Стихотворението "Утро", неговата основа от 2003 г. и някои варианти

Утро. Слънцето след здрачна нощ изгрява. Топъл лъч далече ледения мрак прогонва. След кошмарни сънища душата се прозява. Сърце спряло свой забравен пулс догонва. Клепки побелели вдигат се отново към небето. Вкус горчив не чувства веч езикът. Болката от вчерашния ден е капка във морето. Нови въжделения усмихнати политат. Трепка весело сърцето във гърди с бели конци зашити. Нависоко скача, бясно бие и се хили сред стени разбити. Скоро разумът за лудориите му разузнава. Мисли малко. Мръщи се. И се обезсърчава. Вижда облаците черни, дето дебнат го зловещо. Чакат да закрият слънчицето. Тежко става на ума. Спомня си внезапно за студа, който придружава армията на нощта. Спомени се връщат, вледеняващи и нажалени. Спомени нападат с мисли за очите затъмнени. Спомени засипват го с закани много страшни. Спомени раздират нови рани животоопасни. Смачкват като с клещи сърчицето вцепенено. Връщат с буря мрака над лицето му смразено. Вярата стопява се неподкрепена и убита. Надеждата се изпарява унизена и зарита. Сърцето свива се самотно, надълбоко във душата. Завладя цялата му територия войската на тъгата. Сълзици вливат се отново в изворите на очите. Сърцето бие все по-тихо, примирено във гърдите. В предсмъртни мъки чака облаците гръмоносни. Със рязък трясък в миг да го разбият на парчета. *"Утро",  или "На парчета 2", или "Облаците гръмоносни 2" (C) Тош, 28.3.2006Нова версия на "На парчета" - (C) Тош, 2003. "На парчета" или "Облаците гръмоносни" Блестят лъчите от небето. Слънцето златй земята. Бие лудо в мен сърцето и пробужда се душата. Очите се отварят. Солта от сълзите горчиви се измива. Раните зарастват. Надежди се разгарят. Сърцето трепка във гърдите. И се издава. Скоро разумът разбира... И се предава. Вижда облаците черни, дето дебнат го зловещо. Чакат да закрият слънчицето. Тежко     става на ума. Спомня си внезапно дните натъжени. Спомня си очите         затъмнени. Спомени се връщат          нажалени. Спомени ужасни са               закани. Смачкват      като с клещи сърчицето. Връщат мрака над лицето. Вярата топи се без подкрепа. Надеждата убита крета. Сърцето свива се в душата. Завладява го тъгата. Сълзите се връщат във очите. Сърцето бие тихо във гърдите. Унило чака облаците гръмоносни със трясък да го пръснат на парчета... 18.3.2003 ... Някои варианти из "Утро": Утро. Слънцето след здрачна нощ изгрява. Топъл лъч прогонва ледения мрак далече. След кошмарни сънища душата се прозява. В сърцето спряло нова свежа кръв потече. Утро. Слънцето след здрачна нощ изгрява. Топъл лъч далече ледения мрак прогонва. След кошмарни сънища душата се прозява. Сърце застинало от топлина се разтуптява. други: Клепки осолени вдигат се отново към небето. Клепки побелели вдигат се отново. Клепки побелели вдигат се отново към небето. Болката от вчерашния ден я няма. Болката от вчерашния ден е бивша. Болката от вчерашния ден е бивша и протрита. Болката от вчерашния ден е минало изтрито. Болките от вчерашния ден са минало изтрито. Болките от вчерашния ден са капка във морето. Болката от вчерашния ден е капка във морето. Трепка весело сърцето във гърди съшити. Скача лудо, пада ниско и ухилено тупти. Трепка весело сърцето във гърди зашити. Скача лудо, пада ниско и ухилено тупти. Трепка весело сърцето във гърди с бели конци зашити. Нависоко скача, ниско пада и се хили сред стени разбити. Трепка весело сърцето във гърди с бели конци зашити. Нависоко скача, във петите пада и се хили сред стени разбити. Трепка и сияе сърчицето във гърди с бели конци зашити. Скоро разумът за лудориите му разузнава. Скоро разумът за лудориите му научава.? Мисли малко. Мръщи се. И се обезсърчава. студа, който атакува с армията на нощта. студа, който идва с армията на нощта. студа, който приближава с армията на нощта. студа, който наближава с армията на нощта. студа, който се задава с армията на нощта. студа, който заприижда с армията на нощта. студа, който придружава армията на нощта. студа, който язди редом с армията на нощта. студа, който язди с армията на нощта. Вижда облаците черни, дето дебнат го зловещо - чакат да закрият слънчицето. Тежко става на ума. Спомня си внезапно за студа, който атакува с армията на нощта. Вижда облаците черни, дето дебнат го зловещо - чакат да закрият слънчицето. Тежко става на ума. Спомня си внезапно за студа, който реже белите конци атакува с армията на нощта. Вижда облаците черни, дето дебнат го зловещо - чакат да закрият слънчицето. Вижда облаците черни, дето дебнат го зловещо. Чакат да закрият слънчицето. Спомени засипват го с закани много страшни. Спомени раздират нови люти рани животоопасни. Спомени раздират нови рани животоопасни. Спомени разтварят нови рани животоопасни. Сърцето свива се дълбоко във душата. Завладя цялата му територия тъгата. Сълзици вливат се отново във очите. Сърцето бие все по-тихо във гърдите. ==> Сърцето свива се дълбоко във душата. Сърцето свива се само дълбоко във душата. Сърцето свива се самичко надълбоко във душата. Завладя цялата му територия тъгата. Завладя цялата му територия войската на тъгата. Сълзици вливат се отново във очите. Сълзици вливат се отново във реката на очите. Сълзици вливат се отново във потока на очите. Сълзици вливат се отново в изворите на очите. Сърцето бие все по-тихо във гърдите. ==> Сърцето свива се самичко надълбоко във душата. Завладя цялата му територия войската на тъгата. Сълзици вливат се отново в изворите на очите. Сърцето бие все по-тихо, примирено във гърдите. Завладя цялата му територия войската на тъгата. Завладява цялата му територия войската на тъгата.? Със трясък да го пръснат на парчета. Със трясък рязък да го пръснат на парчета. Със рязък трясък да го пръснат на парчета. Със рязък остър трясък да го пръснат на парчета. Със рязък взривен трясък да го пръснат на парчета. Със взрИвен трясък да го пръснат на парчета. Със рязък трясък мигом да го пръснат на парчета. Със рязък трясък в миг да го разбият на парчета. Със трясък рязък да го пръснат на парчета. Със трясък рязък в миг да го разбият на парчета. Със трясък в миг да го разбият на парчета.? Със рязък трясък в миг да го разбият на парчета.=? В предсмъртни мъки чака облаците гръмоносни. Със рязък трясък да го пръснат на парчета. В предсмъртни мъки чака облаците гръмоносни. Със рязък трясък в миг да го разбият на парчета. В предсмъртни мъки чака облаците гръмоносни. Със рязък трясък мигом да го пръснат на парчета. (C) Тодор Арнаудов, http://geocities.com/todprog