Ace Coke, не е нужно да има скандал. Даже е по-добре да няма. Изобщо.
Раздялата със скандал, обаче:
1. Е по-ефектна (по-зрелищно се представя публично);
2. Е по-конкретна от [просто] "раздяла";
3. Е по-близка до случая с моя герой.
С риск да те разочаровам, не съм планирал сложни сюжетни развръзки след, да речем, петия коментар. Самият аз се лутам, за да открия отговора.

gargichka, предимството на по-общия въпрос е, че могат да се включат максимален брой коментари по целия спектър на темата. Освен това, случката още може да не е приключила :)

Мога да разкажа какво, примерно, може да се е случило дотук с фиктивния ни герой:
Момчето харесва момичето, кани я на срещи и в един момент се любят.
Момичето харесва момчето, ходи на срещи с него, но ако я поканят. Сама не поема инициатива.
Момчето обича момичето и показва това по всякакъв начин, включително и като й се обажда всеки ден, но без да казва на глас "оби*** те".

Момичето, освен че не се обажда, престава да пише ел. поща, да изпраща SMS или да контактува по какъвто и да било начин с момчето.
Една вечер, момчето се обажда вкъщи на момичето. Момичето му се скарва, че не е използвал GSM.
"Ти проверяваш ли ме," пита тя. "Ами ако мъжът ми беше вдигнал?"
(Един ден по-рано си уговарят среща за след два дни.)
В деня за срещата, момчето набира GSM-а на момичето. Тя не отговаря. По-късно през деня, тя пак не отговаря и накрая на деня не връща обаждането. Момчето прави ретроспекция на събитията дотук и решава, че от връзката им няма смисъл. Основните му мотиви са:
- Тя не се обажда, значи не я интересувам.
- Тя не поема инициатива за среща, значи може и без мен да си прекарва много по-весело.
- Тя се срамува от мен ("Обаждаш се вкъщи! Какво да обяснявам сега на майка ми?!?")
- Тя има куп любовници ("Ами ако мъжът ми беше вдигнал?").
- Тя не ме уважава (Винаги закъснява за среща. За последните две изобщо забрави.)
Той решава, че това са достатъчно причини за скъсване и понеже е наранен, скъсва с SMS. Това се счита за по-грубо и от скъсването по ICQ или телефон.
Тя връща SMS, със смисъла на "ми, хубаво, щом така си решил".
На следващия ден, той се чувства зле. Вярно, тя не го е обичала, но не го е и зарязала. На него му е мъчно за нея. Пише си в дневника.
Същия следобед, тя му пише по ICQ.
- Имах причина да не ти вдигам.
- А защо не ми каза?
- Не съм длъжна да ти давам обяснения.
- Чаках те.
- Не можеш да скъсваш с някого току-така, като за "добър ден"!
- Забрави и за предишната ни среща.
- "Среща"? Та ние никога не сме ходили.
- Но аз те обичах.
- Това е абсурдно. Да ми се обясняваш по този начин.
- Как така не сме ходили? Та ние спахме заедно.
- Благодаря, че ми го припомни.
- Мислех, че сме гаджета.
- Харесвах те. Това е всичко. Не съм те възприемала като нещо повече от приятел.
- С всичките си приятели ли спиш?
- Защо не ми каза, че ме обичаш?
- Показвах го. Знаеш ли колко ми се искаше да ти го кажа? Не съм искал да го кажа от много време насам. Страхувах се да не те уплаша. Все пак се познаваме отскоро. А и щеше ли да промени нещо?
- Да. Имаше пълни шансове. Нямах си никого.
- Не ми се обаждаше...
- Никога не се обаждам на никого.
- Не поемаше инициативата...
- Мъжете желаят да се чувстват, че владеят положението.
- Срам те е от мен...
- Мразя да ме търсят вкъщи. Не знам дали не е някой досадник.
- Мъжът ти?
- Нямам мъж. Ти добре ли си?
- Но ти каза...
- Шегувала съм се.
***
Така, момчето разбира, че всичките му аргументи са разбити, но "сбогом е сериозна дума и човек трябва да носи последствията за действията си."
На следващия ден, тя му пише ел. поща. Уговарят се да се чуят.
Какво следва? Идеи?