За кризата в патриотизма
Патриотизмът в България все повече се превръща в празна дума. Не случайно казвам "в България", защото извън България българите са много по-патриоти от нас. Нека не бъда разбиран криво - не коря българите, които са останали в България. Не ги обвинявам в глупост, че са направили този избор, но ги обвинявам в липса на патриотизъм. Доколкото ние стоим тук и сме призвани от тази позиция да браним българското, ние не се справяме с тази работа дори и задоволително.
Нищо, че развяваме български знамена след мачове или го правим на някой национален празник. Нищо, че мразим циганите и турците. Нищо, че по медиите все по-често се появяват патриотични предавания. Нищо, че в "Скат" непрекъснато излъчва патриотични възгласи от устите на хора, 90% от които, 90% от българите смятат за луди, макар и да ги гледат редовно. Нищо, че обличат Волен Сидеров в нови-новенички черни дрехи за да подчертаят националистичния му вид. Всичко това е само лай покрай кервана.
Нищо, че развяваме български знамена след мачове или го правим на някой национален празник. Нищо, че мразим циганите и турците. Нищо, че по медиите все по-често се появяват патриотични предавания. Нищо, че в "Скат" непрекъснато излъчва патриотични възгласи от устите на хора, 90% от които, 90% от българите смятат за луди, макар и да ги гледат редовно. Нищо, че обличат Волен Сидеров в нови-новенички черни дрехи за да подчертаят националистичния му вид. Всичко това е само лай покрай кервана.
Докато ние търсим в каква най-привлекателна (и добре продаваема) форма да облечем своя патриотизъм, земята под краката ни става все по-малко българска. Колко версии трябва да чуем за хан Аспарух и Васил Левски, за Априлското въстание и Османската империя, колко възрожденски песни трябва да изпеем и колко пъти трябва да си спомним 1994 година и Христо Стоичков, за да спрат издевателствата над българските работници в чужди (и наши) фирми, за да спре износа на исторически ценности под носа на българските власти, за да имаме правителство и президент бранещи БЪЛГАРСКИТЕ, а не чуждите интереси?
Дали сме патриоти, когато се хващаме за гушите един друг, когато ни подхвърлят 3% увеличение на заплатата, в средата на годината, със задна дата и един на трима трябва да бъде съкратен? Дали сме патриоти, когато безучастно слушаме по централните новини, как вече втори месец полицията прави всичко възможно да залови изнасилвачите и убийците на две деца? Или как с наслада, след името на всеки именит престъпник, добавят и "творческия" му псевдоним? Дали сме патриоти, когато мечтаем да продадем къщата на дядо си на някой англичанин? Когато лъжем ближния си, защото политиката на фирмата, в която работим ни задължава да го правим? Колко са жертвите на "Цептер" в България? Ами на "Орифлейм", на "Хербалайф", на "Хоумшопинг"?
Къде започва патриотизмът? С Веселин Топалов ли, или с оставането пред телевизора когато, шведите за пореден път ни бият с 5:0? При някои от нас патриотизмът свършва още с 2:0. А какво остава след това? "И да паднем, и да бием - пак ще се напием..." На дъното на шишето с ракия ли е патриотизмът? Патриотично ли е да се сърдиш на някого, че е купил повече гласове от теб в конкурса за "Евровизия", когато сам си знаеш, че не можеш да пееш? Патриотично ли е да вдигаш рамене, всеки път, когато искат да сменят номерата на наследения от баща ти "Москвич"?
Патриотично ли е да не вярваш в НИЩО? Кои сме ние тогава? Граждани на света? Лумпени? Жертви? Електорат? Средна класа?
Не сме ли ние синове и дъщери на майките и бащите си, потомци на дедите си, които не са искали да бъдат други, а просто БЪЛГАРИ? Трудно ли е днес да бъдеш БЪЛГАРИН?
А пеем "Българин да се наричам, първа радост е за мене!" Защо смятаме, че тази радост трябва друг да ни я осигури?
А, Българи?
Дали сме патриоти, когато се хващаме за гушите един друг, когато ни подхвърлят 3% увеличение на заплатата, в средата на годината, със задна дата и един на трима трябва да бъде съкратен? Дали сме патриоти, когато безучастно слушаме по централните новини, как вече втори месец полицията прави всичко възможно да залови изнасилвачите и убийците на две деца? Или как с наслада, след името на всеки именит престъпник, добавят и "творческия" му псевдоним? Дали сме патриоти, когато мечтаем да продадем къщата на дядо си на някой англичанин? Когато лъжем ближния си, защото политиката на фирмата, в която работим ни задължава да го правим? Колко са жертвите на "Цептер" в България? Ами на "Орифлейм", на "Хербалайф", на "Хоумшопинг"?
