Франсоаз Долто е сред най-изтъкнатите психоаналитици на ХХ-ти век.
Ученичка и последователка на Лакан, тя постепенно развива самостоятелен
научен поглед и започва да работи отделно от него. В практиката си тя се
занимава с проблемите и възпитанието на децата и семейството.
Същевременно,наред със специализираната психологическа помощ, тя
сътрудничи на "Радио Франс" в прочутите си предавания, където отговаря на
родителски писма. Тя успява да даде отговор на конкретния, индивидуален
проблем, и заедно с това да обобщи основните принципи при грижата и
възпитанието на децата. Ревностна защитничка на правата на децата, тя
посвещава целия си живот на каузата им като пълноценни човешки
същесгва, които трябва да имат място в живота, мислите и общуването на
възрастния. Тя винаги призовава родителите да говорят още от първите дни
на своите бебета, да общуват с тях, да им дават разяснения по всички
исконни житейски въпроси още през първите години, и да не подценяват
техния усет, интелигентност и чувствителност.
https://www.positive-psychotherapy.com/bg/news-more/fransoaz-dolto
https://bg.wikipedia.org/wiki/Франсоаз_Долто
Разбирането на езика на бебето, детето (а и на юношата) е в основата
на това после да се разбере възрастният, майката, бащата, да се разбере
страданието-симптом.
Как е възможно да се разберат бебето и детето отвъд речта, но през
езика? Трябва ли да се настоява да се (про)говори? Кога говоренето е
про-Желание, а не анти-настояване? И какво означава всъщност “всичко е език”? Как бебето помага в аналитичния процес? Как да се мисли неговия трансфер?
Дали специалистът трябва да владее мамешки език? И как да направи прехода към майчиния? А към бащиния?
Вярвайки, че въпросите са нишките към (по-)знанието, ще бъдат представени различни акценти, върху които да (по-)мислим.
Независимо от професионалните полета (педагогика, логопедия,
акушерство, медицина, психология, социална работа и т.н.), разбирането
на бебето, детето провокира, а отговорите не са еднозначни.
Ще поговорим за няколко нови книги, които могат да станат отправна точка за анализи и вдъхновение.
Думите на Долто ще очертаят стила и разбирането, а доц. дпн М.
Богданова ще представи практиката за посрещане на семейства в „Зеленият
двор”.
Филмът за разбирането на аутизма ще насочи към размисли за ранната
диагностика и превенция, което ще бъде обвързано с представяне на
клиничен опит.
Продължаваме идеята, която започнахме миналата година – раз-лично и аналитично!
ПРОГРАМА
21 април 2018 г., 9:30 – 17:30
СУ „Св. Климент Охридски“
Факултет по химия и фармация, зала 501
9:30 – 10:00 Регистрация
10:00 Откриване
10:15- 11:15 „Да поговорим за… книги”
„Тъй като нищо няма да кажат. Насилието над бебетата” (Луиз Лабриш), „Думите на малките. Вслушване в децата от детската градина” (Грасиела Креспен) и „Бебето, детето и техният език” (Моника Богданова).
Какви книги ни (се) намират и как „четем с разбиране”? Какво пречи на разбирането? Какво „се вижда” между редовете?
Освен въпроси около книгите,
всеки ще може да сподели заглавие, което провокира и (съз)дава въпроси. А
и работата с текстове е познат метод за развитие на специалисти в
различни полета.
11:15 – 12:00 Да (се) въведем с Долто. Кратък филм с нея. Дискусия
12:00 – 12:15 Почивка
12:15 – 13:15 Анализ на практики за посрещане на бебета, деца и семейства. Анализ на видео филми.
Какво означава да (по-)срещнеш и да съ-проводиш? Как се мисли психоаналитично? Какви са предизвикателствата пред екипите?
Всеки участник ще има възможност да представи своя практика и да зададе въпроси.
13:15 – 14:15 Обедна почивка
14:15 – 17:15 Ателие
В продължение на опита от миналата
година, ще създадем пространство за думите и идеите, в което всеки ще
може да зададе своите въпроси и да потърси отговори.
Ще изберем акцент за работа, но темата зависи от Желанията на участниците.
Филмът „Стената” (за въпросите и разбирането на аутизма, с бълг. субтитри) ще бъде част от провокацията.
