Техеран през очите на една ... хулиганка

За първи път ми се наложи да ходя в Техеран преди 4 години. Когато компанията ни заяви, че вече редовно ще ни командироват до там за по няколко дни всеки месец - не знаех как да посрещна новината. Единственото, което знаех за тази страна беше, че там алкохола е забранен, което хич не ме касае, щото и разрешен да е - аз все толкова го пия. Не ми харесва вкуса на огнената вода във всичките й вариации, а аз правя само неща, които ми харесват, ама това е друга тема.

И така, купих си пътеводителя за Техеран (на галактическия стопаджия не се налага да го купувам, щото го имам ;) ) и отворих книгата напосоки. Попаднах на страница, озаглавена "Дискотеки, клубове". На нея имаше само едно изречение - "Dream on!", т.е. продължавайте да си мечтаете, щото в действителност такова чудо няма!
Разсмях се с глас на чувството за хумор на написалия това и ми стана още по-интересно...
Реших да не чета много-много - а просто като отида - да видя за себе си как са нещата там.

И ето че хоп - няма и седмица - изпращат ме в Техеран. С цели 4 дни престой! Още в Лондон от компанията ни раздадоха служебни забрадки, защото нямаш право да положиш нежно краче на иранска територия, ако не си с покрити коси. Естествено, като казвам нежно краче - имам предвид женско такова. За мъжете има правила, но далеч  не са толкова строги...

Същността ми на бунтарка (или хулиганка, ако питате майка ми!) се разбунтува още тогава ;) , но работата си е работа, а и любопитството ми надделя - нямах търпение да видя що за хора живеят там!
Хората се оказаха ... разни. Като навсякъде другаде по света! Добри и лоши. Хубави и не чак толкова .И т.н.

Едно от нещата, които ме изуми още в началото - надписа пред хотела! Единствения 5 звезден в Техеран, ама това да не ви заблуждава - няма нищо общо с 5 звездните си събратя из нашите географски ширини!
Та пред дверите с огромни букви написано нещо от сорта, че на всички жени-чужденки, стъпили в Иран, им се оказва честта да се обличат според местните мюсюлмански обичаи и колко много трябвало да сме благодарни за това!!! Спогледахме се! Мълчаливо. Щото - чест или не - не се ли обличаш както те са си наумили - те чака най-малкото бой с камъни на площада (да, разправят - все още го практикували!) или затвор или знам ли и аз още какво!
Казах си, че ако бях политик - щях да задължа всички иранки на влизане в Англия да обличат задължително къси поли!!! Ми да! Щом в тяхната страна искам-не искам ходя в забрадка и палатка - те в Лондон - по минижуп!
Не че повечето не го правят де... Гледаш ги - влизат в самолета с разните му там воали и манта. Само след 5 минути излизат от тоалетната облечени по последна световна мода!;))

Спомням си веднъж седим в едно такси. Техеран е 15 милионен град. Две Българии, че и отгоре, събрани на едно място! Колите са стари, трафика ужасен! И когато закъсаш някъде в задръстванията, почти не можеш да дишаш сред пушеците, излизащи от ауспусите на старите и очукани автомобили, които бяха някакви неизвестни за мен марки...
Та седим си в таксито, заровили сме носове в ръкавите на дългите си шлифери и шофьора казва на развален английски - "Как искам да можехте да сложите в един куфар мен и семейството ми и да ни изнесете оттук в Лондон! Айде аз както и да е, ама имам жена и 2 дъщери - трудно е да си жена в тази държава..."
Стана ми мъчно за човека. И мислено благодарих на Бог, че съм се родила в България и живея в Европа! За човек като мен, дето не е религиозен, представете си колко съм била развълнувана, за да тръгна да благодаря на Господ!

И наистина - не е лесно да си жена в Техеран! Изпитвах го на гърба си всеки месец почти, но нямах нищо против - знаех, че е само за няколко дена и просто това ми даваше възможност да оценя свободата  във всекидневието си, когато съм си у дома!
Трудно и неприятно е в 52 градуса жега да носиш забрадка, дълги панталони, задължитвлно широки и нещо като шлифер отгоре, стигащ поне до коленете, защото не е разрешено да ти се вижда горната част на бедрата, дори и в широк панталон!!!
Повечето местни жени обаче слагат върху дрехите си нещо като огромен черен чаршаф - покрива ги от глава до пети - и го държат със зъби. Идея нямам какво правят като им се наложи да кажат Добър Ден на някого... С тези одежди, приличат на разпънати палатки! С колежките се шегувахме, че ако бяхме иранки - нямаше да ни се налага все да сме на диети и да ходим по фризьори - така и така се виждат само 2 очи - на кой му пука!!
На нас, очевидно - не, но да не забравяме, че ние прекарваме там по няколко дни и си хващаме пътя обратно за Лондон. Или пътя за цивилизацията, както ние се шегуваме полунаистина... На иранките, дето целия си живот прекарват там - пука им! Една сутрин гледам 2 жени тичат за здраве (или за хубава фигура!)! Изумих се. И се засрамих. Аз не бих тичала дори ако живота ми зависеше от това, така да се каже, а тези жени - тичат за здраве и красота, и то облечени в палатки! Как не се спъват и не се пребиват - един Аллах знае!

Освен, че трябва да си облечен в палатка, тя задължително трябва да е в тъмни цветове - иначе правиш впечатление, и трябва ли да казвам - недобро!
Не дай си Боже да облечеш нещо червено - о, ужас! Това било цвета на не знам си кой  пророк в Исляма, ама той не бил от добрите пророци (абе и такива ли имало?!) и съответно този цвят е забранен!

Забранено е в автобус да се возиш заедно с мъж, дори и твоя собствен! Мъжете се качват отпред през предната врата. Жените отзад - през задната! Дори не им идва наум да се объркат например... На мен ми дойде наум...(хулиганка!!), ама бързо ме разубедиха...

Какво друго... По улиците е пълно с наркомани. Като е забранен алкохола - дрогират си се... Това поне е разрешено, щото не са се сетили да споменат в Корана, че не е  позволено... или знам ли и аз що...

Странно място. Хубави хора (или поне повечето, особено ако човек си направи труда да надзърне зад воала и фасадата), но всеки път, напускайки го - въздъхвам с облекчение...
Не е за хулиганки в Техеран.
Никак даже...