Мъжът втора употреба
Мъжът втора употреба със сигурност не е мъж второ качество. Напротив, след като (в повечето случаи) е преминал през твърдата преса на предишната си приятелка и тя е успяла с усилия, сълзи и хитрост да насочи неправилно функциониращия му мозък в правилната посока (вкл: да започне да спортува, да се държи нормално с останалите човешки същества, да развие уменията си, да го накара да отслабне да напредне в работа си, да научи че епицалия и фелацио не са мръсни думи, и че “вадиш и боцкаш” рядко е правилната тактика), сега той се е превърнал в прекрасен екземпляр, знаещ много повече за човешките отношения отколкото, умилкващото в краката ти двадесет и няколко годишно момченце.
Жените се раждат готови. Даже чревната им фауна знае каква трябва да бъде връзката с човека срещу тях. Интуицията им, това безпогрешно оръжие на нашия пол, действа, знае и се опитва всячески да насочи онзи космат примат, с който си ляга всяка вечер в правилната посока.
Да си вдигне ръката всяка от вас, която не е имала поне един мъж в живота си, когото не е напътствала по магистралите на живота, по собственото си тяло и скритите в него възможности. Да си вдигне ръката всеки един от вас, който не е въздъхвал с облекчение, когато жената до него е вземала решения за почти всичко.
Няколко години, много нерви и хиляди въпроси “Обичаш ли ме”, в крайна сметка свършват с разочарование, премесено с облекчение, че хем си се отървала от задачата да бъдеш негово горивоучителпартньорприятелтазикоятосподеляувлечения
тамуисеотказваотсвоитезарязвайкидориприятелитеси, хем си го превърнала в достатъчно годно човешко същество за да се справи с тази идваща след тебе (проклета кучка, която се урежда на готово). В крайна сметка и двамата оставате сами (независимо от множеството последващи междуполови отношения).
И докато през сълзи премесени със смях гледаш сядящия срещу теб младок, който сячески се опитва да ти докаже, че няколко часа непрекъснато клатене не са достатъчни, и е толкова тъп и недосетлив, че не те оставя да седнеш до прозореца в автобуса или очаква винаги да плащаш сметките на двамата, а даже често не обръща внимание, че носиш 20 килограмовото си колело 3 етажа нагоре по стълбите. Започващ да си задаваш въпроса “Трябва ли да преживея всичко това отново?”.
“Не, момиче, не трябва”.
Огледай се. Мъжете втора уптореба са навсякъде. Те са ценната стока. Може и да не получиш любовта им (освен ако не си ебаси щастливката), но ще получиш отношението, от което имаш нужда. Защото мъжът втора употреба знае и може, за разлика от младоцитенепреживялиинтимносвързванеотвисокониво, които си мислят, че знаят и могат, и докато не срещнат Търпеливата, която май найстина изпитва любов към тях, живеят в тази заблуда. Някои дори до края на живота си.
Точно в момента го мразя (както и през последните седмици) толкова, че ми се иде да му разбия главата с тухла от съседния строеж и после почти хипнотизирано да наблюдавам как мозъкът му, примесен с кръв, кожа, кости и частици от строителните материали, залепва за влажната земя и остава там докато дойдат полицайте или следващата буря не отмие следите ми.
бясна съм
трябваше да си го изкарам някъде, а в главата ми в момента има само сцени на убийства...
Няма да коментирам определенията, които си използвала, за да опишеш мъжката половина на човечеството, защото, да речем, си била под афект.
На мен не ми хареса статията ти.
Може пък проблемът да е в теб и в това как възприемаш мъжа до себе си.
Поздрави!
И това по-горе е резултат от десетки години на опит, така, че както знаеш всеки си е прав за себе си.
И не съм го написала за да ти хареса или не, а за да изразя мнението си в момента.
Всяка жена знае за какво говоря...
Просто ме подразниха някои неща в написаното и затова реагирам (сигурно защото и аз съм си прав за себе си ;).
Ако ми беше харесало всичко, нямаше да си спестя суперлативите.
Лека вечер! :)
Аз не пиша за да се харесвам
пиша за себе си:)
Лека вечер и на теб
Не очаквай всички да са позитивно настроени:)
Съгласна съм с теб, Енея. И аз го преживявам това същото, само дето не ми се иска да му разбивам главата, а аз да съм тая кучка, която да пожелае след мен.