17:15 Закриване
Дни на Франсоаз Долто в България 2018
https://zeleniatdvor.org/
Друго подобно събитие:
Интервю с психотерапевтката Мириам Сежер - детски психиатър и психоаналитик, ученичка и последователка на Франсоаз Долто, световноизвестна с поразителните резултати от терапевтичната си практика с новородени и малки деца чрез “лекуването с думи”.
Преведени на български нейни книги:
„Думи, за да се родиш“
„Ако бебетата можеха да говорят“
„Малкото училище – голямото начало. Детето и детската градина“
Няколко книги от Долто преведени на български:
Несъзнаваният образ на тялото
„ Несъзнаваният образ на тялото“ е една от фундаменталните книги на
Франсоаз Долто. В нея тя излага свои теоретични понятия и клиничен опит,
които са плод на дългогодишната й психоаналитична практика с деца и
юноши, по-голямата част, от които са били психотични и аутистични.
Издаването на тази книга на български език е опит да се запълни
празнината от такъв вид психоаналитична литература на българския пазар.
Книгата е насочена към психиатри, психолози, педиатри, психотерапевти,
възпитатели и други видове професионалисти, работещи с деца.
Теоретичните схващания, които Ф. Долто излага в тази книга са
илюстрирани с множество клинични случаи от практиката й, някои от които
са се превърнали в емблематични. Те биха могли да изиграят ролята на
ценна опора за практиката на българските терапевти. Отношението на
признание и уважение към субекта у детето, което е фундаментално в
работата на Ф. Долто е допринесло за промяната на статута на детето в
съвременното общество. Това е етичната рамка, без която детската
психоанализа не би могла да съществува.
Специален предговор за българското издание написа Клод Букобза –
ученичка на Ф.Долто, с голям опит в психоаналитичната терапия на деца,
директор на отделение за прием на майки и деца в Сент Дени, Париж. Клод
Букобза многократно е посещавала България като лектор и супервизор на
практикуващите у нас.
Превод от френски: д-р Анастасия Гамова.
Център за психосоциална подкрепа
В играта на желанието Ч.1
Както
заявява самата Долто, книгата обединява психоаналитични студии от
различни стилове и на различни теми, които са свидетелство за нейния
десетилетен труд и открития в областта. Те са сред нейните най-прочути и
влиятелни текстове, които образцово проследяват развитието на идеите ù и
бележат легендарни моменти от нейната клиника и теория. Студиите са
събрани и специално преработени от самата Долто, към края на живота ù,
за да въплътят резултатите от професионалния ù опит. Долто подготвя този
сборник като свидетелство за нейните постоянни търсения в полето на
психоанализата и я завещава на своите бъдещи колеги психоаналитици,
изследователи, терапевти и родители.
Колекцията от студии е разделена на два тома. Този първи том съдържа студиите:
1. За символичната функция на думите
2. Думи и фантазми
3. Кинестетичните усещания на удоволствие или неразположение като пораждащи чувството за вина
4. Персонология и образ на тялото
5. Динамика на така наречените пориви и реакции на ревност при раждането на „по-малкия”
6. Психоаналитично лечение с помощта на кукла-цвете.
Вторият том съдържа 5 студии и изданието му е предвидено за края на настоящата година.
Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм превод: Анастасия Гамова, Вяра Любенова, Павлина Рибарова
Консултант и послеслов: доц. Моника Богданова
май 2017, Издателска къща КХ - КРИТИКА И ХУМАНИЗЪМ
Всичко е език
„Всичко е език“
съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред
психолози, лекари и социални работници, и отговорите й на зададените от
присъстващите въпроси от рода на: Как да се държим с децата при
развод? И как да се държим, ако не се разбираме, но не се развеждаме? Да
съобщим ли на детето, че е осиновено, и кога? Как да съобщим на детето,
че сестричката му е починала? Какво да кажем на детето за баща му,
който е в затвора? Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима
болест?
За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на
професионален жаргон, до голяма степен недостъпен за любознателния
читател, „Всичко е език“ е четиво и за изкушените в областта на
психоанализата, и за широката публика. Както показва заглавието, при
цялото разнообразие от теми, засегнати в книгата, се откроява
изключителното значение на езика за изграждането и развитието на
детската личност. Ето какво казва по този въпрос Франсоаз Долто:
Детето
не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се
гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от
образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на
другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от
ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с
друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е
толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с
бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането думи, изречени
от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му
поведение.