Къде започва патриотизмът? С Веселин Топалов ли, или с оставането пред телевизора когато, шведите за пореден път ни бият с 5:0? При някои от нас патриотизмът свършва още с 2:0. А какво остава след това? "И да паднем, и да бием - пак ще се напием..." На дъното на шишето с ракия ли е патриотизмът? Патриотично ли е да се сърдиш на някого, че е купил повече гласове от теб в конкурса за "Евровизия", когато сам си знаеш, че не можеш да пееш? Патриотично ли е да вдигаш рамене, всеки път, когато искат да сменят номерата на наследения от баща ти "Москвич"?
Патриотично ли е да не вярваш в НИЩО? Кои сме ние тогава? Граждани на света? Лумпени? Жертви? Електорат? Средна класа?
Не сме ли ние синове и дъщери на майките и бащите си, потомци на дедите си, които не са искали да бъдат други, а просто БЪЛГАРИ? Трудно ли е днес да бъдеш БЪЛГАРИН?
А пеем "Българин да се наричам, първа радост е за мене!" Защо смятаме, че тази радост трябва друг да ни я осигури?
А, Българи?
Искам с този пост да изразя ОГРОМНОТО СИ ВЪЗМУЩЕНИЕ от това, че фирми на територията на България си търсят кандидати чрез обяви на чужди езици. Аз в момента съм в търсене на работа, но отказах точно по тази причина да кандидатствам в две такива фирми. Това за мен е тотална поредна дискриминация на БЪЛГАРИТЕ и БЪЛГАРИЯ. Служителките ме гледаха "тъпо" с неразбиране как е възможно да отказва човек в нужда добър пост само защото обявата нее на Български.
Ами да може.
ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ.
ИМАМ СВОЯ ЕЗИК,БЪЛГАРСКИ.
СВОЯТА ИСТОРИЯ, БЪЛГАРСКА.
СВОЕТО САМОСЪЗНАНИЕ БЪЛГАРСКО.
Моето мнение е, че трябва със закон да се забрани тази, порочна практика на унижение на БЪЛГАРСКОТО достойнство поне на територията на милата ни родина.
/визирам обявите за работа но не само тях/Но това е само една малка част от промените които трябва да се направят за да се възроди БЪЛГАРСКОТО у БЪЛГАРИТЕ
Ще си позволя да дам една идея на Куинче, А И НА ВСИЧКИ ВАС да организира с училището си екскурзии до БЪЛГАРСКИТЕ граници да им се обясни на децата на БЪЛГАРИЯ коя е истинската БЪЛГАРИЯ как НИЕ СМЕ ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА КОЯТО ГРАНИЧИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ С СЕБЕ СИ, как Българските политици са ни продавали и продават и тези деца като пораснат и някои от тях станат политици ще си спомнят, къде са били на екскурзийка, ще им стане мило, ще се борят тогава за БЪЛГАРИЯ и тогава националното им самосъзнание ще се "включи" и тогава БЪЛГАРИЯ ще стане БЪЛГАРИЯ за които ние всички мечтаем. И като това стане БЪЛГАРИЯ ще излезе НА ТРИ МОРЕТА, за начало.
Не знам дали мечтата на edintowas да стъпим на три морета е осъществима и съществена, но мечтата да обичаме и уважаваме родината си е определено такава. Доколкото сме говорили с чужденци от всички страни, всяка нация е минала период на себеотричане и чуждопоклонничество. Може би е нормално за преходните периоди. Но ако ние, възрастните, се люшкаме в избора си, не бива да насаждаме грозни идеи в съзнанието на децата ни.
Едва ли българите в чужбина са по-патриоти от живеещите на родна територия. Може би идеализмът идва в повече заради разстоянието. Но не бива да се идеализират и чуждестранната реалност, което според мен е голяма грешка. Например ние с GeorgeAtha вече въведохме терминът "американска работа", като вариант на "българска работа", като смеем да твърдим, че измеренията му понякога са и по-криви от нашите родни... Трудно ви е да повярвате, но за нас е горчив факт. Нещата изобщо не са идеални извън България, просто са добре организирани на обществено ниво. Единиците имат плачевни качества и са далеч по-некадърни от БГ единиците. На ниво организираност, опбаче, настъпват разликите....
Мисля, че човек може да е патриот в чужбина, ако е бил истински такъв и в родината си. За жалост, обаче, всеки учебен ден на сина ни тук с САЩ започва с декламиране на крака на "The Pledge of Alledgence", с ръка на сърцето, да знаят кои са, къде принадлежат и че са част от "нация велика и разнообразна"...., но така и не можа да се въведе масово в нашите родни училища пеенето на БГ химна сутрин, например. Той си спомня слушане на химн по някакъв повод само 2 пъти за 4 години училище в Пловдив....
Дъщеря ни е на 5 г., но знае "Аз съм българче", макар интерпретацията й да е на моменти много забавна. Любимата ни част е "Аз българче и обичам вашите зелени планини..." Звучи някак тъжно вярно от нейната гледна точка -особено когато го рецитира по Скайпа на баба си в Пловдив...
Още веднъж, благодарност за темата!
*издевателствата на работниците, процентът на увеличение на заплатите - моля ви, какво общо има това с патриотизма? Това са трудово-правни отношения. Държавата е работодател само на държавните служители. Аз не съм и нямам близки държавни служители. Някой подозира ли французите в липса на патриотизъм? Вижте какво става там в момента. Хората си бранят правата, а не плюят по френската държава.
