Не, няма грешка в заглавието. Четете нататък и ще видите.
Както може би знаете, програмата на учителските протести за днес включваше създаване на жива верига около Народното събрание, така че да не може пиле да прехвъркне, та какво остава депутат да я премине. Инструкции какво да правим в случай, че някой народен любимец все пак се опита да я разкъса, примерно може ли да го ритаме по кокалчетата на краката - така и никой не даде.
В 10:00 часа живата верига изглеждаше все още рехава и доста нейни брънки липсваха тук и там, но независимо от това тя беше налице и опасваше цялото НС. След час очакваните от всички многобройни тълпи учители, стичащи се от цялата страна, така и не се появиха, и съвсем естествено живата верига се трансформира в полукръг, който се изви пред главния вход на Парламента.
Синдикалните лидери дръпнаха по една прочувствена реч, с което към 11:30 изчерпаха своя репертоар и влязоха в сградата, за да се спазарят за размера на учителските заплати.
Времето минаваше и ни ставаше все по-студено, но това не охлади ентусиазма ни, и ние продължавахме да развяваме знамена, да вдигаме шум – всеки както може: свирки, кречетала, подвиквания. Всички припявахме заедно дерящия се касетофон, взет специално от организаторите на СБУ, за да озвучи района.
Като казах „знамена”, ще доуточня, че не е нужно те непременно да бъдат държани в ръка, защото особено ако ти е студено и си си забравил ръкавиците, но не и шапката, за тях съществува един друг много удобен начин. Ето вижте:
Всичко на всичко видях два плаката, които според авторите си сполучливо осмиват действителността, та затова ще ви ги постна и тях.
Чуха се свежи вицове като този за Татяна Дончева защо не успяла да стане кмет. Ами защото погрешно си мислела, че сексът и градът вървят заедно. Някои колежки пък се задяваха с полицаите и в отговор блюстителите на реда, въпреки че се опитваха да се държат на положение, отвреме-навреме ги даряваха със сияйни усмивки и с обещания, че маий… ще им излезе късметът.
Пръв от депутатите излезе Волен Сидеров, за да ни надъха в негов стил. Забеляза, че сме малко хора и изрече патетично: „Нека видят онези вътре, че днес сте малко, но утре ще станете още по малко!” След което в ухото си чух една колежка да казва: „Този пък какво искаше да каже, за геноцид ли ни говори?”
Ето го лидерът на „Атака” готов за атака.
А това е неговият автомобил, който също атакува, може би… пътното движение.
Температурите може и да не са се променяли, но понеже стояхме на едно място, ни ставаше все по-студено. Постепенно цялата учителска общност, за да се стопли, започна да се поклаща в такт с музиката, като всеки внасяше индивидуалност в движението – при едни то напомняше на туист, мернах елементи на хип-хопа, самбата, рока, а една групичка даже му друсна хорце, въпреки че музиката не беше народна, а някаква песен на Тони Димитрова.
Аз се местех от ляв на десен крак и обратно и по едно време – след около час – вече така бях автоматизирала движението, че го правех несъзнателно. Споделих с психоложката опасенията си, че нищо чудно с тази нова стъпка без да се усетя, да си тръгна оттук, което няма да направи добро впечатление минувачите. Помолих я да изрази професионално мнение и тя рече, че това състояние се наричало стереотипия (идва от думата стереотип).
След 12:00 часа добрата самарянка Стела Банкова започна да ни черпи с чай. Чаената церемония се повтаряше на равни интервали през около двайсетина минути. И въпреки съветите на някои - да не се докосваме до депутатския чай, аз влязох в прегрешение и си взех.
Не можах да остана докрая на протеста, защото имах малко работа, но си тръгнах успокоена, че колегите понасят добре тази тежка ситуация. :)
Качих се на трамвая, който беше претъпкан с народ, по-точно промуших се през вратата му, и въпреки че не е по темата, ще ви разкажа и последната случка от днес.
Една баба с бастун се беше запънала на пилона на вратата и аз я помолих да се дръпне, за да мина навътре. Тя ми заяви, че ще стои там, защото ще й е по-лесно да слезе, особено ако някой й помогне, като… я бутне. Обърнах й внимание, че точно този начин за слизане не е безопасен. Тя ми каза, че тя това го знае много добре, тъй като именно така си е счупила крака, вследствие на което носи бастун. Попитах я от трамвай ли е паднала. „Да, двама пътници до мен се сбиха и така и не разбрах тогава, защо на тях нищо им нямаше, а аз пострадах”.