Идеята ми е - Веско е на 20-21 и гледа живота си с информацията, че той сам твори живота си. Което е факт, защото е на около 21 и сам го твори. Което не може да се каже за всеки негов връстник. Ей сега ще наскачат хиляда връстника, но е факт, че рядко можете да срещнете самостоятелно момче на 21, което да отговаря на някаква усреднена всеобща представа за "самостоятелен мъж".
Мразя обобщенията, обаче като кажем "самостоятелен мъж" май всички имаме приблизитено някаква близка представа какво влагаме в това. Та, на 21, 31, 41 и етсетера, мъжете често са на светлинни години от самостоятелност, организираност, работливост, хъс или възможности за постигане на нещо. Може би израза "светинна година" е неточен, ама аз не се сещам за по-голяма мерна единица.
Разглезена съм, защото познавам разни по-млади и по-зрели мъже, които имат безспорни качества. Може би така човек започва да си мисли, че те ще са на всяка крачка. Не са.
Тъжната статистика на моя опит лично и добрата ми памет ме навежда на спомени за страховити личности... Инертни, но превзети и претенциозни, или тотално под въздействие и финансова опека на мама и тате, или арогантни и нагли, защото липсата на каквато и да е морална спирачка им е донесла повече джобни пари. Но като цяло, без значение колко се опъват на "женките" до тях - никак не се получава без ярка женска намеса. Личи си като липсва и липсва много. Ама под ярка, да разбираме умна и стойностна.
Според мен, умният човек (мъж или жена) знае кога има нужда от помощ или насока. И е благодарен като я получи, и я цени. Всеки се учи, докато е жив. И е добре да има добри учители около него, без оглед на пола. Боклуци и от двата пола извират на всяка крачка - да, женските са уникални, също...
Просто - някои хора имат повече нужда от обучение от други. Но моето мнение, че на повечето хора им трябва малко, за да се насочат в добра посока и да блеснат в добра светлина. Всеки от нас е имал учители - и за обноските си, и за вида си, и за интересите си. Винаги позлваме някого като пример, модел, фигура достойна за уважение. Човек, който е спечелил интереса ни, често ни кара да поискаме да видим света някак по през неговите очи... Да прочетем книгата, за която той/тя говори, да гледаме този филм, кото ги е впечатлил, да пробваме и ние с такава прическа/брадичка-катинарче,... Така биваме моделирани, без значение че се считаме за самородно злато. Такива неща.
А, иначе, е ясно, че ни е трудно да се изтъпанчим и да кажем - да, всеки от нас е потънал във или поне почувствал влиянието на човека до него.
Всъщност - аз май мога. Ето, изтъпанчвам се и казвам, да, човекът до мен ми е повлиял ужасно много. Иначе, аз съм дива коза и си мисля, че и без него съм си била уникално мъдра, умна и проницателна. Да, ама не. Иска ми се да е така, но признавам, че не е.
Научих се на много неща от Жорко, вероятно както и той от мен. Едно от тях е, което е много важно за днешното ми мислене, е че "животът е състезание по издръжливост, а не по бързина". Аз много бързам винаги и искам нещата по-веднага, ако може. Та, съм му високозадължена за уроците, но най-вече за примера, който бие всякакъв устен урок. Да, след 14 години заедно, знам че да издържиш на темпото е далеч по-важно, от това да дръпнеш напред бързо... И още ред други уроци... :)))
Не знам доколко ние с него сме били втора, трета, етсетера употреба. Но безспорно, влиянието на другия, особено когато е умен и добър човек, е нещо, което не бива да се отхвърля с лека ръка. Животът е кратък и трябва да ценим всеки урок и докосването до всеки стойностен човек. За жалост, обаче, повечето хора са твърде заети със заслепеност, себелюбие, сребролюбие, инертност, мързел, показност.... Не искат уроци, не оценяват никого извън себе си, и животът им минава както те си го искат. Сигурно те са доволни. Аз също.
Много съм благодарна на Енея за хубавата статия. Всяка статия, която ни кара да се вгледаме в себе си и в хората около нас, и да се замислим за постъпките си и резултати от тях, е безкрайно полезна.
целувки на всички!
За всички останали дето са седнали да цитирате Библията в спор. Седнете и помислете пак...
Първото много ме болеше. Аз съм изначално припрян човек, какъвто е и Жоро на пръв поглед. Искам по-бърз резултат и до днес ми е чоглаво от многогодишно инвестиране в усилия, дето след 5 века ще ни донесат резултат. Но вече определено съм постихнала успеха да се радвам на усилията и не искам да превъртя fast-forward, както бих го направила преди...
