А-а-а не!!! Този път не участвам. От горчивия си опит за себе си разбрах, че не мога да играя мръсните игрички, не желая да съм политически обвързана и да давам рушвети. Защото това е формулата, за да станеш директор в днешно време. Няма никакво значение, че си показал на писмения изпит някакви сериозни знания от порядъка да набереш максимален брой точки, след като на устния ти слагат секирата.

Имам обаче надеждата, че един много сладък колега мъж ще кандидатства за нас и ще успее да ни стане шеф. Ние се познаваме, защото той няколко месеца работи в нашето училище и от тогава нито за миг не ни е забравил :)

Куини не го разбирам това?! Ти няма да се състезаваш, защото няма друг начин освен корупционен да се спечели. Но колегата, който ще спечели бил "много сладък". Нищо, че ще спечели... по корупционния начин. Едно от двете не може да е вярно. Или има и нормален начин и тогава - трябва да се състезаваш. Или колегата не може да свестен, щом корупционният начин му е достъпен.

Пайдея – желязнологична, както винаги. Очаквах този въпрос, пък и съм си мислила как сред директорите попадат и свестни такива. За тази цел не можем да ползваме чистата логика, а ще ни е необходима житейската такава, която функционира на други принципи и за нея важат други закономерности.

В предишното ми изказване описах всички успешни начини в България да се добереш до директорско място, но пропуснах да отбележа, че е възможно само един от тях да ти свърши работа. Например, ако си сериозно политически ангажиран с партията, която в момента управлява. Не че е честно и почтено да се действа по този начин, но пък при корупционната схема вече говорим за чиста проба престъпление. Така че първият начин е някак си по-миловиден и приемлив.

Също така си мисля, че ако кандидатът е решил на всяка цена да стане директор на еди-кое си училище, ще трябва да се съобрази с българските реалности и да си затвори очите за много неща. Това пак не значи непременно, че този човек е лош. Той просто е разбрал, че друг път няма, съответно за него не съществува избор. Така че съвсем съзнателно върви по него, за да постигне целите си. В същото време това не изключва възможността да е човек, който ще милее за училището и ще се грижи за него с любов.

В моя случай: аз нито копнея да заема тази длъжност, нито си падам по този род обвързващи взаимоотношения, възникващи между институциите, в които началниците си правят услуги и се поддържат взаимно.

Освен това при мъжете и жените нещата стоят различно, като поведение и подход към тези въпроси. Докато течеше процедурата по мой адрес се създаваха и пускаха в употреба какви ли не слухове, (като например, че макс. брой точки съм изкарала, защото съм си платила) създаваха се интриги (какъв нисък морал притежавам), имаше ярки прояви на завист - защото съм жена - все явления,  които можем да видим във всеки латиносериал, но от които един мъж особено няма да се впечатли.

Куини,не те познавам лично,но ако вътрешно го искаш   се бори за това място .Опитай без скрупули и притеснения!Не защото съм много велика го казвам това,а защото от опит знам,че когато хората са решили да говорят неприятности по твой адрес и го правят,е винаги когато си неудобен за тяхната кауза,особено на тези от гилидията трудно се угажда.Правя уговорка,че не желая да обиждам никой лично от пишещите тук!

       Куини, припомни си притчата за хорското мнение. Каквото и да направиш няма да угодиш на всички , така че направи това, което сърцето и съвестта ти диктуват.

Благодаря ви за добрите съвети, скъпи колеги, но аз разбрах за себе си, че не съм в състояние да плащам такава висока цена. Не ми е по силите, психически няма да издържа, често ще се чувствам омърсена и ще се наложи да правя компромиси със съвестта си. Но докъде може да доведе всичко това?

Сега си спомням за моя дядо, който бил страхотен човек. Ще ви разкажа накратко една житейска драма, която мисля, че е много поучителна в случая.

Та моят дядо, бащата на майка ми, бил много уважаван човек в селото. За него разправят, че бил надарен с мъдрост, доброта и честност и всички негови съселяни много обичали да се виждат и да разговарят с него. Той показвал изключително добро отношение към хората, на всеки помагал с каквото и както може. Оставял най-прекрасни впечатления у всеки свой съселянин, някак умеел да им въздейства много позитивно.

И така, дошло време, когато трябвало частните земи да станат държавни. Дядо ми бил избран единодушно за председател на ТКЗС, защото всички хора вярвали, че той е човекът, който най-добре ще защити интересите им. Но родовата история разказва, че тези председатели преминали на специално обучение, на което им се дали инструкции, че който селянин откаже да предостави земята си за общо ползване, трябва да бъде принуждаван насила, даже, ако трябва, да бъде застрелван.

Съответно им раздали и оръжия за целта. Оказало се, че когато този процес на одържавяване на земите започнал, в селото имало и такива хора, които не били съгласни с повелите на Партията.

Дядо ми не издържал на напрежението и една нощ се застрелял със същия този пистолет, оставяйки млада жена и две малки дечица без баща.

Родовата памет ми напомня, че не бива да се заемам с нещо, на което няма да издържа, въпреки че в случая говорим за други времена, други хора и други сфери.

Може ли още едно мнение?..Куини, определено смятам, че имаш организационни умения, човек мислещ и търсещ винаги справедливо разрешение. Не е нужно да те познавам лично, за да съм убедена в това. Би било жалко едно училище да загуби възможността да има такъв съвременен директор.
Пък децата...ти ще си влизаш в клас и винаги ще са около теб :)

Queen, без блъндър, мисля си, че мнозина от тези, дето сме се събрали тук, имаме по някой изключително почтен дядо някъде там в миналото си :)
Оф топик, но започвам ужасно да те харесвам.
Случи ми се да бъда директор по заместване два-три пъти, без да съм го искал - аз съм си редови даскал по призвание и винати съм си го знаел. Разбирам те, когато казваш, че това не е твоята работа. 
Работата ти е да се грижиш за твоите си деца в училището, разбира се. 
Другата ти работа е това, което става тук. 
Ако беше някакво съзтезание, сега щях да седя на първия ред и да викам "Давай, Queen_blunder!" 
Вчера много си мислех за това - как да имаме синдикат, без в него да се напъхат на ръководните постове тъкмо тези, които не трябва. Ако имаш нещо предвид, кажи го. Аз съм ЗА!, както ти си написала. Но КАК?

In  English: " Why should  I ?"  На  русском: " Зачем  мне это?"  На  български: "За кой дявол ми е таз беля?"  Така че ,ако правилно преценявам, - обичай си децата, грижи се за тях, научи ги  на всичко свято, което имаш в душата (а ти имаш много!), а администрацията и постовете са за други! Човек, който може да пише такива текстове за песни ("Усмивка..- превод") и да ги изпее с такова чувство, не е за  за работа с бумаги! Той трябва да работи с човешките души и да ги научи на светлина и добрина, които носи! Извинявай за  ти -обръщението, но може би е поради късния час, или защото нещата, за които пиша, са съкровени! С поздрав и уважение!

Галя, не отговарям на условията, за стана директор в съвременно българско училище, защото за да „издържа” конкурса, не се искат знания и умения, а съвсем други качества и възможности, които не притежавам. Цедките са много, за да проникнеш в системата на управление. Най-вече политически. За пример ще дам училището на Светев. Там пък изпитната комисия, която пренареждаше кандидатите, изпълнявайки различни поръчки, беше класирала на едно от последните места жената, която обаче след намесата на Софиянски в последния момент изведнъж се оказа на първо място и стана директор на училището. Сега в това училище животът е пълен ад, но кой го интересува...

Косьо, за „блъндър” предстои да ви разправям, но все нямам време, за да напиша разказите по действителни случки, които се надявам да се приемат с чувство за хумор. Ето тук, във втората част на постинга, съм разказала нещичко, но има и още истории все в този дух.

Благодаря ти за милия оф топик и за това, че ме разбираш :) За последния ти коментар по повод новия синдикат ще ти драсна два реда на имейла.

Професоре, искам на „ти” да си говорим :) Обичам тази форма! Близък/зка (не мога да се ориентирам съвсем в пола, защото в профила ти излиза женско име) те чувствам, защото коментираш много спонтанно и истински. От сърце. Абсолютно си прав за бумагите. Не можеш да си представиш колко много ненавиждам писането на документация, защото, докато пиша, си мисля за други интересни неща и правя грешки (в мой стил). Вече минах на писане първо с молив, проверяване на написаното и след това омастиляване, за да се преборя с ужасната ми разсеяност.

Приятели, освен вашето положително отношение към мен, което много ме трогва, не забравяйте, че има хора, които са на обратното мнение за queen_blunder. Това си личи по отрицателните вотове на постинга. Е, би било по-добре, ако бъде изказано и да се чуят основанията в коментари, но, разбира се, това не е задължително.

Знаеш ли, Куини, последния ти пасаж ме връща пак назад във времето на стачката. Да, винаги съм за откритите отношения, но това почти никога не се случва. Може и да не съм докрай права, но слагам знак за равенство между "трайкащите си" сега и по време на стачката колеги. А те не могат и да предполагат, че ти би могла да се замислиш върху една евентуална критика и да извлечеш лична полза като човек. Казвам го, защото знам, че ще се вслушаш и ще го усетиш със сърцето си.

 Кралице, благодаря за топлите думи, а чувствата са взаимни! Аз също като теб мразя бумащината и документациите! Явно сме от една кръвна група!А за пола- заблуда на противника! Прочетох втората част на този,  постинг, който си цитирала,  и истински се посмях! Защо не се замислиш за кариерата на писател? Смятам, че отлично би се справила! А за разсеяността - всички гениални хора са били извънредно разсеяни! Така че приеми това с усмивка и се "приобщи"  към тяхното съсловие! С поздрав и уважение!

Галка, да, права си. Ако една критика е добронамерена и обоснована, тя е изключително ценна. Точно така, както критикува една майка. (А пък моята много обича да го прави и винаги да поставя нови и нови изсквания към децата си, без значение, че те вече са зрели хора.)

Професоре, ах, професоре, как само умееш да мотивираш :) :) :)

Благодаря ти за хубавите думи, но вече започвам да се притеснявам дали, след като имаш такова добро мнение за мен, няма да те разочаровам за в бъдеще, защото съм доста далече от гениалността, но пък от писането няма да се откажа. Особено, щом имам такива чудесни читатели като теб :)

Ех, кога ли почтените хора ще започнат да искат да стават началници. Може би тогава нещата ще се пооправят

ПИШИ! защото Господ ти го е дал!  А всичко останало е подробности!
Душата е тази , която е водещото начало при теб!   На повечето им е кесията! И такъв човек, като теб никога не би ме разочаровал, защото иначе бих се разочаровал от себе си (все пак съм професор,а те трудно се подчиняват на критика и разочарование!)      Дано успея да те  мотивирам !  Действай! С поздрав и безкрайно уважение!  Свети с голямото си сърце!

Е, не :)) Прочетох го и си разлях кафето от смях. Поне съм  наясно вече,  че мога да си чакам mail-а години наред, докато си напъваш мозъка да си спомниш ей това на долния ред:
k_lakov@yahoo.com
:) Искам си двата реда, обещани по-горе :)

Професоре, специално в твоя чест написах ето това. Прекалено набързо го нахвърлих, но мисля, че ако се пообработи малко, би станал един сносен разказ.

Косьо, ама аз ти пратих "двата реда" на адреса, който намерих в нашия сайт - k.lakov(@)gmail.com. Или пак нещо съм объркала?...

Куини,ако решиш да кандидатстваш ще ти помогна с каквото мога. Бих се радвал да си ми колега. Кълна ти се, че макар и рядко има и почтени възможностти да станеш директор, а и неуспеха не е чак толкова унижаващ. Ако не опиташ няма да имаш такова основание да ни критикуваш, а ти го правиш много добре. Убеден съм, че ще успееш!

alexandrov51@gmail.com   директор на 51 СОУ София

Асенси, вярвам, че би ми помогнал с каквото можеш. Аз те познавам задочно, а може би и ти – мен. Още, когато се регистрира, си помислих, че едва ли има двама директори на училища в София с едни и същи име и фамилия. Месеци по-късно, в разговор с една симпатична колежка от бившето твое училище в „Надежда”, на което също си бил директор, предположението ми се потвърди.

Знам, че си почтен и честен човек, за теб съм чувала добри неща, въпреки че длъжността ти не е никак лека. Всъщност именно защото си такъв, си тук, сред нас. Леко, лесно и безотговорно я карат онези директори, които не приличат на теб и са твои антиподи. Но сигурно, ако ти дам някой и друг конкретен пример на твой колега (а ние с теб имаме общи познати), ти няма да се съгласиш с мен, защото същите тези хора ги познаваш в друга светлина.

„Почтените възможности” да се стане директор смятам, че се появяват, когато за дадено училище има само един кандидат и той се окаже почтен човек. За нашето кандидатите са няколко засега, въпреки че май още никой не е подал документи.

Асенси, дори и да се спечели конкурса, не съм сигурна, че в процеса на работа не се налага често да се правят компромиси, за които е възможно да изпитваш сериозни угризения. (Понеже живеем в такива условия, не за друго, и обстоятелствата го налагат.) Добрите директори като теб ги изпитват, знаейки, че нямат друг избор. Но не е за всяка уста лъжица тази работа. Наистина мисля, че по възможност директорът трябва да е мъж, защото той гледа на нещата другояче - по мъжки издържа на напрежението.

За нашето училище знам, че има вероятност да си имаме мъж за директор. Пък и много добре го познаваме, защото работихме няколко месеца заедно и дори станахме приятели. Мечтая си точно така да се развият нещата, а аз – както казаха професорът и Косьо – да си гледам моята работа с децата.

И още веднъж - благодаря ти за подадената ръка и за добрите думи, които ме стоплиха :)