Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но ако детето, не изразява интерес към рисуването в тази възраст, това може да бъде сигнал на забавяне на развитието му.

От 3 до 5 години
В този период децата започват да “назовават” своите драсканици. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.
Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?”
“Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране.

Въпреки, че обикновено няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, голямо, без пръсти кръгче на мястото на ръката понякога засвидетелства физическо малтретиране.
“Децата в тази възраст използват различни цветове, за да изразят емоциите си и да се обърнат към някого”, казва Уинтър. “Когато налице е нещо нередно, първото, което ще ни подскаже това, е цветът”. Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина изведнъж показва предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия. “Често пъти, зад “безцветните” форми или символи на фона на цветни такива, изразени чрез обикновен контраст, се крие даден проблем. Произходът му може да намерим в човек, член на семейството, страх или фобия“, обяснява Уинтър.
Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изстрие или да я направи невидима. Ако тези линии са направени по времето, когато някой родител или възрастен говори с него, може да е индикация че разговора по някакъв начин е болезнен за детето. В такива случаи, листът ще бъде многократно раздиран под натиска му, а молива (пастела или маркера) може да се счупи при здравото му сграбчване.
При дешифриране на рисунките, родителите трябва да запомнят, че отговора на чувствата и емоциите на децата им се крие в символите, цветовете и формите на обектите. “Но те са явни след продължителен период от време – от 6 месеца до година”, казва Уинтър. Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено. Но ако продължително избягва веселите цветовете и предпочита черно, сиво, и бяло, то това вероятно индикира проблем имащ предшествие.

 
Тревожни сигнали

Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линиики за краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, но фигурата е все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност. Според Уинтър  “децата не могат да рисуват пространствени обекти така, както възрастните правят. Затова, пространствените взаймоотношения са неумесни. Нашето внимание трябва да се концентрира само върху графичните символи”. Така че, ако дете изрисува човек с крака, който изглежда, че виси във въздуха е напълно естествено. Както е нормално да нарисува човек в профил, на когото се виждат и двете уши.

Неестествено големи уши, без обеци, може да са сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.








Разстревоженото и разстроено дете може да нарисува голяма цепка, изобразяваща устата на неговото човече. Ако то обаче не я доизрисува докрай, може да е сигнал за неговата неспособност да общува.

Когато дете нарисува “празни” очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния свят. Казано по друг начин, то е сляпо за реалността.

Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.

Децата са естествено изразяващи се хора. Важно е техните родители да следат внимателно за посланията, които им изпращат, особено онези от тях които не произнасят.

източник: toddlerstoday.com
Превод от английски: Кремена Колчева

виж още:
Детските рисунки