Мда,
наистина е странно как една жена да речем се влюбва в мъж, който не изпитва толкова силни чувства към нея, както тя самата.

Единственото, което той би могъл да направи, за да не се залъгват един друг - е да излезе от такава връзка. И да се надява, че час по скоро времето ще излекува мъката на тази жена.

И пак. Защо се позволява да се случва това. Защо го има разочарованието. Не може ли човек да харесва само онзи, с когото ще си пасне отвсякъде?! Ами явно не може? Ама защо? Защото Любовта не е осъзната може би. Сляпа вяра има - а сляпа любов, дали има... Лесно е да се носиш по течението и да вярваш, да си въобразяваш, че всичко е ОК, но не е ....(правилно от незнам си ква гледна точка).

Е, тва беше доста хаотично, ама някой беше казал - в хаоса се ражда редът ;)

Аз имам смътното усещане, че не си ме разбрал съвсем. Но в крайна сметка всеки може да тълкува думите ми както си иска и разбира се от гледната точка на своя личен опит.
Но...
Любовта си е любов... Тя не пита нито кой, нито как, нито кога... Просто се влюбваш и толкова. Струва ми се, че въпросът защо не е чак от такова значение в случая...

А понякога, най-неочаквано, наглед несподелената любов се оказва споделена...

 Адреналин,
 Според мен няма нищо странно в това да се влюбиш в някой който не изпитва чувства или има съмнения, просто се случва и после не си същия- осъзнаваш че ще те наранят но не ти пука, защото обичаш...

 Аз, за себе си, бих предпочела да имам един ден с човека когото обичам и после самота или разочарование или както искаш го наречи... отколкото никога да не се влюбя... това ме плаши !

  Понякога ината и упоритостта се възнаграждават!

Да не говорим, че понякога си заслужава дори само да обичаш без да получиш нищо, просто, защото чувството е възвисяващо - болезнено и то силно болезненео в някои случаи, но много възвисяващо!!!