Уморих се

 вместо коментар на всичко случващо се в блога в последните седмици

Само една малка поправка: Дон Кихот не може да бъде уморен от борбата си. Той може само да умре.

И сега какво,трябва да умра или да редактирам постинга си   :)
 Не ме устройват и двете !

И защо Дон Кихот да не може да се умори поне в едно стихотворение? ;)

Мисля, че идеята на Марк е, че просто дон Кихот не се предава, никога не спира да се бори. Така,че фактът, че се чувстваш като дон Кихот , показва, че си силен и несломим. Което трябва да те изпълва с уважение към самия теб:) Ако това е било мнението на Марк, подкрепям го! Ако не е, той ще си каже какво е било:)))

И освен това в бглог има и други донкихотовци - ей сега отивам да си нахлупя легена вместо шлем!(или не беше леген - пуста склероза:))))

Не разбрах защо дон Кихот  трябва да умре  в борбата за доброто,отколкото в борбата със злото.
  Леген беше,и то бръснарски,в рицарските му години в Ла Манча :))))

А моята идея е, че в поезията е възможно Дон Кихот да се почувства уморен, Ромео да разлюби Жулиета, а мащехата на Пепеляшка да започне да я обича като свое дете. :) Защото поетът е свободен да интерпретира познати на всички литературни персонажи, подчинявайки ги на своя замисъл. Между другото, това стихотворение ми допадна – може би понеже и аз съм се чувствала по подобен начин преди време.

Ееее,чак пък стихотворение,просто настроение на душата, сигурно и от жегата,но  ви благодаря,че ви е направило впечатление :)))
  А пък и Марк не се обажда какво е имал в предвид та тъна в неведение и пот.

Може би, че смисълът на живота на Сеньор Кихот е само борбата. "И да съм сам у рейсо, пак че се бутам", казал шопът :)))

А ако трябва да правим анализи, ти си се изморил да си друг образ. Може би е редно да си изградиш свой, от който няма да се измориш :))) /никакъв смисъл не влагам, за тези, които търсят засни мисли. Просто анализ ;))/

трудно е да се правиш на герой... особено когато не си... всъщност... кой знае всъщност кой какъв е... изглежда чуждите образи са на мода...

@Deneb_50, стихотворението е хубаво. Aвторът може да прави всичко, което реши и никой не бива да му се меси. Ситуацията ме подсеща за "Мизъри" от Стивън Кинг: вкарай сюжета в друга посока или...

Уморих се да бъда себе си,да устоявам принципите си в това безпринципно време.
А иначе всички сме мъртви или ще бъдем някога -справка-Lexxx по фантастичният канал на АХN.
 А както се казваше в един виц за тази ширина-мен ме пиши мъртвороден.
 И не се правя на герой,справка-никът ::)))  и това

http://bglog.net/bubbles/12639

по-вече няма да коментирам защото почна да прилича на форум.

Желая всеки да намери нещо в него за себе си

Не говорех за теб... Разсъждавах... Но това не е важно...

"Валар Моргулис!"