Лапландия,нейде из дълбоката й пустош в едно иглу седеше едно самотно джудже с невероятното име КриЗ Ипотечен.То се беше вглъбило в едно писмо,когато като северен вихър в иглуто влетя  вбесен дядо Мраз.Замръзналата му брада така потреперваше,че висулките й свиреха досущ като уловител на сънища.

 Стреснатият КриЗ ,тъкмо да попита какво е ядосало така работодаталя му.

  Дядо Мраз ,започна –Онзи самозванец,дядо Коледа не стига че ми отмъкна Снегурочка оттатък Ледовитият океан,но подлъгал и джуджетата,и то заедно с елените да почнат работа при него.Едвам успях от едни чукчи да измоля впряг кучета,че щях да измръзна в тая пустош. Обещал им че няма да работят вече на Нова година,а на Снегурочка обещал главна роля в неговите  представления,даже и псевдоним й измислил-Мери Кристмас. Дори им обещал всеки декември на 25 число,околосветско пътешествие и печена пуйка.Както се оплакваше,вдигна глава към джуджето и остана с отворена уста.

 -Ти, кой си?-едва успя да промълви той

 - Как ,кой,аз съм джуджето ти КриЗ.

 -Какво джудже?,Я се погледни в огледалото.

КриЗ понечи да се изправи и главата му се удари в тавана на  иглуто,от удара той се сети,че преди много години  една фея ли,вещица ли беше му беше предсказала че все някога ще порасне и тогава вместо да му се смеят почти целият свят ще говори за него.

 Така дядо Мраз остана и без последното си джудже,защото досега никой не беше чувал подаръците да се носят от великани на име КриЗ

   Дядо Мраз реши да се пенсионира и да замине в Австралия,стига толкова години е събирал студ, ако не ми вярвате погледнете на някой плаж там със сигурност ще го намерите с чаша дайкири в ръка,единствено ледчетата в чашата му,му напомняха за  отминалото старо време.