Международната система мерни единици SI (Le Systeme international d'Unites) е утвърдена от XI генерална конференция по мерки и теглилки през 1960 г. У нас е въведена през 1979 г. с БДС 3952-79. От тогава тя е задължителна за всички области на науката, образованието и практиката. Системата SI се основава на 7 основни и 2 допълнителни единици:

Дефиниции на основните единици в системата SI

метър [m] - основна единица за дължина; пътят, който светлината изминава във вакуум за 1/299 792 458 част от секундата.

килограм [kg] - основна единица за маса; масата на международния прототип във формата на платиново-иридиев цилиндър, който се съхранява в Севър (Франция).

секунда [s] - основна единица за време; продължителността на 9 192 631 770 периода от лъчението, съответствуващо на преход между две свръхфини нива от основното състояние на атома на цезий-133.

ампер [A] - основна единица за електрически ток; интензитет на постоянен ток, който при протичане в два успоредни праволинейни електрически проводника с безкрайна дължина и пренебрежимо кръгово сечение, отдалечени на разстояние един метър един от друг във вакуум, поражда между тях взаимодействие със сила, равна на 2.10-7 нютона на всеки метър дължина.

келвин [K] - основна единица за температура; това е 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.

мол [mol] - основна единица за вещество; количеството вещество, което съдържа толкова елементарни единици. колкото са атомите в 0,012 kg въглерод-12.

кандела [cd] - основна единица за сила на светлината; интензитет на светлината (в перпендикулярно направление) на повърхност 1/60 000 m² от абсолютно черно тяло при температурата на втвърдяване на платината (1769 ° C) и нормално налягане.

радиан [rad] - основна единица за равнинен ъгъл; централен ъгъл на кръг, който се измерва с дъга, равна по дължина на радиуса на кръга

стерадиан [sr] - основна единица за пространствен ъгъл; пространствен ъгъл с връх в центъра на сфера, който отсича квадратна повърхност от сферата с дължина на страната, равна на радиуса на сферата.

Дефиниции на някои други единици в системата SI

бекерел [Bq] - единица за радиоактивност. Един бекерел е активността на радионуклид, който се разпада със средна скорост 1 спонтанен ядрен преход за 1 секунда; по името на френския физик Анри Бекерел (1852-1908).

ват [W] - единица за мощност. Един ват е мощността, при която за време 1 секунда се извършва работа 1 джаул; в електротехниката – енергията, изразходвана за 1 секунда от постоянен електричен ток с големина 1 ампер през електрически проводник, на който в двата края съществува потенциална разлика 1 волт; по името на шотландския инженер Джеймс Уат (1736-1819).

вебер [Wb]-единица за магнитен поток. Един вебер е магнитният поток, който индуцира в обхващащ го проводник напрежение 1 волт при равномерно намаляване до нула за време 1 секунда; по името на немския физик Вилхелм Вебер (1804-1891).

волт [V] - единица за електрически потенциал. Един волт е разликата на потенциала между две точки на електрически проводник, през който протича постоянен ток с големина 1 ампер при мощност 1 ват; по името на италианския физик Алесандро Джузепе Анастасио Волта (1745-1827).

грей [Gy] - единица за погълната доза йонизиращо лъчене. Един грей е енергията в джаули, погълната от 1 килограм облъчено вещество; по името на английския физик Л. Х. Грей (1905-1965).

джаул [J] – единица за работа, енергия и количество топлина. Един джаул се равнява на количеството работа, извършена от сила 1 нютон за преместване нейната приложна точка на разстояние 1 метър по посока на действието й; по името на английския физик Джеймс Прескът Джаул (1818-1889).

нютон [N] – единица за сила. Един нютон сила придава на маса 1 килограм ускорение от 1 m/s за 1 s; по името английския математик и физик Исак Нютон (1642-1727).

ом [W]- единица за електрично съпротивление; Един ом е съпротивлението между две точки на проводник, когато при прилагане между тези точки на постоянна потенциална разлика 1 волт, в проводника протича ток с големина 1 ампер ; по името на немския физик Георг Симон Ом (1789-1854).

паскал [Pa] - единица за налягане. Един паскал е налягането, предизвикано от сила 1 нютон, действуваща върху площ от 1 m²; по името на френския математик, физик и философ Блез Паскал (1623-1662).

тесла [T] - единица за магнитна индукция. Една тесла магнитен поток от 1 вебер на квадратен метър; по името на хърватския електро- и радиотехник Никола Тесла (1870-1943).

фарад [F] - единица за капацитет на електрическа система. Един фарад е капацитет на електрически кондензатор, между плочите на който съществува потенциална разлика 1 волт при електричен заряд 1 кулон; по-често се използва дробната единица микрофарад; по името на английския химик и физик Майкъл Фарадей (1791-1867).

