Защо образователната реформа не се случва? дебат
Център за култура и дебат "Червената къща"
ул. "Любен Каравелов" № 15
София 1142
Последното изследване на Програмата за международно оценяване на ученици (PISA) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (публикувано в края на 2010 г.) показа, че над 40% от българските ученици са под критичния праг на грамотност (при другите страни от ЕС средният процент е 24%). Гимназистите, които от няколко години държат задължителни матури по български език и литература, получават „сигурни“ оценки, а месец по-късно половината от тях се провалят на изпита по същия предмет за прием в университет. Дали проблемите на българското образование са в начина на преподаване, в системата на оценяване, в учебните планове? Защо има над 40 законопроекта за промяната на средното образование, но то все още не е реформирано, а законът за народната просвета, по който реално работи системата, е от 1991 г.? Каква е позицията на министерството, на родителските организации и на студентските съвети?
На български език.
Вход: 2/1 лв.
резервирай билет
,,Защо образователната реформа не се случва? Дебат". Това изглежда интересно. Ще се опитам да се вредя за посещение.
Бях, и Мария беше:) Но си тръгна, предполагам оттегчена от безумния дебат.Това не беше дебат, който очаквах, беше поредната говорилня:) Заявих, че Новото образование не приема и не коментира този проект на закон, защото законът е писан за настоящето и няма поглед в бъдещето на образованието:)
Споделих личното си мнение за дефицитите в този закон:
-няма разписан механизъм за решаване на спорове и конфликти (дадох пример от одитния доклад на Сметната палата в РИО на МОМН- за една година направени са 47 планирани проверки за наблюдение и анализ на методика на преподаване и 219 проверки по сигнали и жалби срещу учители и директори:)
-няма разписан статут на училищен администратор, който да разповари административната работа, която вършат учителите и ги обременява много
-няма изисквания за мениджърски компетенции към кандидатите за директори-има няколко университета, които обучават по магистърска програма "Образователен мениджънт", но в закона е заложена идеята "ще направим конкурс и от добрия учител можем да направим добър мениджър-директор, като му сложим наставник":)
-няма професионален учителски съюз (дадох пример с лекарския съюз и с адвокатскате колегии по области и региони), който да участва в разработване на нормативна документация в сферата на образованието, да защитава професионалните права на учителите. Информирах г-н съветника на министъра (Асен), че имаме готов Закон за учителя, и ако се ангажира с лобиране за приемането му, ще го предоставим. Предложих и друга възмост-да се обособи като раздел/ глава в един бъдещ закон.
Предложих да се направи един цялостен анализ на състоянието на образованието, да се дефинират проблемите и да се разпишат норми за решаване. Напомних, че цялостен анализ на средното образование беше направен през 2004 от финансовото министерство ( доклада на Милен Велчев, ако го помните:) и на базата на този анализ се разписа Националната годишна програма за развитие на образованието(2005) като до днес няма преглед на изпълнението й:) То и ЗНП и ППЗНП го кърпиха с поправки заради тази програма, но какво се промени за добро или лошо -никой не е изследвал:)
Единствената добра новина е за Павката-ще бъде информиран за участие в следващия форум на Капитал:)
Яворе, радвам се, че дискусията е била полезна за теб и е изпълнила целите, които сте си поставили. За мен беше безумие авторите на законопроекта да ни разказват как са писали закона, да ни информират, че „ отпускат каишката“, а да не отговорят на конкретен въпрос – как с този закон се гарантира равния достъп до образование :) Говорим за важните неща в публичното пространство от години, но няма чуваемост и разбиране. Подкрепям и споделям мнението на Павката, че реформата трябва да е радикална. Убедена съм, че с "конструктивните промени" няма да сътворим новото образование.
Тръгнах си на 120-ата минута по 2 две причини:
1. не съм била никога досега на дебат без модерация - не добра или лоша - просто изобщо без такава. опитът не е за препоръчванене. полезното от този експеримент е, че научих че 2 часа в надежди това да се промени са прага ми на търпимост. тъй като очакваната продължителност на събитието не беше оповестена в началото, нито имаше структура (то няма и как без модерация) и към 120-ата минута не се виждаше нито посоката нито края, реших, че мога да свърша нещо по-полезно от това да седя в зле осветена зала (заслепени мъчително панелисти и невидими участници в отсрещната половина) и да недоумявам защо в заглавието на ЧК фигурира понятието "дебат".
2. както е нормално да се случи при остъствие на модерация - след 15а минута участниците забравиха темата на дебата, а именно "защо не се случва образователната реформа в училище?" и направиха разнообразни (някои непропорционално дълги спрямо значимостта на излагания проблем) изявления по проблеми от различен порядък. Публиката наравно с панелистите. Не че проблемите не са интересни или важни - според мен всичките бяха, но абсолютно произволната последователност на изявленията събрана с факта, че и проблемите и 90% от гледните точки са ми добре познати направи този не-дебат, за мен лично - безполезен - т.е. не даващ никаква храна нито на мисълта нито на душата ми още към 60ата минута.
Поуки:
другият път да се информирам по-добре за целта и организацията на нещото, за да не ми се налага невъзпитано да напускам залата преди края му.
да организираме със съмишленици един свестен дебат от 90 минути за законодателните промени в образованието и да подарим на всички мераклии да организират дебати филмчето от него, за да помогнем за полезно използване на и без това малкото гражданска енергия в полза на образованието.
Павка, мисля че говорите с Магарето за различни неща:
· той/тя е очевидно от тази нова порода човеци, решени на всяка цена да открият „добрите страни” на човешките действия и му/й изглежда несправедлива и надменна нашата критика към конкретното несполучливо събитие. Откъдето и убеждението, че все пак за „другите участници” в нещото то може да е било полезно и предизвикателството „сами инициирайте истинска среща-дискусия”
· а теб те сърбят ръцете да конфронтираш в дебат радикалната реформа и еволюционната.
Аз пък имах предвид съвсем трето нещо – дебат (различна форма и с различни цели от „среща дискусия”) върху нормите на конкретния законопроект. Например новите сред тях - с истински про и контра гледни точки и честно, а не престорено защитавани от протагонистите. Т.е. каква полза и какъв риск от преструктурирането на етапите; каква полза и какъв риск от андискримниационната забрана (да, вписали са в този законопроект според мен неосъществим текст, въпреки, че имаме отделен закон), каква полза и какъв риск от обществените съвети, каква полза и какъв риск от асинхронността на различните срокове в управленските процеси на системата процеси, каква полза и какъв риск от ЦПРЛ, каква полза и какъв риск от запазването на сегашното противоречиво разпределение на отговорностите между държава-община и училище - ей такива работи. Конкретни. Да помогнат на хората да се ориентират по-добре в конкретната норма, която ще трябва да прилагат от септември, защото техните народни представители имат твърдо намерение да я гласуват и превърнат в Закон. Това поне заявиха миналия петък пред над 75 граждани и медии.
Т.е. вероятността нито ти, нито Магарето ще бъдете очаровани от нещото, което аз смятам за полезно е много голяма.
Една година реформа в образованието е изгонила 4396 деца от училище. Всички те са напуснали през учебната 2009/2010 година в резултат на закриване или сливане на училища. Това са данни от публикувания доклад след одит на Сметната палата на изпълнението на националната програма „Оптимизация на училищната мрежа“, приета с решение на Министерския съвет и финансирана от държавния бюджет.
Програмата се прилага от 2007 година. Одитът е за периода 1 януари 2009 – 30 юни 2011 година. Данните за децата, напуснали училище в резултат на оптимизацията са само за 2009/2010 година. В доклада пише: „За останалите учебни години МОН не разполага с такава информация“. Авторите му отбелязват, че „липсата на база данни за сравнение не позволява да се направи анализ на тенденциите по отношение броя на отпадащите ученици в резултат на оптимизацията на училищната мрежа“.
Публикация по темата тук:
Павка, според мен в момента зрее твоята необходимост, но пак не е узряла в нужната степен щом интелигентни хора с намерение да инициират публичен дебат – постигат резултат: този хепънинг в ЧК от миналата седмица. И да спрем вече с оптимистичния минимализъм предлагам – в залата имаше общо 16-17 човека със все панелисите и такива като мен, Нина, Юри, Цецо и пр., които насън можем да ти изрецитираме какво ще каже Явор, какво Ева, какво представителя на МОМН и т.н. .Т.е. тези по-малко от 10 други заинтересувани от училищното образование граждани – НЕ научиха друго освен, че „колкото хора-толкова мнения” и „проблемите са в първо обществото”, а после отразени в училището и „законът няма да ги реши”. За повече от 2 часа. Малко е, според мен.
А като узрее - нещата ще имат радикален вид, независимо дали ти си привърженик или не на радикализма: родители, които запрятат ръкави и се набъркват здраво в училището на собственото си дете напук на написаното в Държавен вестник и също - напълно нестандартни (според сегашния ЗПУО) учители, които просто не искат децата да стоят без да учат, докато родителите им измъкват със зъби и нокти от все по-безпомощната образователно държава правомощията в училище. Този организъм, за който сме загрижени няма просто да има висока температура, а ще изпадне в кома. Поради отказа на значими групи граждани да се интересуват от проблема заедно още не е възможно да се каже дали ще трябва да срутим цялото и да строим наново или ще правим основен ремонт. Оздравителната треска (условията за основен ремонт) бяха на лице през 2006 и родителите си избраха грешния ъгъл за атака и позволиха на некомпетентния, но лицензиран доктор да даде на болния куп лекарства за смъкване на температура – вкл. две отровни - оптимизация и делегирани бюджети. Сега болния е инвалид и същия доктор му е направил един нов коктейл от лекарства. И не знае (защото не е добър доктор) коя съставка как ще подейства. Моя дебат може да помогне на клетките на болния да схванат какво включва рецептата. И да включат ако са им останали автоимунни механизми. И да не го направя – пак ще ги включат, но след 3 години – както стана с предишния подобен закон през 1999г. Той може да не те очарова на пръв поглед, но на втори – може да ти бъде много интересен. Защото както си на 2000 км. Можеш да хванеш творението на МОН и да направиш схема на границите на свобода, които има всеки от участниците според него – от Държавата до Ученика. Държавата я остави за най-накрая, за да не качваш кръвно. Как ти се вижда?