36-th Batavirenrace, Universität Duisburg-Essen ---> Част Трета

от Веселин на 29 април 2008, 12:22

 


<< Част Втора >>


Петък, 25 Април 2008г

Вечерта преди състезанието

Първата група от отбора ни са отпочинали и се срещаме в столовата на университета, за да вечеряме. Смеем се, че организаторите така ни хранят, че ако не внимаваме, можем спокойно да качим някой килограм преди бягането и да се търкаляме по терена. Вечерята, както и обяда обаче не са тежка храна. Аз на обяд си взех пилешко с ризото и салата, а за вечеря - бяла риба с пържени картофи и някаква интересна гарнитура.

След вечеря Йенс казва отново кой в коя група е за бягането и се разделяме на три маси, за да можем да се организираме. Оттук започват и разясненията за състезанието, които всеки слуша внимателно, за да не станат обърквания след няколко часа.

Общо взето, идеята е следната: След няколко часа в базата ще пристигнат и над 300-те холандски отбора и атмосферата ще е още по-нажежена. Тъй като на старта не могат да тръгнат всички отбори едновременно, защото няма толкова място, след 00:00 часа, когато е първият старт, през 15 минути ще има нови. Целта е да има повече място за участниците и да не се наруши скоростта им на тичане. Нашият отбор е предвиден да стартира в 1:00 часа.

Състезанието е разделено на 3 старта, за по-добра организация. Т.е. ако например първата група приключи с бягането в 5:40 сутринта, тя си завършва просто тогава и последният бягащ за първата група не предава щафетата на първия от втората. Нашата втората група започва бягането точно в 6:00 сутринта. Третата група, за която ще стартирам аз – в 12:00 на обяд.

Важно е следното. С всеки един, който бяга за отбора трябва да има също някой от отбора, който да кара колело до него, за да навигира с маршрута и да окуражава тичащия. Планът ни е да се разделим по двойки. Т.е. участник 1 започва бягането, а участник 2 кара колело до него. На първия checkpoint участник 1 финишира и грабва колелото, а участник 2 слиза от колелото и бяга своя етап. На втория checkpoint Йенс и Йоб трябва да чакат с микробуса на университета, където да вземат участник 1 и 2 и да оставят участник 3 и 4, които да поемат щафетата. Надявам се да не го обясних много сложно.

Сега обаче идва трудната част. Йенс е контузен и не може да бяга и трябва някой да вземе неговия етап. Йенс бяга 10км за 35 минути и е направо жалко, че няма да може да участва. Тук обаче се намесва момчето от Турция, който си е роден в Германия, или поне е живял голяма част там. Мурат ще бяга 2 етапа по 11 км през нощта, или общо 22км. Той обаче не се притеснява, защото е бягал маратон от 42 и времената му са между 3 и 4 минути за километър. Даже виждам в очите му същия плам, който със сигурност е и в моите, а и в очите на почти всички участници.

Втората и третата група са разделени за вечерта в различни спортни зали, защото ще бъдем събудени в различно време – съответно в 3:00 и в 8:00. Голяма част от втората група отива да спи, а аз и моята група разтоварваме нещата в залата и намираме футболна топка, с която да поиграем. Навън хората се катерят по изкуствените стени, фитнесът е пълен, както и залите за squash.

С едно момче от отбора отиваме до треньорката на катерачите, или поне до момичето, което осигурява в момента катерещия се. Аз на майтап я питам, дали можем да опитаме и ние. В България съм се катерил на 2-3 места в Пловдив – на младежкия хълм и на скалата над понеделник пазара. Тук обаче трябва да имаме специална застраховка и да сме минали курс. Все пак мадамата ни насочва към спортния център, за да попитаме там, ако искаме. На нас обаче май не ни се ходи, защото резултатът ще е ясен.