херц [Hz] - единица за честота на периодичните явления. Един херц означава, че един период на явлението се извършва за една секунда. При по-големи честоти се използват кратните единици килохерц [kHz] и мегахец [MHz]; по името на немския физик Хайнрих Рудолф Херц (1857-1894).

Преводни множители за обща твърдост на водата

Наименования на големите числа

Римски цифри

Използването на римските цифри (с латински букви) се основава на три правила:

1. Повтарянето на главната латинска буква един или два пъти увеличава стойността един или два пъти - XX = 20, XXX = 30, CC = 200 и т.н.

2. Една или повече букви след дадена буква с по-голяма стойност увеличава стойността - VI = 6, LXX = 70, MCC = 1200 и т.н.

3. Буква пред дадена буква с по-голяма стойност намалява стойността - IV = 4, XC = 90, CM = 900 и т.н.

Основни и допълнителни единици на системата SI

Наред с тях могат да се използуват и единиците: тон (t, т); литър (l, л); минута (min, мин); час (h, ч); денонощие (d, д); година; век; за равнинен ъгъл - градус (^o), минута (') и секунда (''); диоптър (дптр) и градус Целзий (^oС). Разрешени са също относителните и логаритмичните единици: процент, промил, милионна част (ppm, мил^-1), бел (B, Б) и др.

Съгласно препоръките на Международния комитет за мерки и теглилки (International Committee for Weights and Measures, Comitе Internacional des Poids et Mesures), допустима е употребата на следните единици:

Допустими извънсистемни единици

Допустима е употребата и на единиците от таблицата по-долу, но в текста задължително трябва да се указва в скоби стойността в SI единици.

Условно допустими извънсистемни единици

С въвеждането на международната измерителна система SI единиците от по-старите системи вече не трябва да се употребяват. Изключение са т.нар. допустими единици и единицата за измерване на кръвно налягане. Тъй като наличните апарати са със скали, градуирани в mm Hg, в ежедневната практика се допуска използуването на тази единица. В официални документи и научни публикации задължително се посочва единицата килопаскал (kPa), като в скоби може да се впишат стойностите и в mm Hg.

Подобно "двойно" изписване на единиците е допустимо за всяка от тях. Желателно е да се даде и множителя за преизчисляването на единицата по SI в съответната стара единица.

Десетичните кратни и дробни единици, техните имена и означения се образуват с помощта на множители и представки. Представката се пиша слято с името на единицата, съответно означението на представката с означението на единицата. След единицата не се пише точка като знак за съкращение, освен в края на изречението.

Множители и представки за образуване на кратни и дробни единици

Правилно е означенията на единиците (напр. mm) да се наричат символи, а не съкращения. Те са български и международни. Първите се допускат само в научнопопулярната литература, във всекидневния печат и в документация, която няма да се издава като печатно произведение (история на заболяване, епикриза и др.). За научната литература са задължителни международните означения.

Основните правила за ползване на системата SI са:

1. В съответствие със системата SI знакът за умножение е точка, а десетичен знак е запетая (в англоезичните страни десетичният знак е точка).

2. В многоцифрени числа за отделяне на групи от по три цифри се използува свободен интервал (например 34 673 320).

3. Когато името на единицата произхожда от фамилията на учен, първата буква на наименованието й се пише с главна буква (например Pa - от Паскал, Hz - от херц).

4. Останалите единици и техните символи се пишат с малка буква, освен в началото на изречението (g, m, km/h). Има само едно изключение. Правилното съкратено обозначение на литър е “l”. Графичните образи на малката латинска буква “l” и на цифрата “1” са сходни, което може да бъде източник на грешки. Затова Международният комитет за мерки и теглилки от 1979 г. препоръчва по изключение употребата на голямата латинска буква “L”.

5. Символите на представките за дробните производни единици се пишат с малка буква - напр. kg, nm. Представките и символите на кратните единици дека-, хекто- и кило- също се пишат с малка буква - напр. kg, hl или hL. При останалите кратни единици се пише главна буква. Правилно: MHz, неправилно: mhz, mHz.

6. След символа на мерната единица точка не се поставя, освен в края на изречението. Между символа и предхождащата го цифра задължително се оставя интервал (шпация). Правилно: 12 mm, 4,25 kg, 80 °C.

7. Вместо “квадратен” и “кубичен” (“sq” и “cu”) правилно е след символа да се постави степенен показател 2 или 3 (superscript). Вместо приетото в англоезичните страни “p” (per) правилно е поставянето на наклонена черта “/”; не "kmph", а km/h.

В следващите раздели са представени величините и мерните единици, които се използуват в различните области на науката и практиката. Наред с препоръчваните по системата SI са включени и някои по-стари единици, отбелязани със звездичка (*), като са дадени съответните преводни множители.

Мерни единици за пространство и време