Наистина, когато видиш как хора тичали много зад теб, изведнъж те задминават и им дишаш праха, в първия момент ти става мучно за твоите усилия, но в крайна сметка по-нагоре по баира почваш да ги застигаш. Свикнал си с темпото, вече бягаш усмихнат и знаеш, че до върха има много тичане и че можеш и да не го стигнеш върха.
Но ти е кеф, че докато тичаш разгеждаш красоти, мирише ти на горски цветя, бягаш с готини хора, говорите си, спираш на полянки, лежиш ан трева и пак нагоре, или поне напред... Каквато там е посоката. Понякога се връщаш, носиш на гръб по-уморени или по-мързеливи. Някои са готини и заслужават, други ти се присмиват на глупостта, че си ги носил. Но остават там, където си ги свалил от гърба си, или падат назад...
>>>>>
А за второто - то не е търпение. То си е живот, просто. И кеф. Затова се и замислих за думите на Енея за втората употреба. Ако някой след теб получи този "продукт" и му нанесе вреда... За ползването наготово - май по-леко го осмислям, ама с вредата е много болно... И как се почва отначало? Можеш ли? Имаш ли сили? Желание? Смисъл?
А второто, за което говориш наистина е много болно. Гадно е да си представиш човека, който си подкрепял във всяко едно дело до вчера, грижил си се за него, макар че не ти влиза в задълженията, а просто си го искал, да ти се фръцне утре с някоя друга и да плюе на теб, затова че го накара да рискува да смени работата си в която няма развитие с такава, която има; да си купи колата, която ти не смяташ за толкова необходима и спешна точно в този момент, но си го подкрепил и други разни подобни. По-добре да спирам, че се ядосвам с "моя" господин :(, който може би вече не е и "мой"
Библията е странна компилация от текстове с различен произход (шумерски, египетски, вавилонски, еврейски), но при подходящо тълкуване там могат да се открият интересни неща.
Умувам си аз..Мъже втора употреба.. хич не искам да се замисля, аз коя употреба съм.. чак ми става неудобно от мен самата и от собствените ми мисли.
А какво да кажем за така наречените мъже втора употреба, които някоя благородна лейди е превърнала в истински мъже и хора и лейдито след нея им е*ава майката? Или за лейдито, която си мисли, че е създала перфектия мъж, който всъщност е далеч от перфекционизма на целия свят, освен от нейния?
Не ми пука чия употреба е мъжа до мен... важното е да е съхранил живота и човешкото в себе си.
П.С. до divedi: Мани я тая библия, пич. Всеки знае, че Ева е втората жена на Адам.
И да, сигурно много боли когато си прекарал дълго време с някого, взаимно сте се изградили като личности, а след това гледаш как някой трети руши съграденото. Независимо дали става дума за мъж или жена. Феминистка съм до мозъка на костите си, но в никакъв случай не съм мъжемразка. Нека не се заблуждаваме - и сред двата пола се срещат както големи боклуци, така и прекрасни личности. Важното е човек да се стреми да превърне себе си в прекрасно цвете, да се учи, да полага усилия да помага на партньора си, а не да плюе кой какъв бил боклук ...
Не си права... Ама никак даже...
Това, което си написала за мъжете, може почти на 100% да се каже и за жените...
То щото повечето мацки се мислят за всичкознаещи, то за тва са на такова дередже.... Щото за да има връзка, трябва да има двама които да я желаят... За разделите винаги са виновни и двамата... Избирайте си по-добре партньорите и се научете най-сетне, че няма смисъл да си с някого само защото уж да не си сам... Точно тогава си най-самотен и най-жалък... Обиждаш себе си, като сам си натрисаш неподходящата връзка... И престанете да гледате на партньорите си като на врагове. Те са ви ПАРТНЬОРИ (знаете ли значението на тая думичка?!).
Не се смятам за всичкознаеща... Може би това ме прави не-жена, знам ли... Ама от краткия си житейски опит това съм научила...
И... Съжалявам за кофти връзката ти, ама това е живота! И мен ме е боляло и аз съм ревала и съм изкала да изкормя някого, но се научих, че от това няма полза... Боли не защото другия си е отишъл или ти си си отишъл от другия. Боли защото едно гласче там някъде вътре в теб ти напомня, че ти също си правил грешки в тая връзка...
Същото е и с библията. И там има много истини, а това че някои сме атеисти не означава, че не трябва да и обръщаме внимание.
Колкото и горното творение на Енея да е писано под афект - в него има много истина.
