Скъпи съблогери, учителската стачка разбуни духовете и като следствие от нея сайтът ни приобщи още немалко потребители – учители, ученици, родители, сънародници. Между тях имаше всякакви хора: както случайно попаднали люде, а така също и бъдещи блогери, които се озоваха точно на мястото си. За вторите знам, че ще останат тук много дълго време, защото блогването е едно особено удоволствие, към което лесно се развива пристрастяване.

Наблюдавайки бурните промени в нашата общност, забелязах освен положителни явления, като: повишаването на популярността й, осигуряването на условия за взаимопомощ, информираност и разбулване на информационния воал, но и някои недотам лицеприятни странични ефекти, които естествено и логично вървят успоредно със струпването на много хора на едно място. Без да се впускам в анализи, защото някои изводи поразително ще заприличат на изваждането на „кирливите ризи”, искам да ви кажа следното.

Скъпи колеги и приятели, в момента оценката на постингите изобщо не върви по линията на обективното оценяване, а е по-скоро емоционална реакция на хора, които смятат, че има да си връщат на някого за нещо. По този повод ви моля да не приемате насериозно отрицателните вотове, с които бяха удостоени постовете от последните дни, защото причините за тази оценка е далеч от смисъла, в който ние, като учители, влагаме в това понятие. За нас оценката измерва резултатите, постиженията от конкретен труд и тя не се повлиява от личността на оценявания. Едно от най-уродливите явления в образователната сфера, което според мен е на доизживяване, е да се поставя оценка на ученика не върху знанията му, а заради някакво лично неодобрение, свързано с поведението на детето.

Затова, моля ви, нека да приемаме подобни реакции като зрели хора, и да не позволяваме те да ни влияят върху нагласите за общуване.