Мохамед Пиклова или Продължението (за тези, които го пожелаха)

И така.. МърФуляк, или МарсОляк продължи със своето действие, но Шемет Незнаен бе решен да коли и да беси ама да си получи каквото там му се полага.. ами че да ами!!! То току така положителни енергии не се изпускат.. и върви тоз Шемет и той ни знай къде, ама решен да го намери Тос куриер-фирмЪ, щоту ни мой така, Убища и то кат убищайш нещо, някуй казъл ша са спълнява... ам дай дукът пиша да налейна малку бирка да си уплакна устътъ, щот многу присъйна и жаден.
 Сръъъъъъб!!! - Уха...
Сига мй продължавъми. Та вози съ тос Маркиращата Тиртория и нъл ни знай пътьо и са вози... вози съ той... ама ето, че рейсо обръща.. ма кой да му кажи дей таз спирка ся... той питал предварителну, ама никой фнимание не обърнал и гу забрайли...
 И айде пак наобратнуууу.. и ей гу то туй Пещерску Шусе в Майната на Сититу. Върви по тос булвард, върви върви, но дей го тос куриерскъ фирмъ.. никой ни знай...
И нъл Шемет ни знай кво да прай с толкуз многу акъл и пита все бабите де го туй 30 номер и те бабите уж казват, па нищу ни казват.
 Бабишка рабута.
 Сръъъъб - пак са жабуркам...
 Та ту на таз странъ, ту на оназ... един вика там е, друг викъ - ней там..
 Ам ся..?!
 Ам ся разходкаааа.. Времиту - слънцииии бол, да са стопиш, нама сбъркаш...
" Дай да подпалвам подметки.. па намеря ли ги тез куриери ша им покажа аз кой кой е" - тва си вика Шемет Низнаен.
 Стига до един магазин и един дедо на касата вика на касиера, един симпатичен момък ( тук шемета са смихва на туй хубаво дите), та вика дедото:
 " Тва тука Тури ли го?"
 И оня момък многу са смя на тас дума - "тури".
 " Е, може ли - вика то - да са тургат нещата.. - и хихи смей са..
 Па тва що го разказвам... А де?
 Ам напрайлу му впечатление на госпойца Маркиротеро... Та пита тя момъка..
" Бе пич, я казвай на мени де тоз 30 номер,бре?"
 Пича вика:
".. тука нейде."
Тирторията:
 "Е, то ясну, чи шъй нейди тука... "
 И пак я пратиха некъде... и върви таз и пита тук и там, и са указва, чи то поне 5 сгради има с тоз номер ..
"Ам ся..?! Аааай сиктииирррр - почва да са нерви той...
 Ам пак пита и ни му личи чи ядосан, то наследство от рабутата, която наскоро напусна.
 Сръъъъъъъб - пак си пиинах. Мляс.мляс.
Най-накрая намерил куриерска фирмЪ..
 И си вика.. :
"Ей ся ми паднахти тука, от кога ви са каняяяя, мали илати ми..."
 Отива Таз Тиртория и що да види, ам то вътри момци, момци.. ма бооол и все хубави. Сърце не й даде да ги намачка.
 Засука мустак, щракна със зъби и са захили...
Биз малко да ги покани на тиятър, ма са сети, чи веч ни кани никой на тиятър... И вика на един момък, дето такъв един миличък и се усмихва и той...
"Дай пък си ми мойто дар от Шемет Софийски, педя и полина и дълъг пакета, червен..."
 И он й са смей... ма намерил го и дава насам ...
Нито пита я тя ли е, не е ли тя.
 И той Маркирко взема пакета и вика..:
" Ам ако не съм аз какво ша прайм?" - Ам вечи го взел и ни дава подарък и да искат...
 Момъка и той са смей... и какту са смеят и двамата и Тирторията нали вечи си маркирала мястуту и си заминала от туй куриери, дето много са крили от ней.
 И слиза по някви стълби надолу и ни са сзържа...
 Сръъъъъб - разкъзвача са умори.
 И гледа кутия и ша я отваря, нъл Владиради рекъл:
 " В кутията има нещо и като го видях , за теби ми напомни.."
 Леле и чака тоз Шемет Незнаен да види как сам ша изскочи от червената кутия...
И той скача!
 И двамата в един глас викат :
- Аааааааааааааа.
И подскачат..
"Тц тц тц" - цъкат околностите. - Е, бива ли коскуджамити мУмЪ да се излага така!"
Ам на коскуджамити мУмЪ много й дреми на ней :)...
И сиди и са блещи на себи си в кутията и ни мой са пузнай...
 То шай щото преди да са вземи в ръце, много ядосана беши и пударъка са сминил...
 Ма многу лоша бе, ногу лоша! Да са пазити, щот като метне оня ми ти дървен кош от гърба си ша смажи койту си поиска!!!!
 Аз май са напих : ))))