статия + цитати от книгата, като например:
„…човешкото същество е преди всичко говорещо същество.“
Бързай бавно - apieceofme.blog
Каузата на децата
В може би най-забележителния си труд „Каузата на децата” (1985) Франсоаз
Долто за първи път разглежда света изцяло от гледна точка на детето и
неговия интерес. Тя проследява жизнения път на човека, излагайки
схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до
съзряването им, отдавайки, както винаги дотогава, подчертано, огромно,
първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и
изграждането на словесното човешко същество. Особен интерес
представляват препратките й към собствената й биография: интуицията й на
малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите
контакти с малките болни, работата й в екип, опитът от Зелената къща,
петдесет години работа с деца… и „утопиите й за утрешния ден”, както
сама ги нарича. „Каузата на децата” е най-революционната от всички книги
на голямата психоаналитичка, мечтателка и гениална визионерка, каквато е
Франсоаз Долто. И може би в едно по-далечно, но не и недостижимо бъдеще
идеите й за „Детски генерални щати”, за ранно пълнолетие, за ново
отношение към парите, за избираемост на учебните дисциплини и на
посещаемите часове, за право на реален глас в управлението на
обществото, може би един ден тези идеи ще бъдат осъществени и децата ще
станат равноправни и уважавани човешки същества от най-висш порядък.
Откъс от "Каузата на децата" - Половата идентичност,
в-к Дневник
Основни етапи на детството
В „Основни етапи на детството“ са събрани неиздавани статии и интервюта
на известната психоаналитичка – първата, „която говори с бебетата“.
Основ ните етапи на детството са онези критични моменти в развитието на
детето, през които то трябва да премине, преди да стане юноша и след
това възрастен човек. Човешкото дете не е като ново роденото на другите
„животински видове“. То има потребности, надхвърлящи елементарната грижа
за тялото му. Отношението на неговото обкръжение оставя отпечатък върху
целия му живот. Трябва да се отнасяме към детето като към „почетен
гост“ в семейството, казва Долто, и пред него да не правим нищо, което
не бихме направили пред такъв гост. Нито една дума, казана или
премълчана не е безобидна за неговото развитие. Езикът буквално изтъкава
неговата психика. Думите имат силата да градят, да рушат, да потискат
или лекуват човешкото същество. Такива са основните открития на
психоанализата, приложени по забележителен начин в педиатрията,
педагогиката и изкуството да общуваш с деца.
Когато се появи детето
„Когато се появи детето“ е заглавието на популярна ежедневна рубрика в
Радио „Франс Eнтер“, излъчвана от 1976 до 1978 г., в която Франсоаз
Долто отговаря на писма на слушатели. Темите са разнообразни,
препоръките – конкретни, основани на богатия й опит на психоаналитик. От
първата глътка въздух до встъпването в зрелостта, от „необяснимите“
реакции на бебето до сложния свят на юношата, от хигиенните навици и
подреждането на играчките до пробуждането на сексуалността – няма
незасегнат проблем, с който биха могли да се сблъскат родители, баби и
дядовци, учители, педагози. Без претенцията да дава рецепти, Долто
откликва с полезни съвети и напътствия. И с едно общо послание, което се
съдържа във всеки ред на живия диалог. Детето не е нечие притежание, а
самостоятелно същество, чиито пориви и желания трябва да бъдат чувани,
разбирани и зачитани. Възпитава се с думи, с обич и търпение, с пример,
не с нервност, принуда и насилие. Разговорът, общуването е пътят към
сърцето на малкия човек, за да израсне той като пълноценна личност и да
открие своето място и призвание в обществото. Франсоаз Долто предлага
ценен източник на модели за възпитателно поведение, за мъдри отговори на
предизвикателствата, които децата непрестанно поднасят на възрастните.
Откъс от "Когато се появи детето" - Искам да помогна на родителите да мислят,
E-vestnik.bg, 18 Април 2012
Женската сексуалност
„Женската
сексуалност“ е може би най-теоретичното и най-приносното произведение на
Франсоаз Долто. Именно в него тя обосновава изграждането на т. нар.
неосъзнат образ на тялото и осмисля мястото му в езика.
