За оценката на постингите
Скъпи съблогери, учителската стачка разбуни духовете и като следствие от нея сайтът ни приобщи още немалко потребители – учители, ученици, родители, сънародници. Между тях имаше всякакви хора: както случайно попаднали люде, а така също и бъдещи блогери, които се озоваха точно на мястото си. За вторите знам, че ще останат тук много дълго време, защото блогването е едно особено удоволствие, към което лесно се развива пристрастяване.
Наблюдавайки бурните промени в нашата общност, забелязах освен положителни явления, като: повишаването на популярността й, осигуряването на условия за взаимопомощ, информираност и разбулване на информационния воал, но и някои недотам лицеприятни странични ефекти, които естествено и логично вървят успоредно със струпването на много хора на едно място. Без да се впускам в анализи, защото някои изводи поразително ще заприличат на изваждането на „кирливите ризи”, искам да ви кажа следното.
Скъпи колеги и приятели, в момента оценката на постингите изобщо не върви по линията на обективното оценяване, а е по-скоро емоционална реакция на хора, които смятат, че има да си връщат на някого за нещо. По този повод ви моля да не приемате насериозно отрицателните вотове, с които бяха удостоени постовете от последните дни, защото причините за тази оценка е далеч от смисъла, в който ние, като учители, влагаме в това понятие. За нас оценката измерва резултатите, постиженията от конкретен труд и тя не се повлиява от личността на оценявания. Едно от най-уродливите явления в образователната сфера, което според мен е на доизживяване, е да се поставя оценка на ученика не върху знанията му, а заради някакво лично неодобрение, свързано с поведението на детето.
Затова, моля ви, нека да приемаме подобни реакции като зрели хора, и да не позволяваме те да ни влияят върху нагласите за общуване.
Наблюдавайки бурните промени в нашата общност, забелязах освен положителни явления, като: повишаването на популярността й, осигуряването на условия за взаимопомощ, информираност и разбулване на информационния воал, но и някои недотам лицеприятни странични ефекти, които естествено и логично вървят успоредно със струпването на много хора на едно място. Без да се впускам в анализи, защото някои изводи поразително ще заприличат на изваждането на „кирливите ризи”, искам да ви кажа следното.
Скъпи колеги и приятели, в момента оценката на постингите изобщо не върви по линията на обективното оценяване, а е по-скоро емоционална реакция на хора, които смятат, че има да си връщат на някого за нещо. По този повод ви моля да не приемате насериозно отрицателните вотове, с които бяха удостоени постовете от последните дни, защото причините за тази оценка е далеч от смисъла, в който ние, като учители, влагаме в това понятие. За нас оценката измерва резултатите, постиженията от конкретен труд и тя не се повлиява от личността на оценявания. Едно от най-уродливите явления в образователната сфера, което според мен е на доизживяване, е да се поставя оценка на ученика не върху знанията му, а заради някакво лично неодобрение, свързано с поведението на детето.
Затова, моля ви, нека да приемаме подобни реакции като зрели хора, и да не позволяваме те да ни влияят върху нагласите за общуване.
Относно мен, без да издавам тайни ще кажа ,че не съм броил натиснатите плюсове - много са. А за 2-та минуса през месеца си отговарям и държа на мнението си.
Следя какво се случва тук и мога дори да кажа от коя дата започна голямото настръхване, а също така знам на какво се дължи то, по простата причина, че обитавам мястото отдавна (през декември ще стане втора година, откакто съм блогер в БГлог) и познавам доста хора. Този факт не ме прави нещо повече от другите блогъри в каквото и да е отношение – понеже някъде мернах и такова изказване за разделението на специални и не толкова специални личности – а чисто и просто разполагам с повече информация.
Характерно за всяко по-продължително познанство е, че хората навлизат в различни взаимоотношения, които са твърде динамични и променящи се заради разнообразните човешки прояви, намерили конкретен израз при изказването на мнения, позиции по най-различни въпроси, а също така произтичащи от ангажираността на отделни блогъри със сайта - поради съвместното им участие в общи дейности.
И ако аз гледам с насмешка на двойките, защото за мен те са равни на шестици, когато са написани от недоброжелателни хора, не всички блогери биха се почувствали удовлетворени, когато, след написан постинг, в който са вложили усилия и са заделили ценно време, някой им цъкне ниска оценка, с която всъщност казва: „Хей, ти това, което си написал, е тъпо, ненужно, невярно...”. Ето така звучи лошата оценка на всеки човек – от малкия до големия.
А иначе що се отнася до отрицателни вотове – моят се изразява в „негласуване” за дадена статия, а не в неодобрение. Изключително рядко си позволявам да избера „минус”, може би се броят на пръсти тези случаи.
Лека нощ,
Топло към всички колеги,
Росен Ангелов от Благоевград