на №151
Да,стари приятелю тротоара без теб не е същият. Хората спряха да се усмихват както преди.Вече не отделят миг от забързаното си ежедневие за да те погалят и ти се порадват. Тротоара е толкова самотен без теб и приятелката ти по участ-котката. Тя също се загуби нанякъде откакто те няма. Може би търси друг тротоар където да не е толкова самотна,а може би търси теб.
Знам, приятелю опитал си от меда и жилото на краткия си кучешки живот. Като малко пале се радваше на обичта и грижите на стопанина си. За съжаление той си отиде по-рано от теб.
Прие философски обрата на съдбата. Стана улично куче, което зависеше от милосърдието на нашия род и в това което успееше да намериш сам за да оцелееш в този наш див и жесток свят.
Благодарение на теб и умните ти очи взех да приемам философите някак си по безкритично.
Да, стари приятелю, в теб имаше някакъв вроден аристократизъм. Можеше и да умираш от глад, но ставаше бавно и с достойнството на стар и обеднял лорд тръгваше гордо към храната, която ти беше оставена. Приятелю, не знам откога старостта се счита за порок и причина някой да бъде" приспан" не по своя воля. Мислим си , че по този начин ви помагаме. Стари приятелю, ако си още жив прости ми за тези думи. Знай, че липсваш не само на мен но и на други хора които бяха свикнали с присъствието ти.
28.12.2012
|