*ако сме купили боклук от Цептер, Орифлейм или Хоумшопинг - е добре, кой ни е крив? Това не е липса на патриотизъм, а пазар. Ако сме избрали българското, значи ли това, че няма да направим рекламация, или че продуктът няма да се повреди, или че няма да е с изтекъл срок на годност?
*ако престъпниците са известни: по-добре ли е да са неизвестни? И ако полицията не ги арестува - значи няма събрани доказателства срещу тях. Ако няма събрани доказателства - значи полицията работи лошо. Ако работи лошо - значи лицето Бойко Б. не е новият Левски, за когото на следващите избори си струва да гласуваме, а картонен герой и шарлатанин. Извод? Натиск върху съответните органи да работят както трябва.
*и изобщо: имаме ли проблеми? Дайте да ги решаваме. Не може да няма решение - след като другите са се справили. А и справили ли са се? Я ги питайте!
Интересно, че макар не съм съгласна с доводите на rupani , стигам до същия извод:
Няма да сме патриоти, ако чакаме някой друг да ни измете двора. Обаче ако дворът ни е мръсен - това не изцапва светлото име на БЪЛГАРИЯ.
Маниерът на продавач(к)ите на Цептер е наистина отвратителен, но ние първоначално се заинтерсувахме от качеството, не от маркетинговите им похвати. Освен това волно се подбъзиквахме с лелките, които настъпателно ни обсаждаха, и си купихме само онова, което си искахме, нищо повече. Беше доста забавно. Не мога да имам мнение за разните им там масажори, облъчващи лампи и прочие, но Жоро като опитен готвач си избра тенджерите и металните съдове, и са наистина много добри.
Като почитатели, донесохме и втори комплект с нас тук и американските ни гости останаха наистина възхитени от качеството на съдовете. Заведоха ни в магазин за качествена немска посуда за готвене и сервиране, и цените бяха в почти същите граници на парче. Разнообразието не беше съвсем същото, но става...
............................
Що се отнася за гаврата с цените спрямо не особено платежоспособния среден българин, който буквално бива изнудван от пазара да плаща космически суми за всичко, качествено и некачествено - може да зачекнем темата за пазара на автомобилите, например. Къде по белия свят има подобни цени например за употребяван 7-8 годишен автомобил? Е, ако можеш да живееш без Хоумшопинг продукт, какво ще правиш без кола, особено ако ти трябва, а не просто ти се иска? Изнудването е във всеобщ план...
А, сетих се нещо интересно относно патриотизмът тук. Ние с Жоро сме фатални почитатели на марката Тойота и (с 2 криввания в момент на увлечение към Мицубиши) знаем качеството на автомобилите им и се придържаме към него. Пичовете американци също. Накъдето се обърнеш - Тойоти, все оак сме високопланински район, надморската ни височина е 2250 м, сняг пада рядко, но като падне е 30-тина см поне...Та, тук това е май една от трите най-продавани марки, а цената на джиповете им (нови) е повече от достъпна, а и инвестицията е разумна, защото после колата си държи цената, дори след 5-6 години...
Американците, обаче, се опияняват да си купуват американски боклуци, защото "така поддържат местната икономика". Няма да купуват колите на жълтурите, дето са им бомбардирали Пърл Харбър. Мирише на бой, пък като си спомнят и други жълтури из Корея и Виетнам - направо забравете японски коли.... Хубави и качествени ли били? "Вятър! Пропаганда на чуждите сили! От американският продукт по-ценен няма! Е, че коя кола не стои почти веднъж месечно в сервиза?" Ти им казваш, че само наливаш масло и бензин, той ти казва, че не може, лъжеш, пращаш я и ти в сервиза ежемесечно, но тайно, за да пропагандираш чужди интереси... И си карат гордо колата на родната автоиндустрия, цялата окичена със знаменца, патриотични цитати, панделки в подкрепа на US армията, и дори мисъл в главите им няма. Само патриотизъм.
Вчера бяхме в къщата на полковник от военновъздушните им сили. Вътре - на всяка полица знамена, книги, портрети, армейски каталози, статуетки на американския орел, пълна патриотична колекция...Ние и у БГ полковници сме били, ама знаете как е... А в гаража им - две чудовища на елитната родна автоиндустрия - огромен пикап, да речем някакъв си Ford, на полковника и джип Cadilac Escalade на съпругата му. Едвам се побират в гаража им, но родни.... С Жоро се посмяхме, как ли би изглеждала кариерата на човека, ако вътре имаше Toyota Tundra за него и Lexus за нея, при положение, че цените са определно в полза на японските.... О, срам обаче, как!
Родното си е родно, по-скъпо, по-развалящо се, обаче родно! Е, това ни е много интересно. Нямат сметка от това, но поддържат родното. Дали някога ще "изглупеем" и ние българите така, от патриотизъм? И това "изглупяване" ли е точно?