Трудно ми беше да повярвам в първия момент, но после докато четях постинга установих, че наистина е било забавно. Абе направо купон :)) И чаена церемония, а :))
БТВ все повече ме радва факта, че снимаш всичко, което намираш за интересно :) Друго си е да има снимков материал към съответната информация :)) Още по-достоверен вид й придава :))
Най-много се смях на лидера на Атака - мой любимец - Воленчо. "Любимец" в такъв смисъл, че е голям шут и много ме разсмива. А репликата му пред учителите е просто бисер :)) Хихи. Както и коментара на твоята колежка за геноцида :))
---уча се от най добрите
12 лева, каза майка ми, са тези 4 процента. Всъщност, според нея (тя е учителка), синдикатите просто създават впечетление, че вършат работа. Според моя преподавателка в Уни - бивша учителка, стачкуват за подобряване на условията на преподаване, за промяна на типа на оценяването...
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
За да отговоря на въпроса, ще се опитам да ви въведа в терминологията.В системата на средното образование се разграничават три големи синдикални организации на учителите. Две от тях са към КНСБ (конфедерация на независимите синдикати в България) и това са: СБУ (синдикат на българските учители) и НУС (независим учителски синдикат), които аз лично не знам по какво да различавам. По-голямата организация от двете – СБУ, е под председателството на небезизвестната Янка Такева. Лично аз членувам в третия синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и съм синдикален председател в училището на секция от десетина човека – в това число счетоводителката и домакинката. Никога през живота си не съм мислела, че ще се занимавам със синдикална дейност – това е много далеч от мен, но се наложи.Причината? Няколко човека се обявихме против идеята на една директорка да използва служебното си положение за лично облагодетелстване и да съсипва училището. Членуването в синдикат – и особено позицията на лидер някъде в йерархичната структура – ти дава възможност да ползваш имунитет при съкращения, да сигнализираш в случай на нарушения от страна на работодателите и правото да предизвикваш проверки. Не че работодателя няма начин да се отърве от тебе, след като не си удобен, но все е нещо. (При мене например се действаше на принципа чрез дисциплинарни наказания да се стигне до уволнение, но аз подадох иск в съда, и още на първото дело изфабрикуваните един куп обвинения, бяха отхвърлени.) Да се върна на темата. Към правителството се поставят искания, част от които се удовлетворяват на 22 ноември тази година. Виж тук.
Както се вижда по всички точки министъра на образованието поема ангажимент. Единствено по т.5, свързана с размера на учителските заплати, се разбира, че искането не се удовлетворява с обяснението, че образователна система е нереформирана. БСП вече не си спомня, че в предизборната си програма е обещавала 20% увеличение на бюджетните заплати още от началото на следващата година. Оттук нанатък КНСБ и Подкрепа имат различни идеи за формите на протест, свързани с увеличението на заплатите. Янка Такева започва организиране както на гладна стачка (според медиите броя на гладуващите учители стигна до 3000 души), така и на ефективна (при нея формата на протест се изразява в отказ да извършваш пряката си работа, но това те задължава да стоиш 8 часа в сградата на училището). Нашият председател Крум Крумов по този въпрос изрази различно становище - да се опитват всякакви форми на коструктивен диалог, да се изпращат протестни писма, да се правят живи вериги и митинги, но не и да се спира работата ни.Е да, но Янка Такева направи всичко възможно да предизвика огромно напрежение в редиците на нейния синдикат. В нашето училище например членуващите към СБУ взеха решение, че ще стачкуват ефективно до победата. От Подкрепа започнаха да ни се дават инструкции да подкрепяме колегите си и да бъдем единни и ние ги спазихме най вече от колегиална гледна точка.Също така не си представях, че 40 човека ще стачкуват, а ние – шепа народ – ще ходим на работа. Това поражда въпроси от страна на родителите и учениците, и е индикатор, че има разногласия в училището. Взехме решение да не се делим и да действаме заедно. Стачкувахме ефективно първите три дена. В новините се тръбеше колко е мащабна учителската стачка и обхваща цялата страна. В четвъртък отидохме пред Народното събрание, но бяхме смешно малко. Е, къде се скриха тия 3000 души, които гладуват? А какво стана с близо 2000-те учебни заведения, които са затворили вратите си, защото протестират?Абсурдът беше пълен според мен. Почти съм сигурна, че нашето училище беше единственото със 100% участие във всички протестни действия. Днес с колегите се смяхме на ситуацията. Оказа се, че в снощните новини по всички телевизии операторите са попадали предимно на учители от нашето училище при снимките и при взимане на интервютата. Затова и постингът ми за живата верига беше в пародиен стил, понеже не мога оттук-нататък да гледам сериозно тези неща.В крайна сметка очакваното 20-процентно увеличение на заплатите няма да се осъществи и почти сме клекнали на 4% от януари и 6%, които ще бъдат дадени не само на учителите, но и на всички заети в бюджетната сфера, от 1 юли.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви