avatar

Където вече няма думи

от kekla на 22.12.2005 13:10 1 коментара , 464 прочита
Категории: Литература
Снегът бавно затрупа самотната къщичка, заспала някак самотно и отчаяно в голямата гора, която съществуваше в приказката, която сега ще ви разкажа... Тази къщичка въздишаше и чакаше някой да я посети, поне на Коледа, когато никой не остава сам и когато и най-самотните къщички си имат обитатели. Времето минаваше, снежинките падаха леко, леко... Нищо не се чуваше. Не щеш ли, в далечината се появи малко облаче, което постепенно се приближи и се превърна в две дечица, боричкащи се сред дърветата...Понечиха да отминат къщурката, защото не я бяха видели, но се сепнаха и се спогледаха. Всичко притихна в очакване...Мястото бе направо идеално! Децата решиха да сътворят нещо, което повечето хора наричаха снежен човек и се захванаха на работа. Снегът реши да им помогне и им подари най-красивите снежинки, дърветата също дадоха от клончетата си, по които все още бяха останали листа от отдавна отминалата есен... Снежният човек се изправи гордо и невъзмутимо, толкова хубав човек децата не бяха виждали, но нещо му липсваше... Решиха, че е наистина прекрасен, но все пак бе Бъдни вечер, такъв хубав и добър човек не заслужаваше да бъде самичък. Бързо, сякаш някой друг управляваше малките сръчни ръчички, на бялата полянка изникна истинска Снежна принцеса! След като дълго време се любуваха на новите обитатели на гората, децата си отидоха доволни, че са създали две нови души. На сутринта две деца се събудиха сънували, че са построили най-вълшебните снежни човеци. Същата тази сутрин, там в гората, някой се събуди и разбра, че не е сам... Сещате ли се кой е бил той? А на Коледа не ставали чудеса...
Разпечатване