Поглеждаш ме със жълтите зеници,

в очите ти съзирам подозрение.

Не вярваш, че зад свитите ресници

не крия никакви съмнения.

Пристъпваш леко, предпазливо,

за да не счупиш крехкото доверие.

Усещаш с козината отчетливо,

че сме в хладното преддверие,

където още не почувствани

са взаимните симпатии,

където тихичко почукване

би разрушило близостта ни.

Протягам бавно длан да те погаля,

ти нерешително подаваш лапа.

След краткото докосване едва ли  ще искаш повече да ме ухапеш.

     *  *  *
           Имам котенце,

Красиво и игриво.

То се казва Гуги

И като него няма други. Щом       беличка   то

направи,  пред

мене се изправи

и ме погледне

със своите очички,

аз простила съм вече

всички бъдещи белички.