Всеки гледа живота през собствените си кепенци. За едни той е по-шарен, за други по сив. Едни имаме високо мнение за себе си, други пък мислим, че това високо мнение не е подплатено с кой знае какво. (весо, страто не се палете, ами гледайте положителното)
Трябва да се учим едни от други, но не трябва да налагаме нашият модел на поведение - това води до отблъскване.
В този смисъл - няма лошо мъжете да бъдат шлифовани до някаква степен. Но прекали ли се - ако се шлифова и тази част наречена мъжко достойство - нещата отиват на зле. Всеки има нужда да знае, че е уникален, а не че жената Х го е превърнала в домашния си любимец.
Поздрави!
10х, THE_AI! =)
Доставя ми удоволствие като гледам как го правят хората (щот аз не мога).
@всички: поинтът ми не е че жените се раждат научени, а мъжете не.
Разбира се, че всичко може да се каже и за жените, но според мен те са по-подготвени емоционално и по-бързо израстват в тази област. Мнението си е мое, както и всичко написано в този блог.
Смятам, че мъже без истинска емоционална връзка са...
Изгорете ме на клада ако искате.
Смятам, че всички имаме връзки в който сме дали повече отколкото сме получили и смятам, че мъжете са по-склонни да казват "Аз съм егоист, няма да се променя, ако не ти харесва - върви си."
Колкото до постинга - убийството няма нищо общо с горната част за мъжете втора употреба.
Просто ме дразни един колега и си търсех къде да го вметна.
@Скрежанка: Не описвам конкретна връзка. Просто съм била и с мъже след дълга връзка и с такива, които са нямали нищо сериозно в живота си. Можем да направим експеримент и да сравним ако искате. Бас ловя, че ще съм 90% права.
А, и бейби, аз съм последния човек, който ще каже, че е всезнаещ.
Научих много от дългогодишия си партньор, надявам се и той да е научил много за живота от мен.
Stratovarius: а защо да не застрелям теб и да ти спестя мъките от повръщането. Мисля, че всички ще се почувстваме по-добре...
Да съм те ОБИДИЛА, че да се държиш като задник? Или се чувстващ лично засегнат?
Без лоши чувства...Аз съм последната, която ще каже, че не обича мъжете...
и самата аз съм втора употреба
и това ме прави
щастлива, че в следващата си истинска връзка ще се справя много по-добре.
Не се дьржа, като задник, нито сьм лично засегнат, просто ми е писнало от хора които правят такива изказвания .... - демек фиминистки или подобно, аз ако кажа сьщото ще бьда директно обвинен че сьм старомоден, тьп или квото се сетиш още, дори и може да бьда осьден, ама вие жените можете да си говорите квото си искате и не се случва нищо.
Ето това провокира коментарите ми и в последствие поста ми в Блога.
не съм феминистка ...
разбрал си ме ужасно ПОГРЕШНО, да го ***********
Един въпрос:
Аз такъв ли съм?
http://bglog.net/BGLog/10672
Благодаря предварително за отговора :)
не знам:)
Не съм психолог. Всеки си го разбира по него начин, аз само насочвам:)
БТВ, моля те, слагай интервал след запетаи, точки и етц, много по - красиво ще изглежда всичко.
Хубава неделя:)
Животът ми е осеян с такива връзки, в които съм бил подкрепа на момичета, а сега съм един ерген наближаващ 30-така и вече чудещ се кога ли ще намери най-накрая своята любов.
Не искам в случая да се припознават Яничка и Павлина, защото при тях връзката беше равностойна и не бих казал никога, че каквото съм направил аз, не са направили и те. Моите случки са по-отдавна. Едно свидетелство - http://believe.hit.bg, останало като спомен от далечни времена.
Благодаря за поздрава, сега ще го погледна :)
И все пак
цитат/ Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
И Господ попита Адам:
-Адаме, искаш ли да създам същество красиво и добро, да те слуша, да ти помага, да те утешава като си тъжен и да те радва. Да ти готви, чисти, да те желае и винаги когато поискаш секс да не ти отказва? Идеалната жена!
-Да, Господи, но колко ще ми струва?
- Един крак, една ръка, едно око, един тестис и едно ухо.
Адам помислил и казал:
- А за едно ребро какво ще получа?
Е, получихме си го , мъже!!!
Енея:харесва ми публикацията,вярно много емоционално заредена,но и на моменти много вярна.
Таничка:много ми хареса коментарът ти от 15.08 :-)