по планове на Джото. В крайна сметка, Джото успява да види построен само първия етаж.
До
“Санта Мария дел Фиоре”
е и осмоъгълната Баптисерия /мястото, където са кръщавали младенците/ - една от най-старите сгради във Флоренция, с изумителни мозайки и великански бронзови врати, за чието изработване е бил проведен много оспорван конкурс. Една от вратите е наречена “Вратата на Рая”. На нея са изобразени избрани сцени от Библията. Лъчезарната екскурзоводка Здрава се шегува: “Това е вратата на Рая, и забележете на нея са изобразени само жени, защото само жените ще влязат в Рая. Там няма място за мъже!”
Това, което на мен ми направи най-голямо впечатление е, че лилията неизменно присъствува като символ , както в “Санта Кроче”, така и в “Санта Мария дел Фиоре”, пък и на доста места из красивата Флоренция. Красотата трудно може да се опише, трябва да се види и усети, а тук е наистина красиво. А тази красота е създадена от човешки ръце. Флорентинците вярвали, че хората ще имат красиви души, само ако от съвсем малки наблюдават прелестни неща около себе си. Затова и създавали толкова изящни неща. Църкавата , в която се е венчал Данте е съвсем скромна и малка. Отвън има плоча, указваща кога е минал под венчило автора на “ Божествена комедия”.
Пред кметството е т. нар. “Площад на Синьорията” . Наричат го музей на открито, защото е обграден от множество статуи на известни склуптори. Тук е и точното копие на “Давид” на Микеланджело. Оригиналът се намира в
“Галерията на Академията",
пак във Флоренция. Застояваме се край фонтана на Нептун/ който се намира от ляво на кметството/ с десетките му бронзови фигурки на русалки, морски нимфи и разни други морски създания, толкова реалистични, че сме готови да повярваме на суеверието, че оживяват при пълнолуние. Флорентинците, когато видели колко огромен и мускулест е Нептун в композицията, се възмутили: “Та това е чувал с мускули!”
В дясно от кметството е галерия Уфици, където най-много исках да вляза , но... се оказа, че опашката е целодневна. Съвсем наблизо е моста
“Понте Векио”
. Той минава, както множеството други мостове над р. Арно, пресичаща цяла Флоренция. Понастоящем този единствен спасен мост от нацистите, е мост на златарите. По цялото му протежение има бижутерийни магазинчета. Красиво изработени бижута се виждат по витрините, но на какви цени- не са за нашия джоб. Някъде по средата на “Понте Векио” има бюст на Челини, ограден с малка оградка. Интересното е, че там влюбените слагат по една катинарче, а ключето хвърлят в р. Арно- за да е вечна любовта им. Самата река се пени красиво на фона на градините “Боболи” които се виждат в далечината. Моста “Понте Векио” свързва галерия Уфици с двореца “Пити”. За да влезеш в двореца “Пити” си плащаш чинно , май бяха 10 евра . Вътре си е като в дворец-високи тавани, стените облицовани в червено и златисто. Разкош и натруфеност-стил барок. Хубавото е, че по стените има много картини, дори и на Тициан и Рафаел. Това донякъде спестява пропуска ни да влезем в мечтаната галерия “Уфици”. Дворецът е проект на Брунелески, и впоследстие става собственост на Медичите.
След толкова много изкуство, решаваме, че сме гладни , и ще опитаме и флорентинския сладолед. Връщаме се по “Понте Векио” до площада на Сеньорията, и на едно ъгълче откриване магазинче за сладолед. След пиците и невероятното капучино правим поредното велико откритие - италианските сладоледи. Просто не сме в състояние да опитаме всички разновидности, но все пак си избираме по три вида на човек, значи стават общо 6 вида. Понеже сме много гладни си поръчваме по три топки сладолед в най-голям грамаж. Сядаме на една близка пейка, и докато хапваме и се наслаждаваме на вълшебния вкус, наблюдаваме гълъбите. Слънцето е огряло “Санта Мария дел Фиоре”, вижда се Кулата на Джото , гълъбите пеят любовни песни. В сърцето ми нахлува толкова много любов, че обичам целия свят, и най-много човека до мен. Хващаме се за ръце и отново отиваме до галерия “Уфици”, опашката още не е намаляла. Ако трябваше да чакаме, за да влезем, то нямаше да видим нищо друго тук, в люлката на Ренесанса. Снимам се за утеха под статуята на Леонардо. Наблизо е една от онези “живи статуи”- - млади момчета или момичета с боядисани лица и ръце, наметнати с богато надиплени чаршафи, застинали в типични статуйни пози, така неподвижни, че ги издава само живия блясък на очите и лекото полюшване на диплите от вятъра. Гледам една такава статуя , а тя заговорнически ми намига. Избухвам в смях, защото статуята си мърда и мустака. И тук, като в почти цяла Италия мотоциклетите са едва ли не най-популярното превозно средство и бръмчат като разярени оси из стръмните каменни улици, появявайки се внезапно иззад всеки ъгъл на ята или поединично .
Мисля да спра до тук, и да не ви разказвам за красивите малки магазинчета по страничните улички, за пазарчето в центъра със статуята на едно прасенце . Пускайки центове с устата на свинчето, можете да си осигурите богатство според флорентинците. Няма как да ви предам шума на река Арно, и бялата й пяна, на фона на зелените градини в далечината. Не мога да предам и топлината на пролетното слънце. Мога само да кажа, че ще се върна в красивата Флоренция, защото този град ме завладя. Все пак не успях да разгледам галерия “Уфици”, платната на Ботичели, Тициян, Леонардо, Рафаело. Не успях да видя
“
Раждането на Венера”
на Ботичели, “Пролет”-та на Тициан.... За Флоренция е нужна поне една седмица. Но като се замисля, всеки ден си ходя в офиса, пък думата “офис” произлиза от наименованието “Уфици”. Дали пък не съм била в “Уфици”?!
Венеция-мит или реалност?