Връщаме се в спортната зала и се приготвяме да дремнем малко, защото искаме да хванем стартовете както в 00:00, така и в 1:00, когато стартира Ина. Тук обаче организаторите ни казват, ще след малко ще има тренировка в залата и няма да можем да спим още там. Едва след 23:00 би могло и любезно ни молят да си съберем багажа и да се преместим някъде. На никой не му се тръгва, защото вече се вижда, че навън започват да пристигат и холандските отбори и там няма да има как да се почине. А сме малко изморени. Абе направо ни се спи доста, след цял ден ядене и обикаляне. Отстъпват ни една малка заличка, която е свързана с голямата спортна зала, и в която се съхраняват баскетболни и волейболни топки, както и всякакви съоръжения, които ги има в спортните салони. В първа част озаглавих една от подчастите „Едно от най-интересните места, на които съм спал”. Сега това обаче го бие по всички параграфи. Легнал съм на нещо като тези „кози”, които се прескачат в салоните и на навити на руло гумени настилки, които се използват за някой от курсовете с бойни изкуства, защото просто на земята всеки е заел позиция и се е вмъкнал в спалния чувал. Лампата е загасена и от време на време някой от играчите, които тренират футбол в залата уцелва вместо футболната врата, вратата на малката заличка, в която сме и някой от отбора се провиква:

-     Малко по-наляво!

Ако играех футбол и стената ми отговореше така, щях да се учудя много какво се случва.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/cimg3974.jpg

След малко някакво момче от тренировката влиза, за да вземе баскетболна топка, но не очаква да види 10 души, превзели залата и опънали спалните чували, та трябва да ни прескача.

Малко по-късно съм заспал и се събуждам от някакъв студ. В залата става течение и се завивам със спалния си чувал, но си чувствам гърлото някак леко болящо.

С останалите се надигаме и се приготвяме да гледаме старта. Всеки облича екипите на университета и сега вече си изглеждаме и като истински отбор, когато сме заедно.

Йоб ни запознава с Каролин, която също е холандка и е другата ни организаторка за състезанието. Каролин е усмихната и весела и бързо привлича вниманието на мъжката част от отбора.

 

Малко преди старта

 http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/cimg3976.jpg

Ина облича стартовия екип и виждам, че е доста превъзбудена от това, че след около час и половина ще стартира. Съветвам я да не се плаши от отсечката и да не пести сили, защото ще бяга 3,6 км и докато ги започне, ще свършат. С нея сме тренирали заедно и тя може да държи моето темпо, при това на дистанции, по-големи от 3,6 км. Така че, изобщо не се притеснявам за нея, защото съм сигурен, че ще се справи добре. С нея ще е Феликс, който ще кара колело и ще вземе щафетата в края на етапа, където ще се сменят. Феликс има около 6км.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/cimg3977.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/cimg3978.jpg


По коридорите вече е препълнено с народ. Виждам отново словенската група, които пак са в центъра на вниманието. Този път обаче имам камера под ръка и мога да ги заснема.

Видео 8

Университетът се е превърнал в един огромен карнавал, където хора тропат по барабани и свирят на най-различни инструменти, предлагат се бира, сокове и всякакви напитки. Ина се чуди дали да пие кафе, но я спирам. От опит знам как на старта сърцето ти влиза в гърлото, а си представям ако пиеш кафе какво може да се получи.

С останалите от групата гледаме първия старт, който е в 12:00 и атмосферата е невероятна. Навсякъде има скандиращи съотборници, които надъхват състезателките преди старта. Ина започва малко по малко да се раздвижва, защото след малко ще стартира и тя.

Времето минава бързо и вече сме на старта и остават около 5 минути. Ина се е сляла с останалите участнички и е заела сравнително предна позиция. Със
Стефан се превръщаме за малко в спортна агитка и окуражаваме нашата участничка.

След малко стартът е даден и Ина тръгва силно. Участниците правят една обиколко на стадиона и след това тръгват по продължението на маршрута, за да започнат отсечката от 185км, която трябва да избягаме отборно. След обиколката на стадиона, Ина е в първата половина и се движи с добро темпо.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/d7e80a1c69ff38a04eacaf03b82074f3c.jpg

След това се загубва в мрака, и поне до 8:00 сутринта няма да знам как са се развили нещата. Със Стефан отиваме да спим, защото сме изморени и трябва да си починем. Той няма да бяга, защото е с отбора, за да подкрепя Ина, но ще става в 3:00 с втората група. Аз имам време до 8:00 и след като си взимам душ и се пъхвам в чувала, бързо се унасям и заспивам.

<< Част Четвърта >>