Успоредно с аргументирането на тези идеи Долто проследява
възникването и развитието на гениталното у жената от раждането до
старостта, отделяйки голямо място на зрялата й сексуалност, на онова,
което я спъва или я кара да разцъфти.
Предназначен предимно за специалисти, този труд би заинтересувал и
всеки читател, добре запознат с терминологията и основните положения на
фройдисткото учение, за развитието и осъвременяването на което Франсоаз
Долто има безспорна заслуга.
практически изчерпана... ЗА обновено ПРЕИЗДАВАНЕ!..
(Корицата е невъзможно кичова и комерсиална...)
Оригиналното заглавие, което е доста по-адекватно, е
"Каузата на юношите"
***Текст от гърба на книгата:
... ДРОГИТЕ, САМОУБИЙСТВАТА, БЯГСТВАТА ОТ ДОМА, СЛАБИЯТ УСПЕХ В УЧИЛИЩЕ,
ПОЛОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ, НЕВИДИМИТЕ ОПАСНОСТИ СЪС ЗАГАДЪЧЕН ПРОИЗХОД,
КОИТО ДЕБНАТ СЪВРЕМЕННИТЕ ТИЙНЕЙДЖЪРИ, ТРУДНИЯТ ДИАЛОГ С ТЯХ ...
Известната френска психоанапитичка франсоаз Долто интелигентно и
проникновено ни поднася изключително разнообразна информация, опит,
съвети, предложения, свидетелства за предизвикателствата и драмите на
днешното семейство и общество, стигнали до видима криза.
франсоаз Долто настоява да се даде думата на младите и посочва съвсем неочаквани сфери, където се таят истинските проблеми.
"Няма вече деца... Детето е личност. Бебето е личност, зародишът е
личност. Не можем вече да глупеем в тяхно присъствие. Тази промяна на
статута дължим на франсоаз Долто и нейните колеги. Виждаме непрекъсната
смяна на ролите родители - деца. Да няма вече деца би могло да се
преглътне. Страшното е, ако няма вече и родители ..."
Из сп. "Ел". Париж, февруари, 1994
Издателство: Наука и изкуство
Година: 1995
Cтраници: 320
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор / 5
От каузата на децата към каузата на юношите / 7
ЧАСТ ПЪРВА
ЧИСТИЛИЩЕТО НА МЛАДОСТТА И ПОВТОРНОТО РАЖДАНЕ
ГЛАВА ПЪРВА. Понятието юношество — опорни точки, гранични точки /11
ГЛАВА ВТОРА. Мечтата за вечната младост. Митове и архе-типове/ 27
ГЛАВА ТРЕТА. Изображението на тялото / 35
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Сказания за младите — юношеската литература / 40
ГЛАВА ПЕТА. Герои и модели / 54
ГЛАВА ШЕСТА. Слово за Ефеб. Основоположници на науката за юношата / 62
ГЛАВА СЕДМА. Растеж и поведение. Недодяланост и хармо-ничност/ 65
ГЛАВА ОСМА. Ритуали на прехода и юношески планове / 85
ЧАСТ ВТОРА ВРЕМЕ НА ИЗПИТАНИЯТА
ГЛАВА ДЕВЕТА. Смутители в психиатрията и психоанализа без думи / 99
ГЛАВА ДЕСЕТА. Самоубийствата при юношите: необявена епидемия /125
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА. Всеки със своя наркотик — фалшив рай и псевдогрупи /147
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА. Край на неуспеха в училище /166
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА. Разбитото семейство /179
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Новото любовно поведение / 195
ЧАСТ ТРЕТА ВЪЗДУХ ЗА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА. Права и задължения / 211
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА. Когато младите имат думата / 239
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА. Перспективи за бъдещето — инициативи и предложения / 257
ПРИЛОЖЕНИЯ'
1. Основни разпоредби на Конвенцията за правата на детето / 280
2. Бягствата при юношите. Опит за определение. Библиография върху бягствата / 288
3. Самоубийствата: таблици; изследвания и анализ; библиография / 293
4. Библиография върху наркотиците и юношите / 300
5. Неуспехът в училище: изследвания и анализ; библиография / 303
6. Библиография на общите трудове / 304
7. Образът на юношата в световното кино: филмография / 310
„Юношеството се подготвя
чрез ежедневно нарастваща автономност.“
Бързай бавно
|